Свраките не са умни по природа, но могат да се учат

Австралийските свраки са прочути със своята интелигентност. Но ново изследване показва, че те не са непременно родени такива.

Австралийските свраки (Gymnorhina tibicen), наричани и пойни врани, са близки роднини на враните и гарваните – също известни със своята интелигентност. Подобно на другите членове на семейство Вранови (Corvidae), свраките са наблюдавани да решават когнитивни задачи.

Наблюдавано е, че могат да запомнят до 30 човешки лица – и не ги забравят дълго време, особено ако се чувстват измамени. Така че да знаете, че когато ви атакуват, имат нещо лично предвид точно срещу вас.

Освен това е забелязано как една малка група австралийски свраки си помагат взаимно, за да премахват проследяващите устройства на учените, което показва, че свраките могат да участват в алтруистично поведение, черта, която не се среща често при птиците.

Ново изследване, публикувано в списание Royal Society Open Science, обаче показва, че този интелект не се дължи само на генетиката, а е свързан повече с това как се отглеждат новоизлюпените свраки.

Изследователите сравняват диви майки свраки от Западна Австралия с тяхното потомство в тестове за асоциативно обучение. И не откриват доказателства в подкрепа на наличието на наследствен интелект.

Тестът включва дървено блокче с 2 пробити в него отвора, покрити с цветни PVC капаци – различни нюанси на един и същи цвят. Под единия капак е скрита вкусна награда.

На свраките първо е позволено да проверяват двата капака, за да видят какво има отдолу. Но в следващите тестове им е позволено да тестват само един капак.

"Смята се, че дадена птица е преминала теста, когато е избрала възнаграждаващия цветови нюанс в 10 от 12 последователни опита (представляващи значително отклонение от произволната биномна вероятност)", казват авторите.

Проучването установява обаче връзка между интелигентността на младите свраки и социалната им среда.

"Допълвайки предишни констатации, откриваме, че 300 дни след раждането на индивидите, отглеждани в по-големи групи, те преминават теста с по-малко опити в сравнение с индивиди от малки групи“, пишат авторите. "Нашите резултати подчертават основното влияние на социалната среда върху когнитивното развитие."

Висока интелигентност и способности за решаване на проблеми често се наблюдават сред социалните видове. Сътрудничеството в тези контексти е добро, тъй като повишава шансовете на индивида за оцеляване в рамките на групата, а групите се справят най-добре, когато индивидите са силни и здрави.

За свраките, които живеят в групи с повече от дузина членове, тези когнитивни характеристики им позволяват колективно да защитават територията и да отглеждат съвместно малките си.

Справка: Heritability of cognitive performance in wild Western Australian magpies; Elizabeth M. Speechley, Benjamin J. Ashton, Alex Thornton, Leigh W. Simmons and Amanda R. Ridley; Royal Society Open Science Published:13 March 2024 https://doi.org/10.1098/rsos.231399 

Източник: Magpies aren’t smart by nature, but nurture, cosmosmagazine

Още по темата

13/07/2023

Животът

Свраките си правят гнезда от шипове срещу птици

11/11/2022

Животът

Враните са по-умни от маймуните, могат да разбират рекурсивни модели

24/02/2022

Животът

Свраките си помагат взаимно да премахват проследяващите устройства на учените

27/12/2015

Животът

За първи път e заснето в естествена среда как врана създава, използва и пази сложни инструменти (видео)