Разнообразието на човешките езици може да се оприличи на клони на дърво.
Нашият български език е клонче, което води началото си от общ предшественик с южнославянския клон, който води от по-далечен предшественик на всички славянски езици, чиито праславянски клон се е отделил от балтославянска общност на балтийски и славянски. Преминавайки по-нататък, стигаме до общоевропейски клон, който дава началото не само на балтославянските езици, но и на германските, келтските, романските езици като италиански и испански и френски, арменския език и елинския гръцки. Преди този клон и около 5000 години назад в човешката история е имало индоевропейски протоезик, разделен на европейския клон от едната страна и от друга - на индо-иранския прародител на съвременния персийски, непалски, бенгалски, хинди и много други.
Една от определящите цели на историческата лингвистика е да картографира родословието на съвременните езици, докъдето ще стигне - може би, някои лингвисти се надяват, до един общ предшественик, който да представлява ствола на метафоричното дърво. Но макар че се предлагат много вълнуващи връзки въз основа на системни сравнения на данни от повечето от световните езици, голяма част от работата, която датира от 19-ви век, е пълна с грешки. Лингвистите все още спорят за вътрешната структура на такива утвърдени семейства като индоевропейските и за самото съществуване на хронологично по-дълбоки и по-големи семейства.
За да провери кои клонове се издържат под тежестта на изследването, експeрти, свързани с програмата „Еволюция на човешките езици“, използва нова техника, за да претърси данните и да реконструира основните клонове на езиковото дърво. В две скорошни статии те разглеждат 5000-годишното индоевропейско семейство, което е добре проучено, и по-слаб, по-стар клон, известен като алтайско макросемейство, за което се смята, че свързва езиковите предци на толкова далечни езици като турски, монголски, корейски и японски.
"Колкото по-дълбоко искате да се върнете назад във времето, толкова по-малко можете да разчитате на класическите методи за сравняване на езици, за да намерите смислени корелати", отбелязва съавторът Георгий Старостин, външен професор в Института Санта Фе от руския Институт за източни култури и античност.
Той обяснява, че едно от основните предизвикателства при сравняването между езиците е разграничаването на думи, които имат сходни звуци и значения, тъй като те могат да произхождат от общ предшественик, от тези, които са сходни, защото техните култури взаимстват термини една от друга в по-близкото минало.
"Трябва да стигнем до най-дълбокия слой на езика, за да идентифицираме неговия произход, тъй като външните слоеве са замърсени. Те лесно се повреждат от замествания и заемки", обяснява Старостин.
За да се докосне до основните слоеве на езика, екипът на Старостин започва с установен списък от основни, универсални концепции от човешкия опит. Той включва значения като „скала“, „огън“, „облак“, „две“, „ръка“ и „човек“ сред общо 110 понятия. Работейки от този списък, изследователите след това използват класически методи за езикова реконструкция, за да достигнат редица форми на думи, които след това съвпадат със специфични значения от списъка. Подходът, наречен „ономасиологична реконструкция“, се различава значително от традиционните подходи към сравнителната лингвистика, тъй като се фокусира върху търсенето на кои думи се използват за изразяване на дадено значение в протоезика.
Реконструкция на предшественото състояние: Графиката илюстрира ключовата идея за реконструкция на предшественото състояние. Като се имат предвид шест думи в генетично свързани езици, изследователите се опитват да разберат как тези думи са се превърнали в сегашната си форма. След като се направи извод за филогенията на езиците, както е показано на илюстрацията, методите за реконструкция на предшественото състояние използват тази филогения, за да намерят най-добрия начин да се обясни как шестте думи са еволюирали по дървото, като по този начин предполагат предшествените състояния на всички изследвани думи. Предимството на тази процедура е, че може веднага да се идентифицира не само оригиналния характер на формите, които се изследват, но и промените, на които са били подложени. По този начин реконструкцията на предшествениците може да даде важна представа за историческите процеси, включително промяна на звука и лексикална подмяна. Кредит: Gerhard Jäger et al.
Последната им прекласификация на индоевропейското семейство, която прилага ономазиологичния принцип и е публикувана в списание Linguistics, потвърди добре документирани родословия в научната литература. Подобно изследване на евразийската алтайска езикова група, чийто протоезик датира от приблизително 8000 години, потвърждава наличието на връзка между повечето основни клонове на алтайския-тюркски, монголски, тунгуски и японски. То обаче не успява да възпроизведе публикуваната преди връзка между корейския и другите езици в алтайската група. Това може или да означава, че новите критерии са твърде строги, или (по-малко вероятно), че предишните групи са били погрешни.
Докато изследователите тестват и реконструират клоновете на човешкия език, една от крайните цели е да се разберат еволюционните пътища, които езиците следват през поколенията, подобно на еволюционните биолози за живите организми.
„Едно чудесно нещо за историческата реконструкция на езиците е, че от нея може да се изведе много културна информация“, подчертава Старостин. „Възстановяването на вътрешната им филогенеза, както правим в тези проучвания, е първата стъпка към много по-мащабна процедура за опит да се реконструира голяма част от лексикалния запас на този език, включително неговия културен лексикон“.
Изследователите дават няколко примера за тази идея:
"Тъй като културата на шнуровата керамика обикновено се свързва (не изключително) с предците на балтославянските народи, изглежда логично да се предположи, че балто-славяно-индо-иранският разпад може да е свързан с края на шнуровата керамика. Според сегашното виждане, „[годините между 2300 и 2100 г. пр. н. е. са период, през който културата на шнуровата керамика приключва в повечето региони, особено в южната част на нейната област (басейните на Дунав, Горния Рейн, Елба и Висла), а само в Руската равнина тя продължава до 2000 г. пр . н. е."
Справка: Alexei S. Kassian et al, Rapid radiation of the inner Indo-European languages: an advanced approach to Indo-European lexicostatistics, Linguistics (2021). DOI: 10.1515/ling-2020-0060
Източник: Researchers reconstruct major branches in the tree of language
Santa Fe Institute
Още по темата
Човекът
Граматиката на праиндоевропейските езици е била близка до древногръцкия и санскрита
Човекът
Културните различия са отразени от думите, описващи емоции в езика
Животът
Всички индоевропейски езици произхождат от древен Иран
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари