Защо някои видове са развили съзнание, а други - не

Какво е еволюционното предимство на нашето съзнание? И какво можем да научим за това от наблюдението на птици? Изследователи от Рурския университет в Бохум публикуват две статии на тази тема.

Въпреки че научните изследвания върху съзнанието се радват на бум през последните две десетилетия, един централен въпрос остава без отговор: Каква е функцията на съзнанието? Защо изобщо се е развило?

Отговорите на тези въпроси са от решаващо значение за разбирането защо някои видове (като нашия) са развили съзнание, докато други (като дърветата) не. Освен това, наблюдението на мозъците на птиците показва, че еволюцията може да постигне подобни функционални решения за реализиране на съзнание, въпреки различните структури.

Работните групи, ръководени от професорите Алберт Нюен (Albert Newen) и Онур Гюнтюркюн (Onur Güntürkün) от Рурския университет в Бохум, Германия, докладват своите открития в актуален специален брой на списание Philosophical Transactions of the Royal Society B: Biological Sciences от 13 ноември 2025 г.

Какви са целите на удоволствието и болката?

Нашият съзнателен опит изгражда живота ни, често чрез удоволствие: усещаме топлото слънце върху кожата си, чуваме пеенето на птици, наслаждавам се на момента. И все пак често изпитваме и болка: чувстваме как коляното боли от падане, страдаме от песимизъм. Защо изобщо сме развили възприятие, което може да включва както положителни преживявания, така и болка и дори непоносимо страдание?

Алберт Нюен и Карлос Монтемайор (Carlos Montemayor) категоризират три вида съзнание, всеки с различни функции: базова възбуда, обичайна бдителност и рефлексивно (само)съзнание.

"Еволюционно, първо се е развила базовата възбуда, с основна функция да постави организма в състояние на "ТРЕВОГА" в животозастрашаващи ситуации, така че организмът да може да остане жив", обяснява Нюен. "Болката е изключително ефикасно средство за осъзнаване на уврежданията на тялото и за насочване на свързаната с това заплаха за по-нататъшния живот. Това често предизвиква реакция на оцеляване като бягство или вцепеняване."

Втора стъпка в еволюцията е развитието на обичайна бдителност. Това ни позволява да се съсредоточим върху един елемент в потока от различна информация. Когато видим дим, докато някой ни говори, можем да се съсредоточим само върху дима и да търсим неговия източник.

"Това прави възможно да се научат нови корелации: първо простата, причинно-следствена връзка, че димът идва от огъня и показва къде се намира пожарът. Но целенасочената бдителност ни позволява да идентифицираме и сложни, научни корелации", обяснява Карлос Монтемайор.

Хората и някои животни след това развиват рефлексивно (само)съзнание. В сложната си форма това означава, че сме способни да размишляваме върху себе си, както и върху миналото и бъдещето си. Можем да си изградим образ за себе си и да го включим в действията и плановете си.

"Рефлексивното съзнание, в своите прости форми, се е развивало паралелно с двете основни форми на съзнание", обяснява Нюен. "В такива случаи съзнателният опит се фокусира не върху възприемането на околната среда, а по-скоро върху съзнателното регистриране на аспекти от самия себе си."

Това включва състоянието на собствения организъм, както и възприятията, усещанията, мислите и действията ни. За да използваме един прост пример, разпознаването на себе си в огледалото е форма на рефлексивно съзнание.

Децата развиват това умение на 18 месеца, а някои животни също го правят, като шимпанзета, делфини и свраки. Рефлексивните съзнателни преживявания – като основна функция – ни позволяват да се интегрираме по-добре в обществото и да се координираме с другите.

Какво възприемат птиците

В статията си Джанмарко Малдарели (Gianmarco Maldarelli) и Онур Гюнтюркюн показват, че птиците може да притежават фундаментални форми на съзнателно възприятие. Изследователите открояват три централни области, в които птиците показват забележителни паралели със съзнателните преживявания при бозайниците: сетивно съзнание, невробиологични основи и белези на самосъзнание.

Първо, изследванията на сетивното съзнание показват, че птиците не само автоматично обработват стимулите, но и субективно ги преживяват. Когато на гълъбите са представени двусмислени визуални стимули, те преминават между различни интерпретации, подобно на хората.

Доказано е също, че враните притежават нервни сигнали, които не отразяват физическото присъствие на стимул, а по-скоро субективното възприятие на животното. Когато враната понякога съзнателно възприема стимул, а друг път не, определени нервни клетки реагират точно според това вътрешно преживяване.

Второ, мозъците на птиците съдържат функционални структури, които отговарят на теоретичните изисквания за съзнателна обработка, въпреки различната им мозъчна структура.

"Птичият еквивалент на префронталната кора, нидопалиум каудолатерале (NCL - nidopallium caudolaterale), е изключително свързан и позволява на мозъка да интегрира и гъвкаво да обработва информация", обяснява Гюнтюркюн.

"Конектомът (схемата на връзките между невроните) на предния мозък на птиците, който представя цялостния поток от информация между регионите на мозъка, споделя много прилики с бозайниците. По този начин птиците отговарят на много критерии на установените теории за съзнанието, като например теорията за глобалното невронно работно пространство."

Трето, по-скорошни експерименти показват, че птиците могат да имат различни видове самовъзприятие. Въпреки че някои видове вранови преминават традиционния огледален тест, други екологично значими версии на тестовете показват допълнителни видове самосъзнание при други видове птици.

"Експериментите показват, че гълъбите и кокошките разграничават отражението си в огледало от истински член на своя вид и реагират на тях според контекста. Това е знак за ситуационно, базово самосъзнание", отбелязва Гюнтюркюн.

Констатациите показват, че съзнанието е по-стар и по-разпространен еволюционен феномен, отколкото се е предполагало досега. Птиците демонстрират, че съзнателната обработка на информация е възможна и без мозъчна кора и че различни мозъчни структури могат да постигнат подобни функционални решения.

Справка:

Albert Newen et al, Three types of phenomenal consciousness and their functional roles: unfolding the ALARM theory of consciousness, Philosophical Transactions of the Royal Society B: Biological Sciences (2025). DOI: 10.1098/rstb.2024.0314

Gianmarco Maldarelli et al, Conscious birds, Philosophical Transactions of the Royal Society B: Biological Sciences (2025). DOI: 10.1098/rstb.2024.0308

Източник: Examining why some species developed consciousness while others remained non-conscious, Ruhr University Bochum

Източник:

Още по темата

31/10/2025

Човекът

Разбирането на съзнанието е спешно необходимо, предупреждават учени

13/02/2025

Животът

Бабуините не се разпознават в огледало, но много други сухоземни и морски животни го правят

29/01/2025

Човекът

Психологията има проблем със съзнанието

29/12/2019

Животът

Илюзията „Аз“: Как мозъкът ни внушава усещане за себе си (видео)