В продължение на близо век загадъчната "Лента от дупки" в Перу озадачава археолозите, подхранвайки безкрайни спекулации за мистериозното ѝ предназначение.
Простирайки се на около километър и половина през стръмните хълмове на долината Писко, дългата лента от хиляди равномерно разположени ями е описвана ту като отбранително укрепление, ту като гробище, ту като добив на полезни изкопаеми и – неизбежно – като възможно доказателство за извънземно инженерство сред крайните теоретици на конспирациите.
Сега международен екип, воден от археолога д-р Джейкъб Бонгърс (Jacob Bongers) от Университета в Сидни, смята, че са разрешили загадката и тя е далеч по-човешка, отколкото космическа.
В ново проучване, публикувано в Antiquity, д-р Бонгърс и колегите му твърдят, че Монте Сиерпе, както официално е наречено мястото, някога е служило като огромен център за събиране и обмен на информация, както и като местна система за счетоводство, която е предшествала пристигането на европейците с векове.
Въздушна снимка на Монте Сиерпе, направена от Робърт Шипи и публикувана от Националното географско дружество през 1933 г. Кредит: American Natural History Museum; AMNH Library negative no. 334709
Комбинирайки картографиране с дронове, микроботанически анализ и сравнения с устройства за броене на инките, екипът предполага, че обектът може да е започнал като оживен бартерен пазар по време на царството Чинча и по-късно да се е превърнал в официален център за събиране на данъци по време на Империята на инките.
"Хипотезите относно предназначението на Монте Сиерпе варират от отбрана, архив и счетоводство до събиране на вода, улавяне на мъгла и градинарство", разказва д-р Бонгърс в прессъобщение. "Тези данни подкрепят хипотезата, че по време на предколумбовите времена местните групи периодично са облицовали дупките с растителни материали и са поставяли стоки вътре в тях, използвайки плетени кошници и/или вързопи за пренасяне."
Въздушна снимка отгоре на "Лентата от дупки" в Монте Сиерпе. Кредит: Jacob Bongers.
Мястото за първи път привлича вниманието на обществеността през 1933 г., когато в National Geographic се появявт въздушни снимки на изследователя Робърт Шипи, разкриващи змиевидна лента от дупки, издълбани в подножието на Андите. Местните хора отдавна наричали мястото Монте Сиерпе или "Змийската планина". Въпреки случайните посещения на археолози, предназначението му оставало неясно в продължение на десетилетия.
Обектът се състои от приблизително 5200 кръгли дупки, всяка с диаметър от 0,9 до 1,8 метра и дълбочина до 0,9 метра, разположени в лента, която се простира по протежение на около километър и половина по хълмовете северно от долината Писко - сух крайбрежен район в южно Перу, разположен на около 209 километра южно от Лима.
Ранните теории предполагаха, че ямите може да са били за складиране на зърно, гробници или дори военно укрепление. Нито една от тези идеи обаче не отговаря на данните. Дупките не съдържаха човешки останки, нито оръжия, и малко доказателства за дългосрочно съхранение.
Това започна да се променя, след като съвременните дронови изображения направиха възможно картографирането на мястото с безпрецедентни детайли.
"Преди появата на технологията с дронове, мястото на Монте Сиерпе бе изключително трудно за картографиране на повърхността", обяснява съавторът и професор по археология в Университета на Южна Флорида, Чарлз Станиш (Charles Stanish). "След като получихме прецизни изображения от ниска надморска височина, веднага стана ясно, че това място е изключително важно и трябва да бъде проучено от учени."
Отгоре, въздушните снимки разкриват нещо изумително: математически закономерности, скрити в разположението на дупките. В няколко участъка ямите се появяват в повтарящи се числови групи – предимно поредици от седем и осем – което предполага умишлено проектиране, а не произволно изкопаване.
Екипът също така събира 21 проби от седименти от различни дупки и ги анализира за микроскопичен цветен прашец, нишестени зърна и фитолити. Резултатите разкриват следи от царевица, тиква и папур. Тези растения обикновено се свързват с търговски стоки, изработка на кошници и транспорт.
Заедно тези открития сочат икономическа цел.
Д-р Бонгърс и колегите му предполагат, че мястото е било използвано от Чинча, процъфтяващо крайбрежно царство, което е доминирало региона между 1000 и 1400 г. сл. н.е. Историческите летописи описват Чинча като опитни търговци, които са търгували както по сухопътни, така и по морски пътища, свързвайки крайбрежни и планински общности.
Стратегическото положение на Монте Сиерпе – близо до кръстопът на древни търговски пътища и между административните центрове на инките Тамбо Колорадо и Лима Ла Виеха – го прави идеално място за обмен.
"Според съобщенията, кралство Чинча е било съставено от икономически специалисти, с най-малко 10 000 рибари, 10 000 фермери и 6000 занаятчии и търговци, живеещи в различни части на долината Чинча", отбелязват изследователите. "Наред с постоянните рибарски и фермерски общности, търговците Чинча значително са разширили междурегионалните търговски мрежи и са се превърнали в ценен източник на богатство за кралството."
Изследователите предполагат, че Лентата от дупки първоначално е функционирала като бартерен пазар по време на царството Чинча, където местно отглеждани стоки като царевица и памук са били разменяни между близките общности. Дупките може да са служили като временни съдове, позволяващи на търговците да депозират или организират стоки в структурирана, ритуализирана обстановка.
По-късно, след като инките включили кралство Чинча в своята империя през 15-ти век, функцията на Монте Сиерпе изглежда се е променила. Сегментираното му разположение – блокове от дупки, разделени от открити пространства – наподобява структурата на кипу на инките, устройствата с възли, използвани за записване на информация от преброяванията, данъци и описи.
Един такъв кипу, намерен близо до Писко и сега съхраняван в Етноложкия музей в Берлин, има почти идентичен модел на групирани числови последователности с тези, наблюдавани в Монте Сиерпе.
Кипу.
Авторите предполагат, че по време на управлението на инките, селището Монте Сиерпе е служило като мащабно счетоводно пространство за събиране и преразпределение на данък. Всяка секция може да е съответствала на социална група, отговорна за депозирането на стоки – като царевица – в дупките, което отразява организационната логика на кипуто от инките, използвани за записване на данни за преброяване и данък.
Подобно на близките линии Наска, Монте Сиерпе е любима цел на крайбрежните теории за "древните астронавти" от десетилетия, с твърдения, че хилядите му дупки са били места за кацане на извънземни или останки от извънземни минни работи. Д-р Станиш посочва, че новите открития помагат за възстановяване на истинското културно значение на мястото.
"Обектът винаги е бил много известен в света на псевдоархеологията с необуздани спекулации и погрешни характеристики на данните на място", коментира д-р Станиш. "Едно от предимствата на научната работа е опровергаването на необосновани твърдения, които по много начини лишават коренното население от законното им право на собственост върху миналото."
Като демонстрира, че Монте Сиерпе е бил част от местна андска информационна система, изследването не само изяснява земния му произход, но и подчертава сложността на знанията на коренното население много преди контакта с европейците.
"Това проучване допринася за важен казус от Андите за това как народите в миналото са променяли ландшафта, за да обединят хората и да стимулират взаимодействието", добавя д-р Бонгърс. "Нашите открития разширяват разбирането ни за бартерните пазари и произхода и разнообразието на местните счетоводни практики в и отвъд древните Анди."
Откритието има широки последици за начина, по който археолозите разбират предколумбовите икономики. Както отбелязва изследването, коренните общества, като Чинча и инките, са развили сложни системи за математика, логистика и водене на записи, за да управляват сложни регионални мрежи за обмен. Важно е да се отбележи, че те са постигнали този вид административна прецизност без писмена азбука.
Чрез идентифициране на обект, който може да е функционирал едновременно като пазар и като държавен счетоводен комплекс, изследването предоставя осезаеми доказателства, че андският свят е функционирал на споделени принципи на ценност и реципрочност, управлявани чрез общински системи, а не чрез монети или валута.
И все пак, въпреки цялата прецизност, която сега се вижда в дизайна на Монте Сиерпе, остават много въпроси. Д-р Станиш отбелязва, че бъдещата работа ще се задълбочи в растителните останки и моделите на разпространение в целия обект.
"Сега, след като установихме, че това място е било за склад и преразпределение, нашият екип от USF ще проведе допълнителна работа, за да определи ареала и произхода на различните растения, особено на лечебните", разказва д-р Станиш. "С всяко идентифициране на нов вид растение, "Лентата от дупки" става все по-интригуваща."
Справка: Bongers JL, Kiahtipes CA, Beresford-Jones D, et al. Indigenous accounting and exchange at Monte Sierpe (‘Band of Holes’) in the Pisco Valley, Peru. Antiquity. Published online 2025:1-19. doi: 10.15184/aqy.2025.10237
Източник: Archaeologists Decode Peru’s Mysterious “Band of Holes,” Revealing Ancient Indigenous Accounting System, Tim McMillan, The Debrief
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Johnny B Goode
Престижна награда от БАН спечели главният редактор на НаукаOFFNews
Gunteer
Престижна награда от БАН спечели главният редактор на НаукаOFFNews
Християнин
Това е кралят на тиквите: Тиквата му тежи над един един тон
dolivo
Сахара очаква 75% увеличение на валежите до 2100 г.