Древна ДНК разкрива популация - липсваща връзка в произхода на индоевропейските езици

Разгадаване на тайната на индоевропейските езици

Ваня Милева Последна промяна на 07 февруари 2025 в 00:00 2065 0

Скелет на мъж в странична поза.

Кредит C: Natalia Shishlina (co-author of “The Genetic Origin of the Indo-Europeans”
40-45-годишен мъж, погребан в Улан-4, курган 3, погребение 12, датирано около 4000 пр.н.е., близо до село Ремонтное - по средата между Кавказ и Волга. Определен като един от възможните предци на популацията Ямная. Погребан е със спираловиден храмов пръстен, който по-късно ще бъде един от последователните артефакти на гробовете на Ямната култура, но неговата поза, свита отстрани, е като хората от културата Майкоп, а не на Ямная, и то има около 40% генетично потекло подобно на представителите на Майкопската култура. Интересен образ поради комбинацията от черти.

В продължение на векове произходът на индоевропейското езиково семейство - езикова плетеница, която преминава през всички континенти и се говори от почти половината от населението на света - остава обвит в мистерия. Сега проучване, анализиращо древна ДНК, може да открие липсващото звено и да пренапише историята на тези езици и нашите собствени корени.

Индоевропейското езиково семейство, в което има над 400 езика, включително основни групи като германски, романски, славянски, индоирански и келтски, води началото си от общ прародител: Протоиндоевропейци (ПИЕ - Proto-Indo-European (PIE)). Макар че лингвистите и историците отдавна изследват произхода и разпространението на ПИЕ, досега съществуваше значителна празнина в познанията.

Екип от изследователи, ръководен от Рон Пинхаси (Ron Pinhasi) от Катедрата по еволюционна антропология към Виенския университет, в сътрудничество с лабораторията за древна ДНК на Дейвид Райх (David Reich) от Харвардския университет, публикува своите открития в списание Nature. В изследването е анализирана древна ДНК от 435 индивида, открити от археологически обекти в Евразия, обхващащи периода от 6400 до 2000 г. пр. н. е.

Предишни генетични изследвания са установили, че основна роля има Ямната култура (3 300-2 600 г. пр. н. е.) от Понтийско-Каспийските степи, северно от Черно и Каспийско море. От около 3 100 г. пр. н. е. ямнайците се разпространяват в Европа и Централна Азия, оставяйки своя генетичен отпечатък в цяла Евразия. Тези "степни предци", датиращи от 3 100 до 1 500 г. пр. н. е., се смятат за най-значимото демографско събитие в Европа през последните 5 000 години и се смятат за ключов носител на разпространението на индоевропейските езици.

Един клон от индоевропейското родословно дърво обаче остава загадка: анатолийските езици, включително хетският. Този клон, вероятно първият, който се е отклонил от ПИЕ, е запазил уникални езикови характеристики, загубени в другите индоевропейски езици. Интригуващо е, че предишни проучвания не са успели да открият степни предци сред хетите.

Новото проучване предлага убедително обяснение. Изследователите твърдят, че анатолийските езици произлизат от език, говорен от нехарактеризирана досега група: енеолитното население на степите между планините на Северен Кавказ и долното течение на Волга, датирано от 4500 до 3500 г. пр. Тази новоопределена група е наречена популация от Кавказ и Долна Волга (CLV- Caucasus-Lower Volga).

Генетичната реконструкция на произхода на понтийско-каспийските степни и западноазиатски популации сочи четири ключови места. Кредит: Harvard Gazette Генетичната реконструкция на произхода на понтийско-каспийските степни и западноазиатски популации сочи четири ключови места. Кредит: Harvard Gazette

От решаващо значение е, че когато генетиката на CLV популацията се използва като отправна точка, проучването разкрива CLV предци при поне пет индивида от Анатолия, датирани преди или по време на хетската епоха. Това откритие преодолява пропастта, която досега разделяше анатолийските езици от останалата част на индоевропейското семейство.

Проучването разкрива още, че популацията Ямная е произлязла от приблизително 80 % от предците си от групата CLV. Освен това населението CLV е допринесло за поне една десета от родословието на централните анатолийци от бронзовата епоха - носителите на хетския език.

"Следователно групата CLV може да се свърже с всички популации, говорещи индоевропейски езици, и е най-добрият кандидат за популацията, която е говорела индоанатолийски език, предшественик както на хетския, така и на всички по-късни индоевропейски езици", обяснява Рон Пинхаси.

Изследователите предполагат, че интеграцията на протоиндоанатолийския език, споделян от анатолийските и индоевропейските народи, е достигнала своя връх сред общностите на CLV между 4400 и 4000 г. пр. н. е.

"Откриването на CLV популацията като липсващо звено в индоевропейската история бележи повратна точка в 200-годишния стремеж да се реконструира произходът на индоевропейците и пътищата, по които тези хора са се разпространили в Европа и части от Азия", заключава Рон Пинхаси.

Това изследване, предоставяйки важни разкрития, отваря и нови пътища за изследване. Бъдещите проучвания несъмнено ще навлязат по-дълбоко в културните практики, социалните структури и миграционните модели на CLV популацията, като допълнително осветлят сложната история на индоевропейското езиково семейство и неговите носители.

Справка: Ron Pinhasi, David Reich, Iosif Lazaridis, Nick Patterson, David Anthony, Leonid Vyazov, et al.: The genetic origin of Indo-Europeans. 2025, in: Nature.  DOI: 10.1038/s41586-024-08531-5

Източници:

Missing link in Indo-European languages' history found, Universität Wien

Indo-European Origins: A new Solution to an old Puzzle, Iosif Lazaridis, Springer Nature

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !