От океаните до Черно море: затоплянето вече променя живота под водата

Климатека Последна промяна на 09 June 2026 в 00:00 71 0

Кредит Andrzej Kryszpiniuk / Unsplash

Рекордно топлите води могат да доведат до загуба на местообитания, промени в морските екосистеми и риск за рибарството, туризма и крайбрежните общности

  • Последните години са най-топлите, измервани в Световния океан, а рекордните температури вече променят морските екосистеми.
  • Черно море е особено уязвимо към климатичните промени заради ниската си соленост, ограничената връзка със Световния океан и намаляващия кислороден слой.
  • По-високите температури водят до изместване на местни видове от по-топлолюбиви организми и променят баланса на морските екосистеми.
  • Морските треви и крайбрежните екосистеми съхраняват големи количества въглерод и предпазват бреговете от ерозия и наводнения.
  • Затоплянето на океаните засяга пряко хората като увеличава риска от наводнения и ерозия по крайбрежието, влияе върху рибарството и туризма и може да влоши качеството на водата, от което зависят местните общности и икономиката.

Океаните изглеждат далечни от ежедневието ни, но в действителност влияят на времето, храната, която ядем и на въздуха, който дишаме. По повод Световния ден на океаните на 8 юни от Климатека разговаряме с д-р Стефания Клайн, морски биолог от отдел „Водни екосистеми“ на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН. Какво се случва в морските и океанските екосистеми? Как те се променят под натиска на затоплянето и замърсяването? Защо тези процеси засягат пряко живота ни, дори когато са далеч от брега. 

Последните години са най-топлите, измервани някога в Световния океан. Какво означава това за морските екосистеми и какви промени вече наблюдаваме в Черно море?

Най-голямата част от натрупаната в резултат на емисиите на парникови газове енергия –под формата на топлина, се поема от океаните. Затова и в последните няколко години се измерват рекордно високи температури на морската вода.

Затоплянето на океаните: годишни средни глобални отклонения на температурата на морската повърхност спрямо средните стойности за периода 1961–2010 г. / Източник: Climate Central 

Това води до редица последствия: рекордно ниски площи на полярните ледове; промяна в океанските течения, които разпределят топлината; покачване на морските нива; промени в химията на морските води – увеличаване на киселинността им и намаляване на разтворения кислород; зачестяване и увеличаване на продължителността на екстремни събития като горещи вълни; тропически бури и урагани. 

Морските екосистеми са подложени на нарастващ топлинен стрес – едно от най-видимите последствия е масовото измиране на рифообразуващите корали в тропическите зони (coral bleaching). То е резултат на затоплянето и повишаването на киселинността на водата. 

Морското биоразнообразие намалява драстично – вече говорим за тройна глобална криза – климатични промени, замърсяване и загуба на биоразнообразие. Морските екосистеми не са изключени от тази криза. 

От друга страна, разпространението на различни видове също се променя. Например – със затоплянето на водите в умерените ширини все по-често наблюдаваме навлизане на тропически видове, адаптирани към тези температури, които потенциално могат да се конкурират за местообитания и ресурси с местни видове, да ги “изместят” и така да нарушат баланса в екосистемите.

Черно море по принцип е по-бедно на видове заради специфичните си условия: ниска соленост, голяма безкислородна зона в дълбочина, изолираност от Световния океан. А с това черноморските екосистеми са още по-уязвими за всякакви въздействия. В последно време се наблюдава намаляване на кислородния слой (deoxygenation) в Черно море, което води до намаляване на местообитанията, подходящи за живот на многоклетъчни видове. При някои видове температурата на водата е свързана с размножаването, разпространението на ларвите и оцеляването. 

Също така, много от видовете растения и животни са адаптирани за живот до ~30℃ и над тези нива физиологичните им процеси са затруднени. А при продължително излагане на високи температури, те са изцяло нарушени и може да се стигне до масови измирания на по-чувствителни видове. 

По-студенолюбивите видове постепенно се изместват от по-топлолюбиви, което променя структурата на екосистемите, а оттам и функционирането им. Много паразити и вируси са по-активни и патогенни при по-високи температури, което е допълнителен източник на стрес за морските организми. 

Събиране на дънни проби от морски седименти / личен архив на Стефания Клайн

Как това затопляне на морските води ни засяга нас хората и как се отразява на нашето ежедневие? 

Милиони хора по света разчитат на морските и крайбрежните екосистеми за прехраната и поминъка си. 

Океаните и атмосферата са свързана система, от която зависи климата на Земята, така че промените в океана оказват влияние също и върху сушата. 

Прогнозите са за продължаване на затоплянето на океаните, което ще доведе до повишаване на морските нива и увеличаване на риска от наводнения и ерозия в крайбрежната зона и съответно повреждане или унищожаване на инфраструктура. 

Повишеното количество топлина в тропическия океан увеличава сериозно риска от тропически бури, както и честотата и силата им, с огромни разрушителни последствия. 

