Емисии наполовина: Как въглеродният пазар в ЕС стана гръбнакът на зелената икономика?

Климатека Последна промяна на 26 юни 2025 в 00:00 98 0

Кредит Unsplash (свободен лиценз)

Странно студено място в Атлантическия океан, свързано с вековното забавяне на основното океанско течение

Анализ хвърля съмнение върху древното засушаване на Северна Африка повдига въпроси за ранната човешка еволюция

24/06/2025

Съмнение в древното засушаване на Северна Африка повдига въпроси за ранната човешка еволюция

Въпреки че България е генерирала на 4,36 млрд. евро от продажба на въглеродни квоти за 5 години, няма яснота дали са инвестирани в зелена трансформация.

• Европейската система за търговия с емисии (ЕСТЕ) е въведена през 2005 г.
• Работи на принципа “ограничавай и търгувай”, като се поставя ограничение (таван) на общото количество парникови газове, които могат да бъдат емитирани от инсталациите в обхвата ѝ. •Системата преминава през 4 фази, в рамките на които вече е постигнато значително намаление на емисиите от 50%.
• ЕСТЕ стимулира прехода към нисковъглеродна икономика, като мотивира бизнеса да възприема по-чисти технологии и намалява общите емисии в региона.
• Системата генерира приходи от търговете за квоти за емисии. Тези средства се разпределят между държавите членки на ЕС и се използват за финансиране на зеления преход и подкрепа на Фонда за иновации и Фонда за модернизация.
• Новата система за търговия с емисии (ЕСТЕ2), която ще започне от 2027 г., има за цел да разшири ценообразуването на емисии в сектори, като транспорт и сгради, като включва и домакинства и микропредприятия, за да се гарантира, че ЕС изпълнява целите си в областта на климата.
• ЕСТЕ2 ще насърчи прехода към по-чисти технологии и ще увеличи приходите, които могат да бъдат реинвестирани в зеления преход. Същевременно новата система предоставя механизми за защита на уязвимото население от непропорционални разходи.

На 4 април 2025 г. Европейската комисия обяви, че Европейската система за търговия с емисии (ЕСТЕ) е намалила емисиите в обхванатите сектори с 50% спрямо нивата от 2005 г. Това постижение в рамките на 20 години доказва ефективността на системата като основен инструмент за декарбонизация на европейската икономика. През 2024 г. емисиите по системата намаляват с 5% спрямо 2023 г. Секторът на електрическата енергия е основният двигател на този напредък. Производството на електроенергия от възобновяеми източници (ВЕИ) нараства с 8%, а от ядрена енергия – с 5%, докато емисиите от въглища и природен газ намаляват съответно с 15% и 8% .

Въпреки тези успехи, някои сектори, като авиацията, показват увеличение на емисиите. През 2024 г. последните нарастват с около 15%, частично поради разширяване на географския обхват на системата.

ЕСТЕ ангажира не само сектори, но и политическите и икономическите лидери, които са задължени да прилагат ефективни политики за преход към нисковъглеродна икономика, а също така и гражданите и потребителите, които да изпитат ефектите от климатичните политики и промените в цените на енергията. Познаването на тези аспекти е важно за адаптацията към променящия се регулаторен и икономически климат в ЕС, както и за осигуряване на устойчивото бъдеще на икономиката и околната среда.

Какво представлява Европейската система за търговия с емисии?

ЕСТЕ е основен инструмент на политиката на ЕС за борба с изменението на климата и за намаляване на емисиите на парникови газове по икономически ефективен начин. Въведена е през 2005 г. с Директива 2003/87/ЕО, която създава правната рамка на системата и е първата и най-голяма система за търговия с емисии в света. Работи на принципа „ограничаване и търговия“ (Cap&Trade), с таван за общото количество парникови газове, отделяни от определени сектори – предимно енергетика, индустрия, авиация и морски транспорт.

Въведена е във всички страни от ЕС, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, а от 2020 г. е свързана и с Швейцарската система за търговия с емисии.

Тази система насърчава ограничаването на емисиите на енергоемки инсталации (електроцентрали и промишлени инсталация) и авиокомпании, които оперират между страните, участващи в системата на пазарен принцип. Същевременно генерира приходи за финансиране на прехода към климатична неутралност на ЕС.

Системата на търговия с емисии на ЕС е най-големият пазар на въглеродни емисии в света. Тя е и в центъра на европейската политика за климата, насочена към постигане на целите за намаляване на парниковите газове и изпълнение на международните споразумения, които целят ограничаване на глобалното затопляне. До 2023 г. системата обхваща емисии от над 10 000 инсталации и авиокомпании в ЕС – общо около 38% от общите емисии на ЕС. От 2024 г. – и тези от морски транспорт.

