Според учените заледяването на Земята, когато е била изцяло като снежна топка, един от най-значимите ледникови периоди в историята на Земята, се е случило преди 700 и 500 милиона години и тогава масивни слоеве лед са покривали планетата за дълъг период от време.
След това Второто голямо събитие за насищане с кислород, когато се повишава количеството кислород в земната атмосфера, в крайна сметка предизвиква развитието на сложни живи форми.
Учените все още търсят каква е връзката между тези събития, тъй като има малко добре запазени вкаменелости и няма следи от древните океани на Земята. Останалите такива морски скали на Хималаите може да са ключът към някои въпроси.
Изследователи от Индийския научен институт (IISc) и Университета Ниигата в Япония са открили капчици вода, уловени в минерални находища високо в Хималаите, които най-вероятно са останали от древен океан, съществувал преди около 600 милиона години.
Изследването на отлаганията, които съдържат калциеви и магнезиеви карбонати, позволява на екипа да предложи потенциално обяснение за обстоятелствата, които може да са допринесли за една важна кислородна катастрофа (или окислително събитие) в миналото на Земята.
Натрупване на O2 в земната атмосфера. Зелената графика е долната оценка на нивото на кислорода, червената е горната оценка. 1 етап. (преди 3,85-2,45 милиарда години) - О2 не се е произвеждал 2. (Преди 2,45-1,85 милиарда години) О2 е произведен, но погълнат от океана и скалите на морското дъно 3. (Преди 1,85-0,85 милиарда години) O2 излиза от океана, но се консумира от окисляването на скалите на сушата и образуването на озоновия слой 4. (преди 0,85-0,54 милиарда години) всички скали на сушата се окисляват, започва натрупването на O2 в атмосферата 5. (преди 0,54 милиарда години - настояще), атмосферният O2 се е стабилизирал. Кредит: Wikimedia Commons
Полеви разкрития на магнезит близо до хълмовете Чандак, Кумаон. Долу: Микрофотографии на океанска вода, уловена в магнезитни кристали. Кредит: Prakash Chandra Arya
"Намерихме капсула на времето за палеоокеаните", коментира Пракаш Чандра Аря (Prakash Chandra Arya), докторант в Центъра за науки за Земята (CEaS), IISc и първи автор на изследването, публикувано в Precambrian Research.
"Колко различни или подобни са били те в сравнение с днешните океани? Бяха ли по-киселинни или алкални, богати на хранителни вещества или дефицитни, топли или студени и какъв е бил техният химичен и изотопен състав?"
"Такива прозрения биха могли също да предоставят улики за миналия климат на Земята и тази информация може да бъде полезна за моделиране на климата."
Саджиев Кришнан (Sajeev Krishnan), професор в CEaS и съавтор на изследването, обяснява: "Отлаганията, открити от екипа – които датират от около времето на заледяването на Земята по сценария "Земя-снежна топка" – показват, че седиментните басейни са били лишени от калций за продължителен период от време, вероятно поради ниския приток на реки. През това време не е имало течения в океаните и внос на калций. Когато няма приток или въвеждане на калций, тъй като повече калций се утаява, количеството магнезий се повишава."
"Лишаването от калций също вероятно е довело до дефицит на хранителни вещества, което го прави благоприятен за бавно растящите фотосинтетични цианобактерии, които може да са започнали да изхвърлят повече кислород в атмосферата. Всеки път, когато има повишаване на нивото на кислород в атмосферата, ще имате биологична радиация (еволюция)", отбелязва Пракаш.
Справка: Arya PC, Nambaje C, Kiran S, Satish-Kumar M, Sajeev K, Himalayan magnesite records abrupt cyanobacterial growth that plausibly triggered the Neoproterozoic Oxygenation Event. Precambrian Research (2023). DOI: 10.1016/j.precamres.2023.107129
Източник: Scientists discovered 600-million-year-old ocean water in the Himalayas, Pranjal Mehar, ТechЕxplorist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Произходът на мартеницата трябва да се търси далече - в Индия и Древна Гърция