Австралийските свраки са прочути със своята интелигентност. Но ново изследване показва, че те не са непременно родени такива.

Австралийските свраки (Gymnorhina tibicen), наричани и пойни врани, са близки роднини на враните и гарваните – също известни със своята интелигентност. Подобно на другите членове на семейство Вранови (Corvidae), свраките са наблюдавани да решават когнитивни задачи.

Наблюдавано е, че могат да запомнят до 30 човешки лица – и не ги забравят дълго време, особено ако се чувстват измамени. Така че да знаете, че когато ви атакуват, имат нещо лично предвид точно срещу вас.

Освен това е забелязано как една малка група австралийски свраки си помагат взаимно, за да премахват проследяващите устройства на учените, което показва, че свраките могат да участват в алтруистично поведение, черта, която не се среща често при птиците.

Ново изследване, публикувано в списание Royal Society Open Science, обаче показва, че този интелект не се дължи само на генетиката, а е свързан повече с това как се отглеждат новоизлюпените свраки.

Изследователите сравняват диви майки свраки от Западна Австралия с тяхното потомство в тестове за асоциативно обучение. И не откриват доказателства в подкрепа на наличието на наследствен интелект.

Тестът включва дървено блокче с 2 пробити в него отвора, покрити с цветни PVC капаци – различни нюанси на един и същи цвят. Под единия капак е скрита вкусна награда.

На свраките първо е позволено да проверяват двата капака, за да видят какво има отдолу. Но в следващите тестове им е позволено да тестват само един капак.

"Смята се, че дадена птица е преминала теста, когато е избрала възнаграждаващия цветови нюанс в 10 от 12 последователни опита (представляващи значително отклонение от произволната биномна вероятност)", казват авторите.

Проучването установява обаче връзка между интелигентността на младите свраки и социалната им среда.

"Допълвайки предишни констатации, откриваме, че 300 дни след раждането на индивидите, отглеждани в по-големи групи, те преминават теста с по-малко опити в сравнение с индивиди от малки групи“, пишат авторите. "Нашите резултати подчертават основното влияние на социалната среда върху когнитивното развитие."

Висока интелигентност и способности за решаване на проблеми често се наблюдават сред социалните видове. Сътрудничеството в тези контексти е добро, тъй като повишава шансовете на индивида за оцеляване в рамките на групата, а групите се справят най-добре, когато индивидите са силни и здрави.

За свраките, които живеят в групи с повече от дузина членове, тези когнитивни характеристики им позволяват колективно да защитават територията и да отглеждат съвместно малките си.

Справка: Heritability of cognitive performance in wild Western Australian magpies; Elizabeth M. Speechley, Benjamin J. Ashton, Alex Thornton, Leigh W. Simmons and Amanda R. Ridley; Royal Society Open Science Published:13 March 2024 https://doi.org/10.1098/rsos.231399 

Източник: Magpies aren’t smart by nature, but nurture, cosmosmagazine

Още по темата

13/07/2023

Животът

Свраките си правят гнезда от шипове срещу птици

11/11/2022

Животът

Враните са по-умни от маймуните, могат да разбират рекурсивни модели

24/02/2022

Животът

Свраките си помагат взаимно да премахват проследяващите устройства на учените

27/12/2015

Животът

За първи път e заснето в естествена среда как врана създава, използва и пази сложни инструменти (видео)