Древни свръхпланини, които някога са се извисявали над днешната Антарктида, може би са били ключов двигател на еволюцията на сложния живот на Земята. Геолозите са открили, че ерозирането на тези колосални хребети е осигурило на океаните основни хранителни вещества и е предизвикало масивно освобождаване на кислород в атмосферата. Резултатите от мащабно проучване са публикувани в Earth and Planetary Science Letters.
Преди това изследване, истинският размер, мащаб и произход на тези скрити антарктически вериги бяха до голяма степен неизвестни. За да намерят отговори, Бей Чън (Bei Chen) от Германския изследователски център за геонауки GFZ и Иън Кембъл (Ian Campbell) от Австралийския национален университет са изследвали микроскопични минерални зърна, ерозирали от тези древни върхове и отмити в океанските седименти около континента.
Микроскопични свидетели за глобални катаклизми
Но какво биха могли да разкрият такива малки парченца за изгубените гиганти на Антарктика?
Изследователите започнали с датиране на 1712 цирконови зърна, извлечени от морски седименти. Естествено срещащият се минерал е полезен, защото уранът вътре се разпада с постоянна скорост, което разкрива кога е кристализирал цирконът. Изследванията на вътрешната му химия също могат да дадат на учените насоки за условията, при които се е образувал.
Те откриват, че повечето от цирконовите зърна датират отпреди между 650 и 450 милиона години, когато се е формирал суперконтинентът Гондвана. Тази древна гигантска земна маса е обединявала съвременната Антарктида, Южна Америка, Африка, Арабския полуостров, Индия, Австралия и Мадагаскар в един гигантски континент.
Когато Чън и Кембъл сравняват антарктическите циркони с глобална база данни за речни седименти, резултатите показват, че много от минералите произхождат дълбоко от корените на върхове от хималайски тип.
"Гондванските свръхпланини са най-голямата ултрависока планинска мрежа в историята на Земята", пишат авторите на изследването.
Реконструкция на Гондвана, подчертаваща централни блокове, вътрешни орогени и периферни орогени (по Gray et al., 2008). Кредит: Earth and Planetary Science Letters (2026). DOI: 10.1016/j.epsl.2026.120330
Как планините може да са стимулирали появата на живота
След това изследователите насочват вниманието си към случващото се, когато тези масивни върхове започват да се износват. Когато водата и ледът ерозират сушата, те отмиват не само колосални количества кал и пясък в океана. Възможно е също така да са доставили основни хранителни вещества, които може да са стимулирали растежа на фотосинтезиращи организми, които се намират в дъното на морската хранителна верига. Процъфтявайки, тези микроби биха могли да произведат големи количества кислород.
Но сам по себе си този кислород не е достатъчен. Той трябва да попадне в атмосферата. За да се случи това, изследователите предполагат, че част от органичния въглерод, произведен чрез фотосинтеза, е трябвало да бъде погребан, преди да може да реагира отново с кислорода. Утайките, ерозирани от планините, са помогнали за погребването на този въглерод, като са му попречили да реагира с кислорода и са позволили на кислорода да се натрупа в атмосферата.
Двамата геолози смятат, че връзката между планините и експлозията на ранния живот е ясна.
"Малко вероятно е да е съвпадение, че най-драматичният период на еволюция на Земята корелира с най-важния период на изграждане на планини на планетата."
Справка: Bei Chen et al, Do Himalayan-style mountains lie under the Antarctic ice: Implication for the Gondwana Supermountains, the rise of oxygen and the Cambrian explosion?, Earth and Planetary Science Letters (2026). DOI: 10.1016/j.epsl.2026.120330
Източник: Antarctica's lost mountains may have helped early life flourish, Paul Arnold, Phys.org
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция
Откъде идва "химията" на междуличностните връзки?