Загадъчна метална находка в Швеция променя представата за желязната епоха

Ваня Милева Последна промяна на 25 ноември 2025 в 00:00 106 0

Мистерия от желязната епоха, разкрита в Швеция

Кредит University of Gothenburg

През есента на 2022 г. кръгъл тежък метален предмет от село Сярдал на западния бряг на Швеция привлича вниманието на археолозите.

Шведски плоскоизпъкнал слитък, за който някога се смяташе, че е от бронзовата епоха, е разкрито чрез химични и изотопни тестове, че принадлежи към желязната епоха. Съставът му е много близък до находките от желязната епоха в Полша, което кара изследователите да открият нови доказателства за далечни връзки през Балтийско море. Проучването подчертава как сътрудничеството и научният анализ могат да превърнат изолирани артефакти в улики за древна търговия и изграждане на мрежи.

През есента на 2022 г. кръгъл тежък метален предмет от село Сярдал на западния бряг на Швеция привлича вниманието на археолозите, защото за първи път в Швеция се намира подобна находка. Когато изследователи от университета в Гьотеборг я анализират, използвайки изотопни и химични методи, резултатите са изненадващи.

"Поради, по-специално, заради формата и размера си, ни се стори артефакт от бронзовата епоха, но слитъкът се оказа направен от сплав мед-цинк-калай-олово, типична за желязната епоха и по-късни периоди", разказва Серена Сабатини (Serena Sabatini).

Плоскоизпъкналите блокове най-често се изработват от мед, въпреки че някои са оформени от бронз или други сплави на медна основа. Те често се срещат в региони около Средиземно море, както и в континентална Европа и по атлантическото крайбрежие. В исторически план тези заоблени слитъци са служили като практичен начин за транспортиране на метал както през бронзовата, така и през желязната епоха.

Преоценка на находката Сярдал

Първоначално археолозите от университета в Гьотеборг предположили, че слитъкът "Сярдал" принадлежи към бронзовата епоха. Тъй като е открит самостоятелно и не е съдържал материал, който би могъл да помогне за определяне на датата, екипът започва научни изследвания, за да разбере от какво е направен и да прецени кога може да е бил произведен.

Техните анализи опровергават първоначалното предположение. Съставът съответстваше на сплав мед-цинк-калай-олово, характерна за желязната епоха и по-късни периоди.

Сътрудничеството разкрива по-широки връзки

"Ние се обединихме с група полски учени, които работеха с някои находки от желязната епоха, които имат почти точния състав на нашия слитък", разказва Серена Сабатини.

Според изследователите, този случай показва, че дори изолирани артефакти, които често са трудни за интерпретация, могат да придобият смислен исторически контекст чрез внимателно проучване. Съчетаването на археологически подходи с научни анализи може да превърне един-единствен, енигматичен обект в доказателство, което допринася за по-широко разбиране на миналото.

Карта на Северна Европа, като доказателство за мястото на намиране на слитъка от Сярдал и на полските съкровища от езерната област Илавска.Карта на Северна Европа, като доказателство за мястото на намиране на слитъка от Сярдал и на полските съкровища от езерната област Илавска. Кредит: Serena Sabatini et al. DOI: 10.1016/j.jasrep.2025.105312

Прилагане на установени археометалургични техники

Изследователският екип използва добре установени техники в археометалургията (клон на археологията, специализиран в изучаването на древни метали), включително анализ на изотопи на олово и микроелементи в метални артефакти. Тези аналитични методи се използват от 80-те години на миналия век за изучаване както на състава, така и на вероятните геоложки източници на метала (в смисъл, че те позволяват да се посочи минералният регион, от който е добит металът).

"Новото в това проучване е, че отидохме още една крачка напред и чрез комбиниране на получените данни с известна историческа и археологическа информация успяхме да предложим исторически контекст както за уникалния плоскоизпъкнал слитък от Сярдал, така и за пръчковите слитъци от района на езерото Илавска в североизточна Полша. Предвид удивителното сходство на металния състав във всички тези артефакти, успяхме да затвърдим и по-ранни хипотези за контакти и работа в мрежа в балтийския регион през скандинавската предримска желязна епоха", обяснява Серена Сабатини.

Справка: Serena Sabatini, Linn Nordvall, Kamil Nowak, Zofia Stos-Gale, Omid Oudbashi, Jarosław Sobieraj, Jakub Karasiński, Per Wranning. Iron age metal trade between the Atlantic and the Baltic Sea: new insights from the first complete plano-convex ingot found in Sweden and ingot rods from the Iława Lakeland in northeastern Poland. Journal of Archaeological Science: Reports, 2025; 66: 105312 DOI: 10.1016/j.jasrep.2025.105312

Източник: A mysterious metal find in Sweden is rewriting Iron Age history, University of Gothenburg

    Най-важното
    Всички новини