Имат ли животните висши и сложни когнитивни способности, които досега се приписваха само на хората - по-специално, епизодична памет, мислено пътуване във времето, планиране на бъдещето и отложено удовлетворение на нуждите? Ново изследване стига до много провокативни заключения.
Констатациите са на изследователи от Университета в Тел Авив, които са проследили свободно живеещи египетски плодови прилепи от колония, разположена в градината за зоологически изследвания към университета, а резултите от проучването са публикувани в статия в списание Current Biology.
"В продължение на много години когнитивните способности за припомняне на лични преживявания (епизодична памет) и планиране на бъдещето се считаха за присъщи единствено на хората. Но все повече изследвания показват, че различни животни също притежават такива способности, но почти всички тези изследвания са проведени в лабораторни условия, тъй като теренните проучвания по тези въпроси са трудни за провеждане. Опитвайки се да проверим тези способности при дивите животни, ние разработихме уникален експеримент, в който използвахме колонията от свободно живеещи плодови прилепи, намиращи се в градината за зоологически изследвания на Университета в Тел Авив", обяснява професор Йоси Йовел (Yossi Yovel) от Факултета по зоология.
Изследователите предполагат, че прилепите, чието оцеляване зависи от плодните дървета, трябва да развият способност да проследяват наличието на храна както пространствено (къде са плодните дървета?), така и във времето (кога всяко дърво дава плод?). Придвижвайки се през ландшафти с многобройни плодни и нектарни дървета, те ще трябва мислено да проследяват ресурсите, за да се върнат към тях в подходящия момент.
За да се провери тази хипотеза, към всеки прилеп е прикрепен малък GPS проследяващ модул с висока разделителна способност, който позволява да се документират маршрутите на полета и посетените дървета в продължение на много месеци. Събраните по този начин мащабни данни са внимателно анализирани, в резултат на което са получени някои удивителни резултати.
Плодояден прилеп. Tel Aviv University
Първият изследователски въпрос, който си задават авторите на проучването е: Формират ли прилепите времева карта в съзнанието си? За да проучат този въпрос, изследователите не позволяват на прилепите да напускат колонията за различни периоди от време - от един ден до една седмица.
"Искахме да разберем дали прилепите могат да разберат, че е изминало време, и да се държат по съответния начин. Установихме, че след един ден пленничество прилепите се връщат на дърветата, посетени през предишната нощ. Когато обаче е минала цяла седмица, по-възрастните прилепи, въз основа на предишен опит, избягват дървета, които са спрели да дават плодове през този период", разказва д-р Лий Хартън (Lee Harten) от Факултета по невронауки "Сагол" към Университета в Тел Авив.
"С други думи, те са били в състояние да преценят колко време е минало от последното им посещение на всяко дърво и са знаели кои дървета са давали плодове за кратко и вече не си струва да бъдат посещавани. Младите, неопитни прилепи не са могли да направят това, което показва, че това е придобито умение, което трябва да се усвои."
Следващият въпрос, който разглежда проучването, се отнасяше до бъдещето: Проявяват ли прилепите поведение, ориентирано към бъдещето? Способни ли са да планират занапред? За да отговорят на този въпрос, изследователите наблюдават маршрута на всеки прилеп до първото дърво за вечерта, което може би е показателно за плановете, направени преди напускането на колонията.
"Установихме, че обикновено прилепите летят директно към определено дърво, което познават, понякога на 20 или 30 минути разстояние. Тъй като са гладни, те летят по-бързо, когато това дърво е по-далеч, което предполага, че планират накъде да се отправят. Освен това, съсредоточени върху избраната цел, те ще подминат други дървета, дори добри източници, посетени буквално вчера - което показва способност за отложено удовлетворение. Установихме също, че първите прилепи, които напускат колонията, избират дървета, носещи плодове, богати на захар, докато прилепите, които напускат по-късно, търсят протеини.", обясява изследователят Чен Син (Chen Xing).
Всички тези констатации предполагат, че прилепите планират храненето си, преди да напуснат колонията, и знаят точно къде летят и каква храна търсят.
"Когнитивната разлика между хората и животните е един от най-интересните въпроси в науката. Нашето изследване показва, че плодоядните прилепи са способни на доста сложен процес на вземане на решения, включващ трите въпроса, показателни за когнитивните способности: Къде? (местоположението на всяко дърво); кога (кога дървото дава плод); и какво (храната, която то осигурява - захар или протеини), добавя проф. Йовел.
"Още веднъж откриваме, че разликата не е съвсем ясна и че хората не са толкова уникални, колкото някои биха си помислили. Очевидно всички хора и животни са разположени в един спектър, като почти всяка човешка способност се среща и при животните."
Справка: Lee Harten et al, Time-mapping and future-oriented behavior in free-ranging wild fruit bats, Current Biology (2024). DOI: 10.1016/j.cub.2024.05.046
Източник: Wild bats found to possess high cognitive abilities previously considered exclusive to humans, Tel-Aviv University
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари