Науката най-после потвърждава това, което много хора отдавна подозират - че бозайниците, птиците и може би някои безгръбначни имат елементи на съзнание.
Представяме ви откъс от бюлетина за природата Wild Wild Life на New Scientist.
През последните десетилетия експериментите започнаха да догонват това, което хората, които си имат работа с животни, винаги са знаели - че животните имат вътрешен живот и човешкото съзнание не е уникално.
Съзнанието е понятие, което е изключително трудно да се дефинира. Правени са много опити: дали това е осъзнаване или осъзнаване на това осъзнаване, или самосъзнание? Но една полезна работна дефиниция би могла да бъде, че това е всякакъв вид субективно преживяване, вариращо от начина, по който възприемаме външния свят, до вътрешните ни мисли и емоции. Тъй като никога не може да се попадне в главата на друго живо същество, на въпросите за съзнанието е трудно да се отговори и лесно можем да се заблудим.
В миналото учените са говорили за "нива на съзнание", като на върха са хората. Но в статия, публикувана през 2020 г., Джонатан Бърч (Jonathan Birch), философ от Лондонското училище по икономика и колегите му твърдят, че би било по-добре да разгледаме пет отделни елемента на съзнателното преживяване.
Тези елементи са:
- Първият е богатството на възприятията: доколко едно животно може да различава различни детайли във всяко от сетивата си;
- Вторият е оценъчното богатство: доколко добре животното преценява разликата между лошо и добро, способността да прави разлика между положителни награди и вредни стимули, които биха могли да бъдат аналогични на човешките емоции като удоволствие или болка;
- Третият елемент е единството, което се отнася до степента, в която едно животно интегрира информацията от своите сетивни органи в едно преживяване;
- Четвъртият критерий е усещането за време: доколко миналият опит на животното влияе ли върху сегашното му поведение и може ли то да планира бъдещето си;
- Петото измерение е самоличността, чувството за собствена идентичност. Това може да се провери като се прецени дали дадено животно се разпознава в огледалото или има способността да разбере, че друго животно има собствен ум.
Кои животни имат съзнание?
Животните се различават по оценката си за всеки от тези аспекти на съзнанието. Членовете на семейство врани например могат да бъдат умели в обучението от минал опит. Както октоподите, така и пчелите изглежда обичат да играят, което предполага, че могат да изпитват удоволствие, свързано със способността да усещат разликата между добро и лошо. Броят на животните, които издържат известния огледален тест - показващ, че те разбират, че животното в огледалото е то самото, и по този начин имат чувство за собствена идентичност - непрекъснато нараства и включва някои риби, но не и кучета.
Октоподите за наричани "приматите на безгръбначните". Кредит: Morten Brekkevold CC BY-NC-SA 2.0
Подобни открития подтикват група учени през април да напишат Нюйоркската декларация за съзнателността на животните, която вече е подписана от над 300 души. В нея се посочва, че има "категорична научна аргументация за наличието на съзнателни преживявания" при бозайниците и птиците и "поне реалистична възможност за осъзнати преживявания" при рибите, земноводните, влечугите и някои безгръбначни, включително мекотели, ракообразни и насекоми. Последната част от това е най-привлекателна - може ли насекомите наистина да са съзнателни? - но е забележително, че предположението, че бозайниците и птиците изпитват известна степен на осъзнатост, вече не е толкова спорно.
Това не винаги е било така - още през 2012 г. учените смятат, че е необходимо да публикуват Кеймбриджката декларация за съзнанието, в която се посочва, че "тежестта на доказателствата показва, че хората не са уникални в притежаването на неврологични основи, които генерират съзнание". В тази декларация се отбелязва, че всички бозайници и птици, както и някои други животни като октоподите, притежават невронните механизми, необходими за генериране на съзнателни състояния и преднамерено поведение.
Хората не са уникални
Фактът, че животните имат някаква форма на вътрешен живот, със сигурност е очевиден за много хора, които живеят или работят с тези животни, точно както предполагам, че повечето от грижещите се за новородени бебета не гледат на тях като на неосъзнати автомати. Опитът на хората, които познават отблизо едното или другото, в миналото е бил лесно отхвърлян като субективен и пристрастен, при който емоционалната връзка пречи на рационалността. Нашето съзнание ни кара да изпитваме прекомерна съпричастност към другите, за които не можем да знаем, че наистина са като нас, гласи аргументът.
Но, както пише биологът Марк Бекоф (Marc Bekoff) по време на Кеймбриджката декларация, идеите на Чарлз Дарвин за еволюционната приемственост между видовете са го довели до заключението, че ако ние, хората, имаме нещо, то те, другите животни, вероятно също имат.
Твърде дълго приемахме, че хората са уникални и че животните не изпитват болка или емоции по начина, по който го правим ние. Това е удобна, но жестока хипотеза.
Справка: Dimensions of Animal Consciousness, Jonathan Birch, Alexandra K. Schnell, Nicola S. Clayton; Cognitive Sciences; DOI: https://doi.org/10.1016/j.tics.2020.07.007
Източник: Are animals conscious? We’re finally realising that many species are, New Scientist
Още по темата
Животът
Прилепите имат висши когнитивни умения, смятани досега присъщи само на хората
Човекът
Кога бебетата започват да придобиват съзнание?
Животът
Могат ли животните наистина да усетят човешкия страх? Изводи от изследвания върху коне и кучета
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари