Обединявайки лингвистиката и генетиката международен екип предлага нова хибридна хипотеза за произхода на индоевропейските езици въз основа на цялостен анализ на 161 езика.
Техните открития сочат първоначален произход на юг от Кавказ, с последващо разклоняване на север към степите, и оценяват индоевропейското езиково семейство на приблизително 8100 години, което противоречи на предишните хипотези.
Езикът е една от най-фундаменталните и определящи характеристики на човечеството, която оформя нашите мисли, култури и общества. Сред огромния набор от езици, които съществуват днес, индоевропейското езиково семейство е едно от най-значимите и широко разпространени.
Простиращо се от Европа до части от Азия, това езиково семейство включва английски, санскрит и множество други езици, говорени от милиарди хора. И все пак в продължение на векове произходът на това езиково семейство остава скрит, подклаждайки дебати и противоречиви теории сред лингвисти и антрополози.
Въпреки това едно забележително проучване, родено от колективните усилия на международен екип от езикови специалисти, сега хвърли светлина върху тази древна загадка.
В търсене на корените на индоевропейските езици
Заедно с разцвета на лингвистичната антропология през последните три века нарастват доказателствата за общ произход на определени езици. Използвайки лингвистичен анализ, новото проучване, публикувано в списание Science, идентифицира корена на всички индоевропейски езици, след обширно изграждане на "нов набор от данни от основен речник от 161 индоевропейски езика, включително 52 древни или исторически езика". Този вероятен общ прародител на българския и повечето от най-разпространените езици вероятно се е говорил преди 8100 години.
"Нашата хронология е стабилна в широк спектър от алтернативни филогенетични модели и анализи на чувствителността", отбелязва съавторът на изследването Ръсел Грей (Russell Gray). "По този начин древната ДНК и езикова филогенетика се комбинират, за да подскажат, че решението на 200-годишната индоевропейска енигма се крие в хибрид на земеделската и степната хипотеза."
Знаковото проучване е съвместно научно начинание на международен екип от над 80 езикови специалисти. Той комбинира лингвистичен анализ, усъвършенствани изчисления, археология и древна ДНК и успява успешно да реконструира протоиндоевропейския език, представляващ общия прародител на индоевропейското езиково семейство.
Събирането на този обширен екип е направено от изследователи от отдела за езикова и културна еволюция към Института за еволюционна антропология Макс Планк.
Частично дърво на индоевропейските езици. Клоновете са по ред на първа атестация. Езиците в червено са изчезнали или мъртви. В бяло са непроверени категории или протоезици. В лявата половина са кентум езици, а дясната половина са сатемски езици. (Сатем езиците включват индоиранските, балтийските, славянските езици, албанския и арменския език и вероятно някои недокументирани мъртви езици - тракийски и дакийски език. Кентум езиците са италийските, келтските, германските езици и гръцкия език, а вероятно и илирийските езици. Разликата е в промяната на специфичното произнасяне на съгласни). Кредит: Wikimedia Commons
Откъде идват тези думи?
Според базата данни на Glottolog днес има приблизително 400 индоевропейски езика, въпреки че разграничението между регионалните разновидности, диалекти и езици може да е донякъде субективно. Забележително е, че почти половината от населението на света говори един от тези езици.
Разпространението на тези езици става за продължителен период, обхващащ хиляди години, и обхватът им се простира от днешна Ирландия на запад до Китай на изток и от Скандинавия на север до Индия на юг.
В продължение на много десетилетия експертите в тази област са разделени на два основни лагера по отношение на произхода на протоиндоевропейския език. Една група твърди, че древният протоиндоевропейски език е бил говорен преди около 9000 години в северната част на Плодородния полумесец, обхващащ днешна Турция, Ливан и Ирак, съобщава El Pais English.
Този регион е важен, тъй като е бил свидетел на раждането на земеделието и с разширяването на земеделските практики езикът на ранните земеделци се е разпространил на огромни разстояния. Това се нарича "анатолийска" или "земеделска" хипотеза.
Карта, показваща експанзията на неолита от седмото до петото хилядолетие пр.н.е. Кредит: Wikipedia by Sugaar
От друга страна, алтернативна хипотеза предполага, че преди приблизително 6000 до 4500 години степните популации са мигрирали както на запад, така и на изток, приблизително в и около Понтийско-Каспийската степ. Забележителен пример е културата Ямная, който пренася езиците си в Европа, давайки началото на италийски, германски и келтски клонове на индоевропейското родословно дърво.
Тази теория, наречена "степна" хипотеза, предлага различен път за разширяване на индоевропейските езици и тяхната диверсификация. Разпространението се дължи и на опитомяването на конете в Европа и Азия, съобщава The New Scientist.
Протоиндоевропейската родина според степната хипотеза (тъмнозелено) и съвременното разпространение на индоевропейските езици в Евразия (светлозелено). Кредит: Wikipedia, Nature 522 (7555): 207–211. DOI: 10.1038/nature14317.
Проблеми с данните и хипотезата за хибриден произход
Въпросът е допълнително усложнен от противоречиви заключения от предишни филогенетични анализи на индоевропейските езици. Тези несъответствия до голяма степен се дължат на неточности и несъответствия в използваните набори от данни, заедно с ограничения в начина, по който древните езици са анализирани с помощта на филогенетични методи. Резултатите не съответстват напълно на нито една от хипотезите.
За да определи разминаването на всеки клон, включително съществуващите десет клона, изследователският екип предприема уникален подход. Те датират езиците, за които историческото датиране не бе известно преди това. Например, за да установят отправна точка, те определят датата за класическия латински на 50 г. пр.н.е. От тази известна дата те са работили назад във времето, за да идентифицират точката на произход на различните клонове.
Целта на този подход е да обедини всички клонове и да установи възрастта на общия прародител на всички езици в рамките на индоевропейското семейство. Този метод позволява на изследователите да получат представа за времевата линия и историческото развитие на тези езици, хвърляйки светлина върху техните древни корени и последващата еволюция.
Проектът е ръководен от водещия автор Пол Хегарти (Paul Heggarty), когато той е бил професор в Института за еволюционна антропология Макс Планк в Германия. В момента Хегарти е професор в Папския католически университет в Перу, продължавайки работата си в областта на лингвистиката и езиковата еволюция.
"Последните древни ДНК данни предполагат, че анатолийският клон на индоевропейците не се е появил от степта, а от по-на юг, в или близо до северната дъга на Плодородния полумесец - като най-ранният източник на индоевропейското семейство. Нашата топология на родословното дърво на езика и нашите дати на разделяне на родословието сочат към други ранни клонове, които също може да са се разпространили директно оттам, а не през степта, отбелязва Хегарти.
Посоките на миграции, определени въз основа на анализа на геномите на хората от бронзовата епоха. Мащабната експанзия на чергари от причерноморско-каспийските степи, т.нар. ямна култура (Yamnaya), преди около 4500 г., положила началото на формирането в Западната Европа на културата на шнуровата керамика (Corded Ware), се смята за източник на индоевропейските езици. В зелен цвят са показани съвременните области на разпространение на индоевропейски езици. Кредит: Willerslev et al. / Nature / NPG
Вместо това изследователите предполагат, че произходът може да е хибриден. Според тази хипотеза първоначалната родина на индоевропейските езици се намира на юг от района на Кавказ. Впоследствие е имало разклонена миграция на север към степта, която е служила като вторична родина за някои клонове на индоевропейското семейство. Тези специфични клонове по-късно навлизат в Европа чрез експанзии, свързани с културите Ямная и на шнуровата керамика (Corded Ware).
"Освен прецизната оценка на времето за цялостното дърво на езика, топологията на дървото и редът на разклоняване са най-важно за привеждането в съответствие с ключовите археологически събития и променящите се модели на потекло, наблюдавани в данните за древния човешки геном. Това е огромна стъпка напред от взаимно изключващите се предишни сценарии към по-правдоподобен модел, който интегрира археологически, антропологични и генетични открития", коментира Волфганг Хаак (Wolfgang Haak), ръководител на групата в отдела по археогенетика в Института Макс Планк за еволюционна антропология, обобщавайки последиците от новото изследване.
Справка: "Language trees with sampled ancestors support a hybrid model for the origin of Indo-European languages” by Paul Heggarty, Cormac Anderson, Matthew Scarborough, Benedict King, Remco Bouckaert, Lechosław Jocz, Martin Joachim Kümmel, Thomas Jügel, Britta Irslinger, Roland Pooth, Henrik Liljegren, Richard F. Strand, Geoffrey Haig, Martin Macák, Ronald I. Kim, Erik Anonby, Tijmen Pronk, Oleg Belyaev, Tonya Kim Dewey-Findell, Matthew Boutilier, Cassandra Freiberg, Robert Tegethoff, Matilde Serangeli, Nikos Liosis, Krzysztof Stroński, Kim Schulte, Ganesh Kumar Gupta, Wolfgang Haak, Johannes Krause, Quentin D. Atkinson, Simon J. Greenhill, Denise Kühnert and Russell D. Gray, 28 July 2023, Science.
DOI: 10.1126/science.abg0818
Източник: New insights into the origin of the Indo-European languages, Max Planck Institute for Evolutionary Anthropology
Още по темата
Човекът
Къде са корените на протоиндоевропейския език
Човекът
Древна ДНК разкрива геномната история на „люлката на цивилизацията“
Човекът
Нова хипотеза за еволюцията на индоевропейските езици и произхода на земеделието според древна ДНК
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари