Въглищният ток се свива: 2024 г. с исторически минимум

Слънцето компенсира, въглищата могат да намерят място като резерв

Климатека Последна промяна на 22 октомври 2025 в 00:00 140 0

Въглищният ток се свива: 2024 г. с исторически минимум

Кредит Климатека, по на данни от ЕСО

Въглищният ток се свива: 2024 г. с исторически минимум

Производството на електроенергия от въглища в България намалява устойчиво. Пикът през 2022 г. се оказа изключение, предизвикано от войната и кризата с природния газ. С днешна дата обаче въглищните ТЕЦ са на исторически минимум. Защо се случва и какви са възможните сценарии за енергийната сигурност на страната ни? Климатека потърси коментар на тази тенденция от енергийния експерт Симеон Белорешки. 

2024 г. – исторически минимум

През 2024 г. въглищните ТЕЦ произвеждат едва 9.8 TWh електроенергия – най-ниската стойност досега. Това е едва 25% от възможния им капацитет при 4.5 GW инсталирани мощности. За базови централи, проектирани да работят при 70–80% натоварване, това е тревожен сигнал за тяхната неефективност, икономическа рентабилност и необходимостта от оптимизация.

2022 г. като изключение, не тренд 

Важно е да се събират данни за по-широк времеви период, за да се откроят дългосрочните динамики и тенденции и да се вземат предвид определени събития и контекст. Такива са избухналата война в Украйна и кризата с газа, които доведоха до скок на цените на електроенергията и оправдаха продължаване на работата на въглищни централи. Това е и обяснението за пика в производството на този тип енергия през 2022 г. 

Фигура 2: Производство на електроенергия в България (2015-2024 г.) Източник ENTSO-E.

През същата тази година е налице и невиждан от десетилетие износ на електроенергия от 12 TWh (Фиг. 3) и съответно годишният пик може да се разглежда като изключение от общата тенденция.

Фигура 3: Производство на електроенергия в България. Вижда се, че в кризисната 2022 г. сме изнесли рекордните почти 12 TWh електроенергия (в лилаво, с отрицателен знак). Източник ENTSO-E

Потреблението е без промяна. Слънцето измества въглищата

Друг важен фактор е, че на практика няма съществена промяна на общата консумация на електроенергия в България, която е в обхвата 36-37 TWh. Този спад в производството на въглищните ТЕЦ е единствено и само за сметка на увеличеното производство на енергия от ВЕИ основно соларна. Подемът на фотоволтаиците не е изненада – това е очаквана глобална тенденция. Все по-масовото навлизане на батериите, което подпомага съхранението, ще свива още повече пазара на въглищните мощности. Последните се превръщат във все по-голяма тежест за бюджета и данъкоплатците.

Какво следва?

За да успеем да изпълним заложените цели за декарбонизация, в България са необходими различни промени, политически решения и действия. Разбира се, част от уравнението е спешната оптимизация на генериращите мощности и изработването на обща енергийна стратегия. Друг важен фактор е и да се наблюдава ръстът на консумация на електрическа енергия, която би следвало да дойде по линия на електрификацията на отоплението и индустриалната топлина (топлинната енергия, необходима за различни индустриални процеси). 

Годишният ръст на потреблението на енергия в Китай е 4–6%, движен от електрификация на отоплението, индустрията и транспорта. Но Китай демонстрира, че този ръст може да бъде покриван с ВЕИ на около 80–90%. Като балансиращи и/или резервни мощности там се строят и газови/въглищни централи.

България следва сходни процеси, но с по-нисък темп и без ясна стратегия за резервни мощности

Базовите мощности осигуряват основното електроснабдяване, докато резервните се включват само в извънредни случаи, за да пазят системата от срив.

Какво представляват резервните мощности?

Резервните мощности са електроцентрали или други източници на енергия, които не работят постоянно, а се включват само при нужда – например при рязко повишаване на потреблението или когато възобновяемите източници не произвеждат достатъчно ток (в облачно или безветрено време). Те действат като „застраховка“ за енергийната система, за да се гарантира стабилно електроснабдяване дори в извънредни ситуации.

България ще има нужда от резервни мощности, но за момента нямаме такава, която да изпълнява тази роля и оперативно, и финансово.

Този вид мощности ще работят единствено в крайни случаи и за кратки периоди. Дори и да са с лоши емисионни показатели, с тях това не би било толкова пагубно.

Модернизация на ТЕЦ „Марица-Изток 2“ може да осигури минимална стабилност, но е нужна оптимизация

ТЕЦ “Марица-Изток 3” и ТЕЦ “Марица-Изток 1” (AES) имат дългосрочни договори за изкупуване на енергията. Но договорът на ТЕЦ “Марица-Изток 3” изтече февруари 2024 г., а на AES – декември 2026 г.

След тях единствената централа, която би могла да изпълнява ролята на резервна мощност остава да е ТЕЦ “Марица-Изток 2”. Тя обаче трябва да премине през известни реконструкции и оптимизация на производствените единици.

Изграждането на газови мощности крие риск заради зависимост от внос

Изграждането на резервни мощности на база газ би било пагубно, тъй като ще е обвързано с нуждата от набавянето на газ и той ще трябва да се внася. Има смисъл, само ако се ползва местен ресурс, който да е евтин.

Оптимизацията на въглищните централи вероятно ще ограничи експортния ни потенциал в кризисни ситуации. Пример за това е 2022 г., когато износът достигна рекордните почти 12 TWh. Въпреки това поддържането на свръхкапацитет само за подобни случаи е икономически неефективно. Ако тези резерви са необходими, те могат да бъдат осигурени и чрез регионално сътрудничество и договорки със съседните държави за споделяне на резервни мощности и капацитет.

Българските въглищни ТЕЦ-ве вече не могат да изпълняват ролята на базови мощности. В епохата на възобновяемата енергия те трябва да бъдат преосмислени като резерв и балансиращ фактор. Липсата на ясна стратегия крие риск за енергийната сигурност, но навременните мерки могат да превърнат прехода в устойчив и икономически ефективен. 

Източник: Въглищният ток се свива: 2024 г. с исторически минимум, Климатека

Авторът Симеон Белорешки е енергиен експерт с над 30 години опит във въглищната енергетика, добива на петрол и газ и тежката химия. Работил е в „Химко“, ръководил е проекти в ТЕЦ „Бобов дол“ и рехабилитацията на блокове в ТЕЦ „Марица-Изток 2“. Има международен опит в Европа, Близкия изток и Африка, а в последните години – и в Азия.

Още по темата

    Най-важното
    Всички новини