В момента ЕСТЕ е в четвърта търговска фаза – от 2021 до 2030 г. и според пакета „Подготвени за цел 55“ – целта за ЕСТЕ до 2030 г. – се повишава на 62% спрямо нивата от 2005 г.

^{Какво ще се промени с новата реформа: по-бързо намаляване на тавана, по-малко квоти на пазара Източник}

Съгласно Европейското законодателство за климата, ЕС цели постигане на климатична неутралност до 2050 г. ЕСТЕ играе решаваща роля за постигането на тази цел. Това наложи преразглеждане на Директива 2003/87/ЕО за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на ЕС в 2023 г., като промените са въведени с Директива (ЕС) 2023/958 и Директива (ЕС) 2023/959 за стационарните инсталации, въздухоплаването и морския транспорт.

ЕСТЕ стимулира прехода към нисковъглеродна икономика, като мотивира бизнеса да преминава към по-чисти технологии и намалява общите емисии в региона.

Как работи ЕСТЕ?
• На принципа „ограничаване и търговия“ (Cap&Trade)
• Общият обем парникови газове, които могат да бъдат емитирани всяка година от инсталациите в обхвата на системата, са обект на ограничение (таван), който намалява ежегодно в съответствие с целта на ЕС за климата.
• В рамките на това ограничение инсталациите получават безплатно или купуват квоти за емисии, с които могат да търгуват.
• Една квота е правото да се отдели 1 тон еквивалент на въглероден диоксид (CO2eq). С намаляването на тавана, намалява и предлагането на квоти за въглеродния пазар на ЕС.
• В края на всеки период на съответствие (обикновено 1 г.) инсталациите трябва да предадат квоти, равни на емисиите си през изминалата година. Данните се верифицират. В случай, че не предадат необходимия брой квоти, подлежат на глоби.
• Търговията гарантира намаляване на емисиите, там където цената за това е най-малка.
• Високата цена на квотите насърчава инвестициите в чисти, нисковъглеродни технологии.

ЕСТЕ през годините и къде е сега?

Европейската система за търговия с емисии премина през три основни фази, в момента сме в четвърта фаза. Всяка има свои характеристики и регулаторни подходи към въглеродните емисии.

Фаза 1: Пилотна фаза (2005 – 2007 г.): Тестване. Свръхпредлагане на квоти

Идеята на този начален етап е да тества системата и да установи рамката.

Основни характеристика са:

Повечето квоти в тази фаза са разпределени безплатно въз основа на “исторически емисии”.
Целта е създаване на пазар за въглеродни кредити, но системата за разпределение създаде пазарни изкривявания.
Заради недостатъчните ограничения на емисиите се стига до свръхпредлагане на квоти. Излишъкът от квоти обаче не може да се прехвърля към Фаза 2.
В тази фаза влизат едва няколко сектора като производство на енергия и тежка промишленост.

Фаза 2: (2008 – 2012 г.) По-строги правила, по-голямо покритие. Връзка с механизмите на Протокола от Киото

Основни характеристика са:

Таванът е намален, държавите въвеждат Национални планове за разпределение (NAP) на квоти. В тях данните са за действителните емисии от Фаза 1.
Разпределения: Приблизително 90% от квотите се разпределят безплатно, провеждат се първите търгове.
Първият период на обвързване с Протокола от Киото – Механизъм за чисто развитие (CDM) и Съвместно изпълнение (JI), така че ЕСТЕ вече е свързана с международните пазари на въглеродни емисии. Много български индустрии, компании и общини се възползват от механизма за съвместно изпълнение за свои проекти за декарбонизация и модернизация.
Няколко държави включват емисиите на NOx от производството на азотна киселина.
Исландия, Норвегия и Лихтенщайн се присъединяват към ЕСТЕ, а в края на периода – и авиацията. ЕС временно ограничава обхвата на системата за въздухоплаване до полети в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП) с изключение за оператори с ниски емисии.
С финансовата криза от 2008 г. икономическият спад води до срив в търсенето на квоти за емисии, цената пада значително и ефективността на системата е подкопана.

Фаза 3: (2013 – 2020 г.) Централизиран подход, реформи

Големи реформи и структурни промени, основани на опита и грешките от първите две фази.

Основни характеристика са:

Единен таван на емисиите за целия ЕС и централизирано разпределение на квоти.
Продажба на квоти чрез търгове, с по-малко безплатни разпределения.
Резерв за стабилност на пазара (MSR) регулира излишъка от квоти и подобрява ценовата стабилност.
Разширява се покритието на системата, включва повече сектори и парникови газове.
Безплатните квоти се разпределят по хармонизирани правила, така че да се намали риска от изместване на въглеродни емисии.
Производителите на енергия купуват квоти, тъй като могат да прехвърлят разходите си към потребителите. Безплатните квоти за електроенергийния сектор са разрешени в етап 3 като дерогация (изключение) от общото правило, че този сектор трябва да придобива своите квоти чрез търг или на пазара. Те покриват инвестициите за модернизиране на енергийния сектор в осемте държави членки, прилагащи дерогацията, включително и в България.
ЕС започва да проучва възможностите за свързване на системата си с други въглеродни пазари, като Швейцария.

