След 20 години преговори, споразумение между държавите по света ще превърне океана от ничия територия в общо световно наследство – с правила, отговорност и шанс за възстановяване
- Историческото споразумение – т.нар. BBNJ ще бъде международноправната рамка за защита на ⅔ от световния океан чрез въвеждане на механизми за създаване на морски защитени зони и извършване на екологична оценка (ОВОС) за дейности, влияещи върху откритото море.
- BBNJ осигурява равен достъп до научните открития и ползите от морските генетични ресурси, които могат да се използват за създаването на нови лекарства и биотехнологии.
- След достигането на необходимите ратификации от 60 държави, BBNJ се очаква да влезе в сила през януари 2026 г.
- Макар България все още да не е ратифицирала Споразумението, ЕС е вече страна по него и в момента подготвя директива, която да го имплементира в законодателството на всички страни членки.
Безкраен, син, необятен — и напълно беззащитен. Повече от половината от нашата планета няма собственик, нито закони, нито пазител. В дълбините на откритото море, където няма граници, човечеството най-накрая реши да постави правила — не на притежание, а на отговорност.
През януари 2026 г. ще влезе в сила т.нар. Споразумение BBNJ — документ, който мнозина наричат „Конституцията на океана“. С него държавите се съгласяват да пазят ⅔ от световния океан, да споделят знанията и ресурсите му и да създадат първите „национални паркове“ под вълните.
Не звучи особено вълнуващо: “споразумение”, “биологично разнообразие” и “влиза в сила” определено не са думи, които предизвикват еуфория или водят до асоциации с конкретни действия по опазването на околната среда и живота в нея. И все пак именно тези думи трябва да са повод за радост, защото отбелязват голяма победа на екологичните движения.
Пълното име на BBNJ е Споразумението по Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на районите извън националната юрисдикция (или накратко BBNJ – Biodiversity Beyond National Jurisdiction).
UNCLOS е създадена доста по-рано – текстът е приет през 1982 г., а влиза в сила чак през 1994 г. По онова време редица теми, свързани с опазването на морската среда и споделянето на ресурси, остават извън обсега ѝ, защото е липсвал научен и политически консенсус.
Затова държавите решават да надградят съществуващата рамка с допълнителни споразумения, които да уточнят и актуализират морското право. До момента са подписани три такива допълнения: едното за морското дъно, второто – за управлението на запасите от далекомигриращи риби, а третото е именно героят на нашия текст – BBNJ.
Какво казва това споразумение?
Преди да разберем “какво”, трябва да обясним “защо”.
Като чуем за открито море си представяме безбрежна морска шир, пълна с всевъзможни (страшни) създания, излезли от древните митове, за пирати, кораби на дъното на океана и приключения (под формата на скорбут). И макар всичко това да е до голяма степен вярно, юристите сме решили да погребем всякаква романтика на дъното на откритото море, като му дадем дефиниция.
Свободата на откритото море – и нейната цена
Открито море е тази част от международните води, която не се намира в териториалните води или изключителните икономически зони (ИИЗ) на която и да е държава. И тъй като не попада под контрола на никоя страна го наричаме и територия извън националната юрисдикция.
В тази дефиниция попада около половината от повърхността на планетата. Основен принцип, залегнал в морското право по отношение на тази територия, е свободата на откритото море – то е открито (т.е. може да се ползва) за всички държави, както крайбрежни, така и такива без излаз на море, като включва свобода на корабоплаване, прелитане, полагане на подводни кабели и тръбопроводи, риболов и научни изследвания. Другият основен принцип е, че откритото море се запазва за мирни цели.
Открито море е ⅔ от Световния океан или 50% от планетата
Откритото море се разглежда като световно общо благо и е от решаващо значение за поддържането на здравето на целия световен океан. Някога смятано за лишено от живот, днес е известно, че откритото море е един от най-големите резервоари на биоразнообразие и е ключов компонент във всички системи на Земята (като хидросферата и биосферата). To осигурява храна за милиарди хора, абсорбира около 1/3 от глобалните емисии на въглероден диоксид всяка година и голяма част от кислорода, който дишаме, се произвежда от фитопланктони, които живеят там.
Риболов, замърсяване, климат – тройната заплаха за океана
Нарастващото въздействие от човешката дейност оказва негативно влияние върху биоразнообразието в открито море. Например, поради намаляващите запаси в близост до брега, рибарите се принуждават да навлизат все по-навътре в морето, за да ловят риба. Някои риболовни практики, както и незаконният риболов, застрашават морския живот в открито море. Плеяда от заплахи като замърсяване с пластмаси и химикали, добив на полезни изкопаеми от морското дъно и други също въздействат негативно върху морския живот. Ситуацията се утежнява и от затоплянето на водите в резултат на климатичната криза.
