Въглищният ток се свива: 2024 г. с исторически минимум

Производството на електроенергия от въглища в България намалява устойчиво. Пикът през 2022 г. се оказа изключение, предизвикано от войната и кризата с природния газ. С днешна дата обаче въглищните ТЕЦ са на исторически минимум. Защо се случва и какви са възможните сценарии за енергийната сигурност на страната ни? Климатека потърси коментар на тази тенденция от енергийния експерт Симеон Белорешки. 

Производството на електроенергия от въглища в България традиционно има стратегическо значение за енергийната система. Но през последните години намалява трайно. И това не е изненада – от години експертите прогнозират тази тенденция и тя е видна не само в България. 

2024 г. – исторически минимум

През 2024 г. въглищните ТЕЦ произвеждат едва 9.8 TWh електроенергия – най-ниската стойност досега. Това е едва 25% от възможния им капацитет при 4.5 GW инсталирани мощности. За базови централи, проектирани да работят при 70–80% натоварване, това е тревожен сигнал за тяхната неефективност, икономическа рентабилност и необходимостта от оптимизация.

2022 г. като изключение, не тренд 

Важно е да се събират данни за по-широк времеви период, за да се откроят дългосрочните динамики и тенденции и да се вземат предвид определени събития и контекст. Такива са избухналата война в Украйна и кризата с газа, които доведоха до скок на цените на електроенергията и оправдаха продължаване на работата на въглищни централи. Това е и обяснението за пика в производството на този тип енергия през 2022 г. 

Фигура 2: Производство на електроенергия в България (2015-2024 г.) Източник ENTSO-E.

През същата тази година е налице и невиждан от десетилетие износ на електроенергия от 12 TWh (Фиг. 3) и съответно годишният пик може да се разглежда като изключение от общата тенденция.

Фигура 3: Производство на електроенергия в България. Вижда се, че в кризисната 2022 г. сме изнесли рекордните почти 12 TWh електроенергия (в лилаво, с отрицателен знак). Източник ENTSO-E

Потреблението е без промяна. Слънцето измества въглищата

Друг важен фактор е, че на практика няма съществена промяна на общата консумация на електроенергия в България, която е в обхвата 36-37 TWh. Този спад в производството на въглищните ТЕЦ е единствено и само за сметка на увеличеното производство на енергия от ВЕИ – основно соларна. Подемът на фотоволтаиците не е изненада – това е очаквана глобална тенденция. Все по-масовото навлизане на батериите, което подпомага съхранението, ще свива още повече пазара на въглищните мощности. Последните се превръщат във все по-голяма тежест за бюджета и данъкоплатците.

Какво следва?

За да успеем да изпълним заложените цели за декарбонизация, в България са необходими различни промени, политически решения и действия. Разбира се, част от уравнението е спешната оптимизация на генериращите мощности и изработването на обща енергийна стратегия. Друг важен фактор е и да се наблюдава ръстът на консумация на електрическа енергия, която би следвало да дойде по линия на електрификацията на отоплението и индустриалната топлина (топлинната енергия, необходима за различни индустриални процеси). 

Годишният ръст на потреблението на енергия в Китай е 4–6%, движен от електрификация на отоплението, индустрията и транспорта. Но Китай демонстрира, че този ръст може да бъде покриван с ВЕИ на около 80–90%. Като балансиращи и/или резервни мощности там се строят и газови/въглищни централи.

България следва сходни процеси, но с по-нисък темп и без ясна стратегия за резервни мощности

Базовите мощности осигуряват основното електроснабдяване, докато резервните се включват само в извънредни случаи, за да пазят системата от срив.

България ще има нужда от резервни мощности, но за момента нямаме такава, която да изпълнява тази роля и оперативно, и финансово.

Този вид мощности ще работят единствено в крайни случаи и за кратки периоди. Дори и да са с лоши емисионни показатели, с тях това не би било толкова пагубно.

Модернизация на ТЕЦ „Марица-Изток 2“ може да осигури минимална стабилност, но е нужна оптимизация

ТЕЦ “Марица-Изток 3” и ТЕЦ “Марица-Изток 1” (AES) имат дългосрочни договори за изкупуване на енергията. Но договорът на ТЕЦ “Марица-Изток 3” изтече февруари 2024 г., а на AES – декември 2026 г.

След тях единствената централа, която би могла да изпълнява ролята на резервна мощност остава да е ТЕЦ “Марица-Изток 2”. Тя обаче трябва да премине през известни реконструкции и оптимизация на производствените единици.

Изграждането на газови мощности крие риск заради зависимост от внос

Изграждането на резервни мощности на база газ би било пагубно, тъй като ще е обвързано с нуждата от набавянето на газ и той ще трябва да се внася. Има смисъл, само ако се ползва местен ресурс, който да е евтин.

Оптимизацията на въглищните централи вероятно ще ограничи експортния ни потенциал в кризисни ситуации. Пример за това е 2022 г., когато износът достигна рекордните почти 12 TWh. Въпреки това поддържането на свръхкапацитет само за подобни случаи е икономически неефективно. Ако тези резерви са необходими, те могат да бъдат осигурени и чрез регионално сътрудничество и договорки със съседните държави за споделяне на резервни мощности и капацитет.

Българските въглищни ТЕЦ-ве вече не могат да изпълняват ролята на базови мощности. В епохата на възобновяемата енергия те трябва да бъдат преосмислени като резерв и балансиращ фактор. Липсата на ясна стратегия крие риск за енергийната сигурност, но навременните мерки могат да превърнат прехода в устойчив и икономически ефективен. 

Източник: Въглищният ток се свива: 2024 г. с исторически минимум, Климатека

Авторът Симеон Белорешки е енергиен експерт с над 30 години опит във въглищната енергетика, добива на петрол и газ и тежката химия. Работил е в „Химко“, ръководил е проекти в ТЕЦ „Бобов дол“ и рехабилитацията на блокове в ТЕЦ „Марица-Изток 2“. Има международен опит в Европа, Близкия изток и Африка, а в последните години – и в Азия.

Още по темата

26/06/2025

Земята

Емисии наполовина: Как въглеродният пазар в ЕС стана гръбнакът на зелената икономика?

19/02/2025

Новини

Пътната карта за климатична неутралност: малкото камъче, което е на път да обърне милиарди евро за климатични решения

18/12/2024

Земята

Какво да очакваме от зоната с ниски емисии за битово отопление в София?

13/10/2023

Земята

Доклад на МАЕ: С по-малко от 2% от печалбата от въглищата могат да се намалят със 75% емисиите метан