Изискването операторите да плащат за своите квоти чрез търгове следва принципа „замърсителят плаща“ и ги стимулира да намалят емисиите на парникови газове.

Фаза 4: (2021–2030 г.) Засилване на амбиции. Нови сектори и механизми

Основни характеристики са:

По-амбициозно намаляване на емисиите, в съответствие с цел за спад с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. (като част от Европейската зелена сделка).
Процентът на квоти, продавани на търг, продължава да се увеличава – прогнозите са това да стигне до около 57%, което допълнително ще намали безплатното разпределение за индустриите.
Защитата срещу изтичане на въглеродни емисии е засилена с по-целенасочена подкрепа за най-уязвимите сектори чрез Механизма за коригиране на въглеродните граници (CBAM).
Резервът за стабилност на пазара (MSR) става по-динамичен, за да се адаптира по-добре към пазарните условия, премахвайки квотите по-бързо, когато има излишък.
ЕС започва да свързва ЕСТЕ с други международни пазари на въглеродни емисии.
Морското корабоплаване е интегрирано в системата.
Правилата за безплатно разпределение стават по-строги, постепенно се премахват или заменят с по-конкурентни стимули за иновации.

Преразглеждане на ЕСТЕ през 2023 г. заради Европейската зелена сделка

Какви са основните промени:

Таванът е по-строг, за да се намалят емисиите с 62% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г. Това обхваща и емисиите от морския транспорт от 2024 г.
Безплатното разпределение на квоти за компаниите е намалено спрямо по-строгите ограничения в зависимост от усилията за декарбонизация. За авиационния сектор безплатното разпределение е премахнато от 2026 г.
Резервът за стабилност на пазара отново е преразгледан, за да насърчи баланса в реформирания въглероден пазар на ЕС.
Мобилизирани са повече ресурси за подкрепа на хората и бизнеса в зеления преход. Държавите членки са се ангажирали да използват всички приходи от ЕСТЕ (или финансов еквивалент) за действия в областта на климата и справедлив, зелен преход. Съответно са увеличени бюджетите на Фонда за иновации и Фонда за модернизация.
Създава се нова, самостоятелна система за търговия с емисии, наречена ЕСТЕ2, която обхваща емисиите от сгради, транспорт и други сектори, които не са в обхвата на действащата ЕСТЕ. Новата система ще започне да функционира през 2027 г. и ще допълни други политики на Европейската зелена сделка в тези сектори.
Създава се Социален климатичен фонд (SCF), за да се справи със социалното въздействие на ценообразуването на въглеродните емисии в секторите, обхванати от ETS2, като гарантира, че уязвимите граждани, особено домакинства в енергийна и транспортна бедност, и микропредприятията няма да бъдат изоставени в зеления преход. SCF ще мобилизира 86,7 милиарда евро от приходите от ETS2 през периода 2026-2032 г.

ЕСТЕ2: Нова система за търговия с емисии

Новата система ще започне от 2027 г. и ще обхваща емисиите от сгради, транспорт и други сектори, които не са включени в действащата ЕСТЕ, целта отново е да ги намали.

ЕСТЕ2 ще разшири ценообразуването на въглеродните емисии в тези сектори като насърчи прехода към по-чисти технологии и увеличи приходите, които да бъдат инвестирани в зеления преход. Това ще засегне цените на горивата, разходите за отопление на домакинствата и микропредприятията, използващи такива горива. Може да доведе до приемането на по-чисти алтернативи. Същевременно ще предостави механизми за защита на уязвимото население от непропорционални разходи и инвестиции в нисковъглеродни технологии, които спестяват и разходите им за енергия и горива.

Така домакинствата и транспорта вече ще бъдат обект на търговия с емисии, ще трябва да плащат за въглерода, който отделят – с данъци върху горивата или чрез цени на въглерода, които се предават от бизнеса.

ЕСТЕ2 поставя регулирането нагоре по веригата, т.е. върху лицата, задължени да плащат акцизи върху енергията, а не върху крайните потребители на горива. Мониторингът и докладването на емисиите вече започна – от 1 януари 2025 г. Квотите няма да са взаимозаменяеми с тези, търгувани в съществуващата ЕСТЕ, и ще излизат на пазара само чрез търг.