От думи към действие: какво предвижда новият договор за океаните
И именно тук идва BBNJ – като еманация на желанието за сътрудничество на държавите по света. Споразумението BBNJ превръща глобалните обещания в реални механизми за защита на океана. То се основава на четири основни стълба – морски защитени зони, оценка на въздействието върху околната среда, споделяне на ползите от морските генетични ресурси и развитие на научния и технологичен капацитет на държавите. Чрез тях се поставят както базови съвременни изисквания за оценка и управление на дейности, които биха могли да навредят на живота в открито море, така и се създават правните предпоставки за първите морски защитени зони в открито море.
Създаване на морски защитени зони
Съгласно BBNJ морските защитени зони са географски райони, които са обособени и управлявани с цел постигане на конкретни дългосрочни цели за опазване на биологичното разнообразие. Предвижда се държавите, заедно или самостоятелно, да дават предложения за райони, които да се превърнат в бъдещи морски защитени зони. Предложението трябва да съдържа проект на управленски план, обхващащ предложените мерки и дейности по мониторинг и изследвания. Предложението се оповестява публично, като преминава през предварителна проверка от Научния и технически комитет, създаден въз основа на BBNJ. След консултации с държави, международни организации и гражданското общество, Събранието на страните (Conference of Parties) взема решение дали да даде статут на морска защитена зона на конкретната територия.
Събранието на страните ще може да приема и мерки в териториите извън националната юрисдикция, които да се прилагат в спешни случаи. Например природни явления или бедствия, причинени от човека, носещи сериозна или необратима вреда на морското биологично разнообразие.
Оценка за въздействието върху околната среда
Страните трябва да гарантират, че потенциалното въздействие върху морската среда на планирани дейности под тяхна юрисдикция или контрол, които се извършват в зони извън националната им юрисдикция, се оценява. Процесът на провеждане на ОВОС ще трябва да включва следните етапи:
- проверка дали е необходим ОВОС, в случаите, в които дейността може да има повече от незначително или преходно въздействие върху морската среда, или когато въздействията на дейността са неизвестни или слабо разбирани;
- определяне на обхвата, т.е. основните въздействия върху околната среда и всички свързани с тях въздействия, както и всички алтернативи на планираната дейност са идентифицирани;
- оценка на въздействието, чрез която държавите трябва да се уверят, че въздействията от планираните дейности са оценени и анализирани.; и
- мерки за предотвратяване, смекчаване и управление на потенциалните неблагоприятни въздействия от планираните дейности под тяхна юрисдикция или контрол са идентифицирани и анализирани, за да се избегнат значителни отрицателни последици.
Очаква се по-голяма отчетност за определени дейности, като се позволи на Научния и технически комитет да преразглежда ОВОС и да поставя под въпрос решенията за неподготвяне на такава процедура. Създава се възможност зае предотвратяване на неадекватни или фалшиви ОВОС.
Генетичните съкровища на океана
Морските генетични ресурси представляват генетичния материал на всяко растение, животно или микроб, които се използват широко в науката и в различни индустрии, например за направата на лекарства или козметични продукти. Затова BBNJ предвижда постигането на баланс между свободата на морските научни изследвания и справедливото и равностойно разпределение на ползите от тях.
Поради това държавите се задължават да споделят както непарични ползи – например достъп до проби и засилено научно сътрудничество – така и парични ползи от продажбата на продукти от морски генетични ресурси, придобити от територии извън националната юрисдикция. Дейностите, свързани с морски генетични ресурси в зони извън националната юрисдикция, могат да се извършват от всички страни, независимо от тяхното географско местоположение, както и от физически или юридически лица под тяхната юрисдикция. Страните са длъжни да насърчават сътрудничеството във всички такива дейности.
Наука без граници: споделяне на знания и технологии
BBNJ предоставя неизчерпателен списък с видове изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии, включително:
- Споделяне и използване на съответни данни, информация и резултати от научни изследвания
- Развитие и укрепване на инфраструктура, включително оборудване и капацитет на персонала за нейното използване и поддръжка
- Развитие и укрепване на институционалния капацитет и националните регулаторни рамки
- Зачитане на традиционните знания на коренното население и местните общности
- Разработване на технически, научни и изследователски и развойни програми
- Развитие и укрепване на капацитета и технологичните инструменти за ефективно наблюдение, контрол и надзор на дейностите в рамките на Споразумението
Пътят към споразумението – двадесет години дипломатически усилия
Историята на BBNJ е пример за това колко дълго и трудно се раждат глобалните споразумения. Всичко започва още през 2004 г., когато Общото събрание на ООН разглежда въпроси, свързани с противодействие на заплахите и рисковете за уязвимите и застрашени морски екосистеми и биоразнообразието в зони извън националната юрисдикция на държавите.
