Нова хипотеза за еволюцията на индоевропейските езици и произхода на земеделието според древна ДНК

Ваня Милева Последна промяна на 30 август 2022 в 00:01 18699 0

Делва за вино от пещерата Арени-1, Армения. Кредит: AbsoluteArmenia

Малко са местата, които са оформили евразийската история толкова силно, колкото древния Близък изток. Там се зараждат земеделието и някои от първите цивилизации в света - на древните гърци, Троя и голяма част от Римската империя.

Районът "винаги е била мост между културите и основен двигател на иновациите и промените", коментира археологът от Германския археологически институт Свенд Хансен (Svend Hansen).

Но един от най-мощните инструменти за разгадаване на миналото - древната ДНК - не е изследвана, отчасти защото ДНК се разгражда бързо в горещия климат в района.

Сега, в три статии в Science, изследователи представят ДНК от повече от 700 души, живели и починали в региона в продължение на повече от 10 000 години. Взети заедно, проучванията разглеждат историята на Близкия изток през призмата на генетиката, изследвайки произхода на хората, които първи са култивирали растения и животни, основали са в селища, разпространили са предвестниците на съвременните езици и са написали епосите на Омир.

Новите генетични доказателства предоставят повече улики за произхода на земеделието в Анатолия и предлагат алтернативна хипотеза на дълго подкрепяна теория относно това къде са започнали индоевропейските езици.

Трите проучвания показват, че фермерите не са произлезли само от предци на ловци-събирачи от Анадола, област, която свързва Западна Азия с Европа и се припокрива с днешна Турция, но и че са били хора, навлезли в региона в две различни миграции, се съобщава в Science. Освен това проучванията установяват, че индоевропейските езици може да са започнали в планините на Кавказ, близо до днешна Армения, а не в степите на север от Черно море, както се предполагаше преди, съобщава изданието.

Съавтор на трите проучвания е Дейвид Райх (David Reich), еволюционен биолог от Харвард. Една от статиите се фокусира върху Месопотамия, друга върху Анатолия, а трета - върху Южна Европа и Западна Азия.

Комбинираният генетичен анализ представя резултатите от четиригодишната работа на екипа и включва ДНК от повече от 700 индивида, обхващащи 10 000 години история и в географски диапазон, който се простира от Хърватия до Иран.

„Размерът на извадката е феноменален и завладяващ“, коментира Волфганг Хаак (Wolfgang Haak), генетик от Института за еволюционна антропология на "Макс Планк", който не е участвал в изследването. „Красотата на това проучване е, че обединява всичко в един по-голям разказ.“

(A) Най-старата в света намерена досега кожена обувка от пещерата Арени-1, Армения, (B). Карта, показваща местоположението на Арени-1, (C) Разкопките, където е открита обувката. Кредит: Ron Pinhasi et al.First Direct Evidence of Chalcolithic Footwear from the Near Eastern Highlands. PloS one. 5. e10984. 10.1371/journal.pone.0010984.

Изследователите секвенират десетки геноми на хора от древна Анатолия и откриват, че между 10 000 и 6500 години са се случили две отделни миграции в региона: едната от територията на днешен Ирак и Сирия, а другата от източното средиземноморско крайбрежие, съобщава Science. Сравняването на геномите с тези на по-ранните популации на ловци-събирачи показва, че първите хора в региона, които са отглеждали пшеница и са опитомили кози и овце, са произлезли от ловците-събирачи и тези, които по-късно са мигрирали в региона. 

Освен това изследователите откриват, че ловци-събирачи от планините на Кавказ са навлезли в района преди около 6500 години, последвани от представители на Ямната култура - номади от степите на север от Черно море - преди около 5000 години, според изданието.

„Това наистина се съгласува с археологическите данни“, отбелязва пред Science Барбара Хорейс (Barbara Horejs), директор на Австрийския археологически институт, която не е била част от екипа.

Повече от век лингвистите свързват произхода на индоевропейското езиково семейство, от което произлизат повечето европейски и всички индийски езици, с Ямната култура от бронзовата епоха, съобщава Haaretz. Но изследванията от 2018 г. поставят под съмнение тази хипотеза, разкривайки, че хората от древни анадолски култури, които говорят езици, произлизащи от индоевропейското семейство, нямат ямна ДНК. Според Haaretz новото изследване изглежда потвърждава, че представители на Ямната култура са пристигнали в района, след като местните хора са започнали да говорят индоевропейски езици.

Тъй като древните анадолци и хората от Ямната култура споделят общи предци ловци-събирачи в планините на Кавказ, изследователите продължават да твърдят, че най-вероятният произход на индоевропейските езици е този регион, вероятно близо до съвременна Армения, съобщава Science.

Не всички обаче са съгласни с тази оценка.

Гуус Кроонен (Guus Kroonen), лингвист от Лайденския университет, заявява пред Science, че хората от Кавказ са били запознати със земеделието и вероятно са имали богат фермерски речник, докато за разлика от тях ранните корени на индоевропейските езици имат много малко думи, свързани със земеделието. „Лингвистичните доказателства и генетичните доказателства изглежда не съвпадат.“

Справка:

Ancient DNA from Mesopotamia suggests distinct Pre-Pottery and Pottery Neolithic migrations into Anatolia
Iosif Lazaridis, Songül Alpaslan-Roodenberg, Ayşe Acar, Ayşen Açıkkol, Anagnostis AgelarakisLevon Aghikyan, David Reich et al.
SCIENCE, 25 Aug 2022, Vol 377, Issue 6609, pp. 982-987
DOI: 10.1126/science.abq0762

The genetic history of the Southern Arc: A bridge between West Asia and Europe
Iosif Lazaridis, Songül Alpaslan-Roodenberg, Ayşe Acar, Ayşen Açıkkol, Anagnostis AgelarakisLevon Aghikyan, David Reich et al.
SCIENCE, 26 Aug 2022, Vol 377, Issue 6609
DOI: 10.1126/science.abm4247

A genetic probe into the ancient and medieval history of Southern Europe and West Asia
Iosif Lazaridis, Songül Alpaslan-Roodenberg, Ayşe Acar, Ayşen Açıkkol, Anagnostis AgelarakisLevon Aghikyan, David Reich et al.
SCIENCE, 25 Aug 2022, Vol 377, Issue 6609, pp. 940-951
DOI: 10.1126/science.abq0755

Източници:

DNA Analyses Illuminate Origins of Farming, Ancestral Languages, The Scientist

‘Phenomenal’ ancient DNA data set provides clues to origin of farming and early languages, Science 

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !