Искате да сте научен журналист? Нито за миг няма да съжалявате. Няма по-хубава професия от тази. Трябва ви само съвест и въодушевление за цвят и импулс.
Съвестта ще ви накара да бъдете точни, честно да посочите източника си, критично да прецените значимостта на изследването, да пресеете пиарите на университета или държавната институция, да разконспирирате "изключителните твърдения, които изискват изключителни доказателства", както казва Карл Сейгън (Extraordinary claims require extraordinary evidence).
Много внимавайте със сензациите, не бързайте. Науката обикновено върви с малки скучни стъпки.
Ако силите ви не достигат или се колебаете, потърсете някой специалист. Как ще го познаете? Научните му постижения са някакъв знак, но не забравяйте, че и учените са хора, с човешките си слабости и могат да грешат, особено ако се изказват извън своята област или имат някакъв интерес.
Честността към читателя изисква и да не казваме неща, които не разбираме. Тук идва най-хубавото - ще имаме възможност да научим още нещо. Ще ни помогне безкрайното вместилище на знания - интернет. Но в този океан ще ни е нужен компас - това е научният метод - той ще ни помогне да избегнем плитчините на псевдонауката.
Условията ни за работа бързо се променят. В социалните медии има вече много блогъри, които пишат за наука. Не се изкушавайте да се надпреварвате с тях - те винаги ще са преди вас. Ще загубим това състезание, но по-важно е, да не загубим доверието на нашите читатели. Ние поемаме отговорност за достоверността на това, което представяме.
Пряко засяга нашата работа и навлизането и усъвършенстването на изкуствения интелект, по-коректно е да се каже, Large Language Model (LLM). Ресурси като ChatGPT и Google Gemini стават все по-добри в генерирането на текст като качеството е близко до човешкото. Те са наистина мощен инструмент, но нека ги използваме само като инструмент - да ни съберат и анализират информация например. Невероятно бързи са и много е изкушаващо да ги използваме. Но не ви ли отблъскват вече тези тенекиено ярки и прекалено подредени стерилни илюстрации и текстове? Да не забравяме, че пишем за хората, затова е хубаво текстовете ни да си останат човешки.
Научният журналист може да предаде вярно и честно фактите, общата картина, процеса и смисъла на някакво научно усилие и ще си е свършил добре работата.
Но ако не приемете тази дейност като кауза, ще изпуснете много , ще изпуснете празника - да затупти сърцето ви с отброяването на старта на ракетата, вълнението да видите сянката на черна дупка за първи път или светлината от дълбоките звездни полета, тръгнала от зората на Вселената. Т ези вълнения ще бъдат вашият най-голям бонус. Защото неволно осъзнавайки, докато работим, нищожното място на човека във времето и пространството, няма как да не усетим и малко тъга.
Ще завърша с думите на американския астрофизик нобелист Стивън Уайнбърг от книгата му "Първите три минути":
"Опитът да се разбере Вселената е едно от малкото неща, които леко повдигат човешкия живот над нивото на ежедневния фарс и му придават оттенък на висока трагедия."
И макар че не ние открехваме тайните на природата, нека не забравяме, че може да ни чете някой малък Стивън Уайнбърг.
Статията е написана по поръчка на Мичо Таталович (Mićo Tatalović), председател на Асоциацията на британските научни писатели. Работил е като редактор на научни новини в Nature, New Scientist и SciDev.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Gunteer
Престижна награда от БАН спечели главният редактор на НаукаOFFNews
Християнин
Това е кралят на тиквите: Тиквата му тежи над един един тон
dolivo
Сахара очаква 75% увеличение на валежите до 2100 г.
dolivo
Земната ябълка: стара култура за новите климатични времена