Разпределение на приходите от ЕСТЕ2

Приходите ще финансират преходи към зелена енергия, подобрения на енергийната ефективност и социални програми за подпомагане на уязвими потребители, които може да се сблъскат с по-високи разходи за енергия. Част от тях ще се насочат към Социалния климатичен фонд за уязвимите домакинства.

Цената на въглерода се предава на потребителите и разходите за гориво и енергия за отопление/охлаждане се очаква да се повишат. Това следва да насърчи преминаването към по-чисти алтернативи като електрически превозни средства и възобновяеми енергийни източници за отопление (напр. термопомпи, слънчева енергия и др.).

Социални и икономически съображения

Основна грижа е как да се смекчи социалното въздействие върху домакинствата с ниски доходи и регионите, които силно зависят от изкопаемите горива. За да се гарантира справедливост, системата трябва да включва разпоредби за отстъпки, социални компенсации или програми за зелен преход за работници и домакинства, които са най-засегнати от увеличените разходи за въглерод. Социален климатичен фонд ще работи със социалното въздействие на ценообразуването на въглеродните емисии, за да гарантира, че уязвимите граждани, особено домакинства в енергийна и транспортна бедност, и микропредприятията няма да бъдат изоставени в зеления преход. Фондът ще мобилизира 86,7 милиарда евро от приходите от ЕСТЕ2 през периода 2026-2032 г.

Мониторинг и съответствие

Ще се изискват точни данни за емисиите от компании в сектори като транспорт и сгради. Редовното докладване, проверка и необходимостта компаниите да притежават квоти (под формата на разрешителни) за емисиите си, ще гарантират съответствие със системата. Опростяването и реформите на Чистия индустриален пакт ще засегнат и ЕСТЕ, и ЕСТЕ2.

Къде отидоха приходите от въглеродни квоти в България?

България влиза в ЕСТЕ през втората фаза на схемата, като Националният план за разпределение на квоти е одобрен от ЕК през 2010 г. В началото участващите инсталации са 147, а към момента инсталациите са под 100.

Прилагането на ЕСТЕ в България е регламентирано в Закона за ограничаване изменението на климата, приет през м. март 2014 г. Първоначално е постановено всички приходи от средства от тръжни продажби на квоти да се превеждат по бюджета на Предприятието за дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Приходите от продажба на авиационни квоти остават по бюджета на ПУДООС и може да се разходват чрез Националния доверителен екофонд (НДЕФ) по ред, определен с наредба на министъра на околната среда и водите. Приходите от авиационни квоти за последните 5 години (2020 -2024 г.) възлизат на 14,5 млн. евро.

^{Фигура 1: Генерирани приходи за България от продажби чрез търг на квоти за емисии на парникови газове от инсталации за 5 годишен период. в милиони евро. Източник: Министерство на енергетиката.}

Една година по-късно, през 2015 г., законът е изменен и е решено приходите от продажба на квоти от инсталации (изключени са приходите от авиационни квоти), да се внасят във Фонд “Сигурност на електроенергийната система”. За същия период 2020-2024 г., тези приходи възлизат на 4,36 млрд. евро.

^{Фигура 2: Генерирани приходи за България от продажби чрез търг на авиационни квоти за емисии на парникови газове за 5 годишен период. в милиарди евро. Източник: Министерство на енергетиката.}

В публикуваните на страницата на Министерство на енергетиката ежемесечни отчети на фонда няма бюджетна линия за размера на приходите от квоти, както и яснота дали са разходени за дейности водещи до ограничаване изменението на климата. Тези средства биха могли да станат гръбнака на Националния декарбонизационен фонд, ако в страната имаше политическа воля за инвестиции в зелена трансформация.

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека по проект „Достъп до енергийно обновяване“.

В статията са използвани материали от:

Източник: Емисии наполовина: Как въглеродният пазар в ЕС стана гръбнакът на зелената икономика?, Климатека

Авторът Райна Ангелова е завършила магистърска програма в Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“. Трудовата си биография започва като научен сътрудник в КНИППИ „Нипроруда“. В периода 2010 – 2017 г. е Национален координатор към IPCC. Работила е като държавен експерт и началник отдел „Прилагане на европейската политика по изменение на климата“ към дирекция „Политика по изменение на климата“. Има специализация в Япония по „Енергийна ефективност за Централна и Източна Европа”. Била е преподавател към департамент „Науки за земята и хората” в НБУ. Понастоящем е старши експерт „Енергия и климат“ към WWF България.

Още по темата

08/12/2023
Земята

Какво представлява зеленият преход и възможен ли е той у нас?

01/09/2023
Физика

Открит е изототоп на кислорода, който се противопоставя на всичките очаквания за това как трябва да се държи

22/02/2023
Земята

Има ли България ефективна национална политика за реагиране на климатичните промени?

04/08/2021
Земята

Парадоксът на Джевънс и въглеродната неутралност