Повишаването на киселинността вероятно ще засегне уязвими крайбрежни екосистеми като коралови рифове, крайбрежни влажни зони, мангрови гори, които са дом и местообитание за израстване на много морски организми, включително такива от комерсиален интерес. Намаляването или загубата им може да доведе до нарушаване на морските хранителни мрежи, като в крайна сметка да засегне хората, изхранващи се от риболов. 

Тъй като голяма част от тези крайбрежни екосистеми играят роля и в самопречистването на водите чрез разграждане на органична материя и улавяне на биогени, това може непряко да доведе и до влошаване на качеството на водата, с последствия за туризма в крайбрежната зона. 

По какъв начин затоплянето променя биоразнообразието в Черно море и какви рискове крие това?

Затоплянето на водата води до стрес за местните видове, част от които произхождат от северни екосистеми и предпочитат по-студени води. Такива са например някои масови видове зоопланктон, който е в основата на хранителната верига. Ако не успеят да се адаптират, тези видове ще намалеят като численост или биомаса или дори ще изчезнат, изместени от топлолюбивите и неутралните видове. 

Как климатичните промени достигат до трапезата ни? 
Цацата е един от най-познатите и обичани видове риба в Черно море. Витът вече усеща двойния натиск на затоплянето на водата и интензивния улов.Трицоната (цацата) е студенолюбив вид, който прогресивно намалява като размер. Учените свързват тази тенденция както с повишаването на температурата на водата, така и с интензивния улов. Това е пример как климатичните промени могат да засегнат не само морските екосистеми, но и ресурсите, от които зависят рибарството и хората.

Снимка на SLNC/ източник Unsplash 

Едновременно с това, в крайбрежните екосистеми вече наблюдаваме навлизане и установяване на средиземноморски видове риби, за които настоящите условия са подходящи. А те – повече или по-малко, се конкурират с местните видове. Това променя структурата и баланса на крайбрежните и морските екосистеми. 

Морските екосистеми са естествен буфер срещу климатичните промени. Каква е ролята на морските треви и другите природни местообитания?

Морските треви са едни от най-ефикасните екосистеми в натрупването и съхранението на въглерод в дълбочина в седиментите, върху които растат. Освен това те стабилизират и предпазват крайбрежието от ерозия и потенциални наводнения. 

Микроорганизмите, които ги обитават, участват в цикъла на въглерода, азота и фосфора. Биоразнообразието в тях е изключително голямо: те осигуряват храна и местообитания за редица видове организми, сред които и комерсиални видове риби и безгръбначни. Заради всички тези т. нар. “екосистемни услуги”, опазването на тези екосистеми е от голямо значение за адаптация към климатичните промени. Затова и на много места по света съществуват много програми за съхраняването и възстановяването им. 

Ако затопляне на океаните продължи и през идните десетилетия, какви промени да очакваме в Черно море и какви мерки са необходими още сега, за да ограничим рисковете за природата, рибарството, туризма и крайбрежните общности?

В момента прогнозите са нарастването на температурите на морската вода да продължи през целия 21 век. Това не може да се ограничи само с локални действия – необходимо е наистина глобално усилие за ограничаване на емисиите на парникови газове, което засега не се случва.

В черноморските екосистеми е вероятно – в по-малка или по-голяма степен, да настъпят промените, описани по-горе. Тези промени вече започват да се наблюдават. 

На местно ниво би могло да се вземат мерки за адаптация към тези промени. Например екосистемите да се опазват и възстановяват, така че да са в добро екологично състояние и да могат да продължат да изпълняват функциите си. Това ще им осигури максимална възможност да успеят да се адаптират към променящите се условия на средата. 

Това може да се случи чрез намаляване на натиска от замърсяване, чрез осигуряване на адекватно пречистване на отпадните води, спазване на ограниченията в морските защитени зони и обявяване на нови такива, контрол на нелегалния улов и свръхулова на риби и безгръбначни… Редица такива мерки и ограничения, както общи, така и конкретни, са заложени в Морската стратегия и Морския пространствен план на България, заповедите за обявяване на морските Натура 2000 зони и т.н. Спазването и прилагането им би осигурило и възможност да продължават икономическите ползи за хората, които зависят от морето за прехраната си. 

Виж още: 

Източници, цитирани в материала:

Източник: От океаните до Черно море: затоплянето вече променя живота под водата, Климатека

Авторът Стефания Клайн е доктор по хидробиология и главен асистент в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН от 2022 г. Завършила е магистратура по морска биология във Франция. Като част от екипа на Лабораторията по морска екология на ИБЕИ-БАН участва в редица национални и международни проекти, свързани с картирането и опазването на дънните морски екосистеми в Черно море, биоразнообразието и функционирането им, влиянието на климатичните промени върху крайбрежните екосистеми. Научните ѝ интереси включват биоразнообразието и местообитанията на дънни безгръбначни, функционирането на морските екосистеми и човешкото въздействие върху тях, оценката на екологичното качеството на средата.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Земята

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !