Микроби на 5300 години от "ледения човек Йоци" са съживени в лаборатория

Замръзналата мумия показва, че все още е пълна с изненади

Ваня Милева Последна промяна на 04 June 2026 в 00:00 29 0

Краката на Йоци

Кредит South Tyrol Museum of Archaeology/Eurac Research/Marion Lafogler

Йоци е обстойно изучаван от учени след откриването му през 90-те години на миналия век.

Леденият човек Йоци е загинал преди повече от 5300 години, но неговият микробиом като че ли все още е изпълнен с живот. Учените са успели да възстановят бактерии, гъбички и други микроби от замръзналото тяло на Йоци. Забележителното е, че някои от древните дрожди са успели да ги съживят - те дори нарастват и се размножават, което повдига изключителната вероятност да има "нещо живо" в известната мумия.

Йоци, наричан "Леденият човек", е открит през 1991 г. от двама нищо неподозиращи летовници, предприели поход през Йоцталските Алпи, планинската верига, която обхваща Западна Австрия и Северна Италия. Когато за първи път забелязали тялото, стърчащо от леда, предположили, че това са останките на наскоро починал алпинист.

Разкопките обаче скоро разкриват, че замразеният труп всъщност е забележително добре запазен мъж, починал преди около 5300 години. Благодарение на температурите под нулата и дехидратацията в леда, тялото е останало в сравнително добро състояние, като голяма част от татуираната му кожа, вътрешни органи и мускулни тъкани са останали непокътнати.

Йоци, мумията на ледения човек

В ново проучване, изследователи от частния изследователски център Eurac Research в Болцано, Италия, се заемат да документират микробната общност, свързана с останките на Йоци. Използвайки кожни тампони, фрагменти от тъкани и проби от стопена вода от мумията, екипът каталогизира разнообразния набор от микроби, обитаващи мумията, предлагайки рядък поглед към гъбичките и бактериите, които някога са обитавали кожата, червата и телесните му пори.

Интересно е, че части от микробния състав на Йоци много наподобяват чревните общности, открити в други древни човешки останки, но рядко се откриват при хора, живеещи в съвременните индустриализирани общества.

Най-интригуващ е анализът на студолюбивите дрожди – Phenoliferia, Glaciozyma, Goffeauzyma и Mrakia – от проби, събрани през 2019 г. Изследователите казват, че са "доста уверени", че някои от тези дрожди са все още живи, въпреки че са били замразени в продължение на 5300 години.

"Всъщност отгледахме дрождите в лабораторията – култивирахме живи колонии от проби, взети от тялото на Йоци. Не може да се спори с нарастващата колония", заявява пред IFLScience водещият автор Мохамед Сархан (Mohamed Sarhan), микробиолог, изучаващ древна ДНК в Eurac Research.

Екипът открива допълнителни доказателства в генетичния материал на праисторическите дрожди. Древната ДНК обикновено е фрагментирана и силно увредена, но ДНК-то на дрождите, възстановено през 2019 г., се състои от по-дълги фрагменти със значително по-малко признаци на разграждане, отколкото пробите, събрани през 2010 г.

Според изследователите, този модел е труден за обяснение само чрез "пасивно съхранение" и вместо това предполага наличието на новосинтезирана ДНК от активно делящи се клетки.

Освен това, по-специално дрождите Glaciozyma са станали значително по-изобилни през последното десетилетие, като същевременно показват намаляващи нива на увреждане на ДНК.

"Драматичното увеличение на относителното изобилие на Glaciozyma между 2010 и 2019 г. само по себе си е доказателство за репликация – спящите или мъртвите клетки не се размножават", коментира Сархан.

Микробиологът Мохамед Сархан изследва колонии от дрожди, взети от проба от стомаха на Йоци.Микробиологът Мохамед Сархан изследва колонии от дрожди, взети от проба от стомаха на Йоци. Кредит: Eurac Research/Andrea De Giovanni

Въпреки че наличието на микроби не е много изненадващо – учените са ги откривали в проби от Йоци и преди – изследователите са поразени от степента на метаболитна активност, която откриват.

"Винаги сме подозирали, че настоящите условия на съхранение – минус шест градуса по Целзий, почти 100 процента влажност – може да не са толкова биологично инертни, колкото се предполагаше преди. Известно е, че адаптираните към студа микроорганизми, особено психрофилните дрожди, остават активни при температури под нулата в естествена ледникова среда, така че откриването им в Йоци не е толкова неочаквано", обяснява Сархан.

"Изненадващото бе степента на активност. Дрождите Glaciozyma, например, преминаха от незначително присъствие през 2010 г. до напълно доминираща общност от дрожди до 2019 г. - това драматично разпространение само за девет години бе наистина поразително. Откриването на една от живите дрожди в стомаха също бе момент, който ни изненада", добавя изследователят.

Въпросът е дали тази ситуация е уникална. Това, разбира се, е трудно да се провери, но изследователите обаче смятат, че микробиомът на Йоци далеч не е единствен по рода си.

"Силно подозираме, че Йоци не е уникален – той просто е най-добре проученият. Условията, които са го запазили – студ и ниско съдържание на кислород – не са характерни само за Алпите. Мумии от вечна замръзналост от Сибир, Аляска и Арктика, както и останки, открити в торфени блата и високопланински ледници в Южна Америка, споделят много от същите характеристики на съхранение", обяснява Сархан.

"Той по същество послужи като доказателство за концепцията – демонстрирайки, че древните мумии са динамични биологични системи, а не замразени моментни снимки. Надяваме се, че нашето проучване ще мотивира подобни изследвания на микробиома върху други добре запазени древни останки по света", заключава ученият.

Справка: Sarhan, M.S., Samadelli, M., Zink, A. et al. The Iceman’s microbiome: unveiling millennia of microbial diversity and continuity. Microbiome 14, 135 (2026). https://doi.org/10.1186/s40168-026-02417-6

Източник: 5,300-Year-Old Microbes From Ötzi the Iceman Are Still Showing Signs Of Life – And Growing In A Lab

Най-важното
Всички новини