Геномен анализ на 47 древни хора от Алпите, повечето са генетично подобни на Йоци

Палеогенетиците продължават да изясняват как са се формирали популациите в различни части на Европа. В частност, Източните италиански Алпи са били кръстопът за популации от средиземноморските и северните алпийски територии.

Сред загадъчните фигури от този район е легендарният Леден човек, живял в тези планини през втората половина на 4-то хилядолетие пр.н.е. Сега са секвенирани геномите на 47 древни хора, живяли по тези места през 7-мо-2-ро хилядолетие пр. н. е. Освен всичко друго, те са установили, че всички индивиди от неолита и халколит) а, които са живели там, както и някои от хората от ранната бронзова епоха, са генетично подобни на Йоци.

Резултатите са публикувани в Nature Communications.

Генофондът на повечето съвременни европейски популации се е формирал в резултат на смесването на три основни древни групи. Първата са ловците-събирачи от мезолитната епоха, които традиционно се разделят предимно на западноевропейци и източноевропейци. Втората древна популация са потомците на ранните земеделци от Мала Азия, които са мигрирали в Европа през 7-мо хилядолетие пр.н.е., пренасяйки умението на земеделието. Третата популация се свързва с потомците на ранните скотовъдци от бронзовата епоха от Понтийско-Каспийската степ, които са започнали експанзията си на запад преди около пет хиляди години.

Скорошен геномен анализ на 47 праисторически индивида от мезолита до средната бронзова епоха, съсредоточени в този алпийски район, представя генетичното наследство на тези древни обитатели. Забележително е, че Леденият човек показва висок процент произход от анадолски неолитни земеделци и слаба връзка със западните ловци-събирачи. Тази генетична рецепта се приписва на сложни събития на смесване, при които праисторическите общности са обменяли гени и култури.

Древни миграции и културни мостове

Алпите не са били просто бариера от студени върхове, те са били и динамичен мост, свързващ далечни цивилизации. От мезолита, когато ловците-събирачи са бродели по тях, до ранните неолитни миграции от Анатолия (Мала Азия), тези мащабни демографски промени са оставили ярки следи в гените на древните хора в Алпите. В този пейзаж, геномните изследвания разкриват общества, които носят наследството от миналото, но са се и смесвали по начини, които са оформили бъдещия средиземноморски генофонд.

Генетичните анализи рисуват картина на сложно взаимодействие между две основни групи ловци-събирачи: западните ловци-събирачи, свързани с клъстера Вилабруна, и източните ловци-събирачи от степите на днешна Русия и Украйна. Генетичните нишки разкриват смесване на тези групи, датиращо още от 13 700 г. пр. н. е.

Открития от древни обекти

Археологически обекти като Арко виа Серафини, Рипаро Далмери и Рипаро Вилабруна, сгушени в скрити долини и скалисти издатини, са съкровищници на човешката еволюция. Тези разкопки са открили не само артефакти, но и истории, записани в ДНК, проследяващи пътуването на най-древните европейски предци през широките долини до алпийските анклави. Изследването на 47 праисторически индивида в 17 ключови обекта, украсени с погребални предмети, разкрива богата картина на човешкия произход в региона.

Мезолитният мъж MAD01

Единствената геномна последователност от мезолитната епоха е принадлежала на мъж, наречен MAD01. е носел митохондриалната хаплогрупа U5b2b3 и Y-хромозомната хаплогрупа I2a1b1a2b. И двата еднородителски (унипаренталски) маркера се срещат сред западноевропейските ловци-събирачи и техните потомци.

Анализът на неговия ядрен геном показва, че по-голямата част от неговите предци (83,6 ± 3,7%) вероятно произхождат от популация от западноевропейски ловци-събирачи (т.нар. клъстер Вилабруна).

В същото време, съвсем неочаквано, изследователите откриват, че около 16,4 ± 3,7% от неговото родословие идват от източноевропейски ловци-събирачи. Според учените, смесването между представители на двете популации е станало между 13 700 и 8 300 г. пр. н. е.

Този забележителен индивид е открит в долината Адидже.

Леденият човек: Уникален, но често срещан

Въпреки че самият "Леден човек" заема уникална позиция с отличителни майчини и бащини линии, неговият геном споделя приемственост с други алпийски индивиди от медната епоха (халколита), показвайки стабилно, но приобщаващо генетично наследство. Това отразява регион, където културната и генетичната изолация, понякога предполагаема в други изолирани общности като Сардиния, се явява като нюансиран разказ за селективен обмен и трайна идентичност.

Геномният коктейл на Ледения човек показва уникален висок дял на анатолийски земеделски произход, характеристика, споделяна от неговите съвременници, но уникална за неговите специфични майчини и бащини линии. Тези прозрения предполагат мозайка от генетични взаимодействия, вероятно намекващи за изолирани общностни структури на фона на по-широки, бавноразвиващи се миграции и обмени.

Йоци. Кредит: South Tyrol museum of archaeology / Ochsenreiter

Преход и приемственост

Преходът от мезолитните ловци-събирачи към неолитните земеделци въвежда нови икономически начини на живот, определяйки периоди, белязани от земеделие и животновъдство. Културните отпечатъци, засвидетелствани от уникални артефакти и керамика, подчертават този преход, докато генетичната приемственост подчертава запазването на по-ранните предци във времето, особено в отдалечени региони като Сардиния и долините Трентини.

Предкови компоненти, от които учените са моделирали произхода на древните хора. Оранжевото и червеното представляват западноевропейските ловци-събирачи, синьото - източноевропейските ловци-събирачи, а лилавото - ранните анатолийски земеделци. Кредит: Myriam Croze et al. / Nature Communications, 2025

Анализът на по-късните геноми разкрива няколко двойки близки роднини сред хора, чиито останки са били разкопани от един и същ археологически обект. Освен това учените установяват, че произходът на всички хора от неолита и медната епоха в извадката може да бъде моделиран от две популации: потомците на ранните анатолийски (малоазийски) земеделци и западноевропейските ловци-събирачи, които са се кръстосвали между 6037 и 5117 г. пр.н.е. Първите представляват средно около 87% от произхода, докато вторите - около 13%, което ги прави подобни на гореспоменатия Йоци. Освен това почти всички мъже в тази група споделят своята Y-хромозомна хаплогрупа, G2a2.

Този период бележи трансформация в моделите на препитание от лов и събирачество към земеделие, оставяйки следи от културна еволюция, очевидни в погребалните дарове и фрагменти от керамика, разпръснати из различни археологически обекти.

Резултати от анализа на метода на главните компоненти. Кредит: Myriam Croze et al. / Nature Communications, 2025

Културен обмен и влияния

Артефакти като изящната Венера от Габан, малка фигурка от женски еленски рог, символизират сливането на мезолитните и неолитните идеи. Също така, началото на металообработването, засвидетелствано от медни артефакти, показва оживен обмен с далечни култури, подтикнат от стратегическите търговски пътища на региона. Медната епоха започва енергично, характеризираща се с началото на добива на мед в региона Трентино-Алто Адидже.

Венера от Габан. Кредит: Emanuela Cristiani1 et al DOI:10.4312/dp.36.12

Културните сходства в Алпите се материализират под формата на балтийски кехлибар и оръжия, открити в долината Адидже. Забележителни са сложните погребални практики, отразяващи както преобладаващите, така и различаващите се традиции. Погребалните обичаи в този алпийски район показват нагледно културната еволюция. От прости погребения в земята, представени от групи като Ремедело, до разнообразните практики, показателни за по-късни обществени структури, всеки гроб разказва своя собствена история за живота и смъртта.

Степно и иранско влияние в праисторическите алпийски общества

Освен мезолитния MAD01, седем индивида от извадката се различават по произход от основната група. Двамата най-стари са живели в края на медната и ранната бронзова епоха (единият от тях има радиовъглеродна дата 2402–2149 г. пр.н.е.), а друг е живял в средната бронзова епоха (1601–1295 г. пр.н.е.). Общото между тези трима индивида е, че значителна част от техните предци (от 19,7 ± 7,1 до 36,1 ± 2,6) може да са свързани със степните обитатели от ранната бронзова епоха, носителите на културата Ямная.

Освен това, друг индивид, живял около 2272–2041 г. пр.н.е., има четвърти предков компонент, свързан с кавказките ловци-събирачи (около 11,1%).

Още трима индивида са имали трети предков компонент, различен от изброените - вместо степните обитатели от ранната бронзова епоха в модела са неолитни иранци. Два от анализираните геноми принадлежат на хора, живели около 2202–2035 г. пр.н.е., и на един индивид, живял около 1878–1688 г. пр.н.е. Иранският компонент на произхода представлява между 19,2 ± 4,9% и 21,5 ± 4,5%.

Местоположение на археологичните паметници, където са намерени изследваните човешки останки. Кредит: Myriam Croze et al. / Nature Communications, 2025

Степното влияние, синоним на скотовъдните традиции на Понтийско-Каспийския регион, се проявява и чрез предмети като балтийски кехлибарени мъниста, открити в долината Адидже, които свидетелстват за тези обмени, демонстрирайки майсторство, надхвърлящо нуждата от просто оцеляване. 

Поглед върху геномната приемственост

Въпреки че суровата среда на Алпите е диктувала трудни условия на живот, генетичното дълголетие на жителите им е завладяващо. От мезолитните общности, предимно на ловци-събирачи, до обогатените геномни структури през неолита, преминаващи през бронзовата епоха, генетичното пътешествие на тиролските предци представлява завладяваща глава в историята на човешката история – глава, в която долини и върхове са свидетели на безмилостния поход на културната и генетична еволюция.

Геномният отпечатък на много анализирани индивиди силно резонира с този на неолитните анатолийски предци. Това бележи завладяваща история за земеделци, които сливат генетичното си наследство с местните ловци-събирачи, рисувайки картина на културна и генетична приемственост, осеяна с фини нюанси на нелокално смесване.

Справка: Croze, M., Paladin, A., Zingale, S. et al. Genomic diversity and structure of prehistoric alpine individuals from the Tyrolean Iceman’s territory. Nat Commun 16, 6431 (2025). https://doi.org/10.1038/s41467-025-61601-8 

Източници:

Палеогенетики прочитали ДНК 47 древних жителей Альпийского региона Многие из них генетически похожи на Этци, Михаил Подрезов, N + 1

Genomic Analysis of 47 Ancient People from the Alps, close to where the Tyrolean Iceman Ötzi was found, Jamie L, Ancient DNA Community

Още по темата

15/07/2025

Човекът

Останки на 19 диви свине показват, че в праисторически Иран е имало пиршества преди зората на земеделието

30/06/2025

Човекът

Археология и генетика за това как идеите стигат по-далеч от хората в Анатолия

07/02/2025

Човекът

Древна ДНК разкрива популация - липсваща връзка в произхода на индоевропейските езици

06/06/2017

Животът

Разследване: Кой и защо уби Йоци преди 5300 години в Алпите