Създава се ad-hoc работна група, а впоследствие и Подготвителен комитет, който да изготви предварителен текст на международен инструмент, регулиращ тези въпроси. Общото събрание на ООН свиква международна конференция, оперираща в периода 2018 – 2023 г. След пет години на интензивни обсъждания на 19 юни 2023 г. държавите постигат съгласие върху окончателния текст на договора и приемат BBNJ.
Но приемането на текста е само началото. За да влезе в сила, споразумението изисква ратификация от поне 60 държави. Това се оказва двугодишен маратон от подписвания и дипломатически кампании, завършил на 19 септември 2025 г., когато Шри Ланка, Сейнт Винсент и Гренадини, Сиера Леоне и Мароко стават последните четири държави, които накланят везните.
Така, след близо двадесет години усилия, светът поставя дата на новото начало: 17 януари 2026 г. — денят, в който договорът за защита на откритото море официално влиза в сила.
България в отбора на „високите амбиции“
България участва в преговорите по създаването на BBNJ – включително и като част от Коалиция „Високи амбиции“ за BBNJ. Тази коалиция, включваща повече от 40 държави и Европейския съюз, беше водещата сила, която настояваше за силен, правно обвързващ договор. Това наше участие демонстрира, че България е ангажирана със зелената дипломация и бъдещето на планетата.
Преговорите за BBNJ преминаха през ключов период, в който България беше председател на Съвета на Европейския съюз (2018 г.). Като държава-председател, страната ни имаше отговорността да координира и представя общата позиция на тогава 28-те страни членки на ЕС, а впоследствие е и част от първата вълна държави, които подписват споразумението.
България в глобалната мрежа на морското сътрудничество
Макар да изглежда далечен, новият договор за океаните има пряко значение и за България — както в екологично, така и в научно и икономическо отношение.
От Черно море до световния океан – една и съща вода
Макар България да няма директен излаз на океан, Черно море е част от глобалната водна система – здравословен световен океан ще помогне за регулирането на глобалния климат и океанските течения, които от своя страна влияят върху времето, теченията и морските видове в Черно море.
Част от общата европейска рамка
Въпреки че България да не е ратифицирала все още BBNJ, тя ще бъде обвързана чрез членството си в Европейския съюз. От май т.г. ЕС ратифицира споразумението като се присъедини към глобалните усилия за защита на океаните, намаляването на щетите върху околната среда, борбата с климатичните промени и опазването на биоразнообразието. Европейското законодателство в голяма степен е съгласувано с BBNJ, но ЕК подготвя и директива, която да помогне на държавите членки да приложат всички части от споразумението. В момента тази директива е все още в процес на обсъждане, но се очаква да бъде окончателно приета преди влизането в сила на BBNJ.
Наука и иновации без граници
Освен това BBNJ гарантира, че всички страни, включително България, имат право на глас и се възползват от науката и технологиите, произтичащи от дълбокото море. Това означава, че нашите учени ще имат равен достъп до бази данни с информация за тези ресурси, както и че нашата индустрия ще може да се възползва от тайните, скрити в дълбочините на океаните.
След двадесет години преговори, човечеството най-накрая поставя закони и регулации “под вълните”. Океанът е най-голямото ни общо богатство – и вече има своята защита. Сега остава да я приложим.
В публикацията са използвани материали от:
Източник: Световният океан получава своята “конституция” от 2026 г. , Климатека
Авторът Яна Обрешкова е юрист, магистър по международно право от Лайденския университет, Нидерландия. Професионалният ѝ път обхваща опит в неправителствения сектор, държавната администрация и частния сектор. Настоящите ѝ изследователски и професионални интереси са свързани с климатичната справедливост, прехода към устойчива икономика, защитата на околната среда по време на въоръжени конфликти и ролята на международните съдебни институции в защитата на правата на човека и околната среда.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Земната ябълка: стара култура за новите климатични времена
dolivo
Земята потъмнява. Какво означава тази тревожна климатична тенденция за бъдещето?
Nikor
На 30 септември 1928 е открит пеницилинът
Прост Човек
Ново обяснение за гигантските експлодиращи кратери в Сибир