Психологията има проблем със съзнанието

Пристрастията, които оформят нашето разбиране за ума

Ваня Милева Последна промяна на 29 януари 2025 в 00:00 5076 0

Жена се оглежда в огледало

Кредит creativecommons.org (CC0 1.0 Public Domain)

Физическо ли е съзнанието? Погледни се в огледалото

Защо човешкото съзнание е толкова трудно за обяснение?

Съзнанието включва субективни преживявания като виждане, вкус или болка. То е нещо вътрешно, докато физическият мозък е осезаем обект, който работи чрез електрохимични сигнали. Как тези две различни реалности – субективното и физическото – взаимодействат, остава загадка.

Проблемът, за да бъде ясно, не е просто да се определи „къде се случва всичко“ в мозъка (въпреки че това също далеч не е лесно). Истинската мистерия е как да се преодолее пропастта между менталното съзнание от първо лице и 3-килограмовото парче месо вътре в главата ни.

Трудният проблем на съзнанието

Философът Дейвид Чалмърс нарича това „трудният проблем“ на съзнанието. Той твърди, че съзнанието е нещо уникално и отделно от физическата реалност. Дори ако разберем напълно как мозъкът работи, това няма да обясни как съзнанието произлиза от него. Защо парче месо в черепа ни има усещане за „вътрешна светлина“? Тази уникалност на съзнанието води до въпроси като дали изкуствен интелект може да изпитва чувства.

Две обяснения на проблема

Има две основни хипотези:

  1. Съзнанието не е физическо (както предполага Чалмърс).
  2. Впечатлението, че съзнанието не е физическо, може да е илюзия, създадена от човешките когнитивни заблуди.

Ролята на интуицията

Човешкото мислене, както знаем, е изпъстрено с пристрастия – можем лесно да разпознаем тези изкривявания във визуални илюзии, слухови халюцинации и логически грешки. Така че, ако възприятието ни за външния свят е изкривено, защо да приемаме, че вътрешното ни възприятие е вярно? Всъщност хората очевидно са измъчвани от множество пристрастия, които замъгляват разсъжденията им за това как работи собствената им психика.

В изследванията на съзнанието също имат място психологическите пристрастия, защото философите и учените силно разчитат на интуицията си, когато се опитват да обяснят какво е съзнанието.

Интуицията обаче е повлияна от различни когнитивни изкривявания. Интуитивният дуализъм е едно такова психологическо пристрастие, то казва, че умът е ефирен, различен от тялото. .

Интуитивен дуализъм: Вярването, че умът и тялото са отделни.

Тази идея не произтича от логика, а е резултат от два различни вродени когнитивни механизма – единият разпознава физически обекти, а другият разбира психичните състояния на другите.

Изследване на интуитивния дуализъм

Доказано е, че ако съзнанието изглежда отделно от физическата реалност, това може да е резултат от когнитивна заблуда, а не от истинската природа на съзнанието.

Изследванията на Ирис Берент (Iris Berent) предполагат, че интуитивният дуализъм възниква при хората естествено и спонтанно - той произлиза от двете вродени системи: Едната ръководи разбирането ни за физическите свойства на обектите; другата ни помага да "четем" мислите на другите. Така че не е продукт на рационален анализ на това, което съществува. Това е психологическа заблуда, която възниква от самия човешки ум.

Доказано е обаче, че интуитивният дуализъм поражда различни предразсъдъци, вариращи от отричането на човешката природа до погрешното ни очарование от неврологията и тенденцията да стигматизираме хората с психични разстройства. Нашите интуиции на съзнанието могат да възникнат от същия източник като тези пристрастия.

Как да тестваме интуицията?

Можем да тестваме дали интуицията е надеждна, като наблюдаваме дали тя се променя в различен контекст. Ако интуицията за съзнанието варира, това може да покаже, че тя е обусловена от психологически фактори, а не от обективна реалност.

Пример с философски зомбита

"Философските зомбита" са хипотетични същества, които са физически идентични с хората, но нямат съзнание. Ако съзнанието е нематериално, то такива същества са възможни. Според проучване обаче хората са склонни да се колебаят дали зомбитата могат да имат съзнание, което подсказва, че интуицията за съзнанието не е категорична.

В мъглива, слабо осветена сцена със зеленикав оттенък, силуети на зловещи фигури се появяват сякаш изплуващи от дълбините на съзнанието, наподобяващи постапокалиптична обстановка. Съзнателни ли са зомбитата? Кредит: Henrik L. / Unsplash

Пример с експеримента на Мери

Друг известен мисловен експеримент е този с Мери – невроучен, която знае всичко за цветовете, но живее в черно-бял свят. Когато за първи път вижда червена роза, тя преживява нещо ново. Изследвания показват, че хората смятат, че това преживяване е значително и може да бъде засечено в мозъка, което предполага, че съзнанието изглежда физическо в този случай.

Контраст между зомбитата и Мери

Нашите интуиции относно съзнанието са оформени от две конкуриращи се психологически пристрастия: интуитивен дуализъм и есенциализъм.

Ако нашите интуиции за съзнанието произтичаха само от интуитивния дуализъм, тогава съзнанието винаги би трябвало да изглежда ефирно, точно както предполага случаят със зомбитата. Но психологическите пристрастия, като интуитивния дуализъм, не действат във вакуум, те често взаимодействат с противоречиви пристрастия и динамиката между тях също може да бъде оформена от контекста. Когато контекстът се промени - когато хората обмислят различни мисловни експерименти за съзнанието - ролята на дуализма може да бъде отслабена.

Следователно интуицията за връзката между съзнанието и мозъка също се променя. Например при зомбитата съзнанието изглежда нематериално, а при Мери – физическо. Различното в случая на Мери (в сравнение със зомбитата), е че той ни приканва да оценим промяната в самата Мери (новия й опит с цвета) и в резултат на това сега се фокусираме върху тялото й, повече отколкото върху ума й. Това смекчава ефекта на интуитивния дуализъм и извежда на преден план второ конкурентно ограничение – интуитивния есенциализъм.

Тази смяна показва, че интуициите са повлияни от контекста и не могат да се считат за надежден източник на информация за съзнанието.

Ролята на есенциализма

Интуитивният есенциализъм е вярването, че същността на живите същества се намира в тяхното тяло. Това също влияе върху нашите интуиции за съзнанието. Например, при Мери промяната в нейното съзнание се свързва с промени в нейното тяло (мозъкът), което прави съзнанието да изглежда физическо.

Заключение

Интуитивният дуализъм и есенциализмът оформят нашите възприятия за съзнанието. Тъй като тези интуиции са контекстуално променливи, те не могат да се приемат за обективно отражение на природата на съзнанието. Това означава, че нашите вярвания за съзнанието вероятно са резултат от вътрешни психологически предразсъдъци, а не от реални факти.

Източник: Consciousness Has a Psychology Problem, Iris Berent, Nautilus

    Най-важното
    Всички новини