Проучване показва, че по-голяма, отколкото сме предполагали, част от хората, които са в кома или подобно състояние, могат да чуват какво се случва около тях.
Според първото по рода си международно проучване поне една четвърт от хората с тежки мозъчни увреждания, които не могат да реагират физически на команди, са в съзнание.
Въпреки че тези хора не могат да вдигнат палец, когато им се каже, те обаче често показват мозъчна активност, когато ги помолят да си представят, че се движат или упражняват.
"Това е едно от най-значимите проучвания" в областта на комата и други нарушения на съзнанието, коментира Даниел Кондзела (Daniel Kondziella), невролог в Rigshospitalet, университетската болница в Копенхаген.
Резултатите означават, че значителен брой хора с мозъчни травми, които изглеждат нереагиращи, могат да чуват нещата, които се случват около тях, и дори могат да използват мозъчно-компютърни интерфейси (BCI) за комуникация, казва ръководителят на изследването Никълъс Шиф (Nicholas Schiff), невролог в Weill Cornell Medicine в Ню Йорк. BCI са устройства, имплантирани в главата на човека, които улавят мозъчната активност, декодират я и я превръщат в команди, които могат например да движат компютърен курсор.
"Трябва да отделим ресурси, за да открием тези хора и да им помогнем", заявява Шиф. Работата е публикувана днес в The New England Journal of Medicine.
Сканиране на мозъка
Проучването включва 353 души с мозъчни увреждания, причинени от събития като физически травми, инфаркти или инсулти. От тях 241 не могат да реагират на нито един от стандартните тестове за реакция, включително на един, който изисква вдигане на палец; останалите 112 могат.
Всички, включени в проучването, са подложени на един или и на двата вида мозъчно сканиране. Първият е функционален ядрено-магнитен резонанс ( fMRI), който измерва мозъчната активност индиректно чрез засичане на насищането с кислород на кръвта в мозъка. Вторият е електроенцефалография (ЕЕГ), при която се използва покрита с електроди шапка върху скалпа на лицето за директно измерване на активността на мозъчните вълни. По време на всяко сканиране на хората се казва да си представят, че играят тенис или че отварят и затварят ръката си. Командите се повтарят без прекъсване в продължение на 15-30 секунди, след което се прави пауза; упражнението се повтаря в продължение на шест до осем командни сесии.
От физически нереагиращите хора около 25 % показали мозъчна активност по време на цялото изследване за ЕЕГ или fMRI. Медицинското наименование на способността да се реагира умствено, но не и физически, е когнитивно-моторна дисоциация. 112-те души в проучването, които са класифицирани като реагиращи, се справят малко по-добре с тестовете за мозъчна активност, но не много: само около 38 % показват постоянна активност. Това вероятно се дължи на факта, че тестовете поставят висока летва, заявява Шиф.
Не за първи път проучване установява когнитивно-моторна дисоциация при хора с мозъчни травми, които физически не реагират. Например в статия от 2019 г. 15 % от 104-те души, подложени на тестване, показват такова поведение. Последното проучване обаче е по-мащабно и е първото по рода си многоцентрово изследване. Тестовете са проведени в шест медицински заведения в четири държави: Белгия, Франция, Великобритания и Съединените щати.
25% от нереагиращите хора, които са показали мозъчна активност, са били по-млади от тези, които не са показали такава, имали са наранявания, които са били от физически травми, и са живели с нараняванията си по-дълго от останалите. Кондзела предупреждава, че по-нататъшното изследване на тези връзки ще изисква повторни оценки на лицата в продължение на седмици или месеци.
"Знаем много малко за траекториите на възстановяване на съзнанието във времето и при различните мозъчни травми", посочва Кондзела.
Възможност за подобрение
Проучването обаче има някои ограничения. Например, не всички медицински центрове са използвали еднакъв брой или набор от задачи по време на ЕЕГ или fMRI сканирането, или еднакъв брой електроди по време на ЕЕГ сесиите, което би могло да изкриви резултатите.
В крайна сметка обаче, при толкова високо поставена летва за регистриране на мозъчната активност, проучването вероятно подценява дела на физически нереагиращите хора, които са в съзнание, отбелязва Шиф. Кондзела е на същото мнение и посочва, че процентът на когнитивно-моторната дисоциация е най-висок при хората, изследвани и с ЕЕГ, и с fMRI, така че ако и двата метода са били използвани при всеки човек в изследването, общият процент може да е бил още по-висок.
Въпреки това използваните видове тестове са трудни от логистична и изчислителна гледна точка, "поради което наистина само около няколко центъра в света могат да използват тези техники", обяснява Кондзела.
Шиф подчертава, че е важно да може да се идентифицират хора с мозъчни травми, които изглеждат нереагиращи, но са в съзнание.
"Ще има хора, на които можем да помогнем да излязат от това състояние", смята Шиф, може би като използваме BCI или други методи на лечение, или просто като продължим да предоставяме медицински грижи. Знанието, че някой е в съзнание, може да промени начина, по който семействата и медицинските екипи вземат решения за поддържане на живота и лечение. "Има разлика, когато разберете, че някой е е в съзнание", отбелязва Шиф.
Справка:
-
Bodien, Y. G. et al. N. Engl. J. Med. 391, 598–608 (2024).
-
Claassen, J. et al. N. Engl. J. Med. 380, 2497–2505 (2019).
Източник: One-quarter of unresponsive people with brain injuries are conscious, Nature
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари