Австралийски учени смятаха, че са разработили иновативно ново устройство за проследяване, което да им помогне да наблюдават свраките, но „птиците ги надхитриха“.
Ново изследване, публикувано в Australian Field Ornithology, описва експеримент, който не минава по план. Малка група австралийски свраки (Cracticus tibicen), след като са снабдени с устройства за проследяване, подобни на колан, едностранно решават да се откажат от него. Учените наблюдават как птиците си помагат взаимно да премахнат устройствата, което според тях е потенциален знак за алтруизъм и силно доказателство за решаване на проблеми сред тези силно социални и интелигентни същества.
Учените наричат това „спасително поведение“ и се случва, когато някой се опитва да освободи друг човек в беда и „без очевидна пряка полза за спасяващия индивид“, както пишат авторите в своята статия. Този вид поведение е често срещано при мравките, но е документирано и при сейшелските птици Acrocephalus sechellensis, за които е известно, че се освобождават взаимно от лепкави семена на Pisonia grandis. В този случай е „възможно това, което наблюдаваме, да е първият документиран случай на спасително поведение при австралийските свраки“, пише в статията.
Целта на експеримента е бил да научи повече за движенията и социалната динамика на свраките, като например колко далеч пътуват всеки ден и как социалното им поведение се влияе от пола, възрастта и ранга. Но проучването има и втора цел, която е да тества новоразработеното и недоказано проследяващо устройство.
„Вместо това птиците ни надхитриха“, обяснява Доминик Потвин (Dominique Potvin), орнитолог от Университета на Съншайн Коуст в Куинсланд, Австралия, в статия, публикувана в The Conversation.
Повечето тракери са твърде големи, за да се поберат на малки и средни птици, а малките тракери са обикновено ограничени, когато става въпрос за съхранение на данни, живот на батерията и многократна употреба. Новият тракер, тежащ по-малко от 1 грам, е проектиран да преодолее тези проблеми. Прикрепен към колан, подобен на раница, устройството може да се презарежда безжично, да предава данни безжично и да се отделя с помощта на магнит (което означава, че птиците няма да трябва да бъдат хванати повторно в края на експеримента). Екипът се надява, че устройството ще „отвори много възможности за ефективност и даде възможност да бъдат събрани много данни“, пише Потвин.
(a) Колан и тракер, (b)-(d) схеми, показващи как коланът се отделя чрез контакт с магнит. Кредит: J. Crampton et al., 2022/Australian Field Ornithology
За пилотното проучване екипът обучава местна група свраки да посещават хранителна станция на открито. Пет от тези птици са били снабдени с устройството. Конструкцията трябваше да бъде издръжлива, с изключение на слабото място, където е магнитът. Коланът не може да бъде свален лесно, тъй като изисква магнит „или някакви наистина добри ножици“, обяснява Потвин.
Нещата започват да се разпадат, буквално, почти веднага. В рамките на 10 минути след монтирането на петия и последен тракер, възрастна женска без тракер започва да се опитва да свали колана от по-млада птица и в крайна сметка успява. Този модел на поведение се повтаря през следващите часове и до третия ден последният тракер е отстранен от доминиращ мъжки.
Учените не са сигурни дали един и същ индивид е премахнал всички колани или други са се включили, за да помогнат, но казват, че това е възможен признак за спасително поведение. Потвин изтъква една добра идея, че птиците „помагат с готовност на други техни събратя и да приемат помощ“.
Новодокументираното поведение също е в съответствие с решаването на сложни когнитивни задачи, пишат учените в своята статия:
[Не е ясно] дали свраките са тествали различни части на колана, преди да успеят да го откъснат в най-слабата точка, или просто са упорствали, докато коланът се счупи. Ако е първото, това може да демонстрира когнитивна гъвкавост и способности за съвместно решаване на проблеми. Без допълнителни специфични тестове обаче е трудно да се установи дали свраките са работили върху слабото място на колана или опитите за отстраняване са били донякъде случайни или са били систематични. Независимо от това, по-нататъшните изследвания за решаване на когнитивни задачи от свраките, особено в контекста на подпомагане на други членове на групата, са оправдани за по-нататъшното разбиране на колективното поведение. Освен това ние предлагаме опитите за проследяване на животни с високи когнитивни и/или кооперативни способности да вземат предвид потенциалните съвместни усилия за премахване на устройства.
Висока интелигентност и способности за решаване на проблеми често се наблюдават сред социалните видове. Сътрудничеството в тези контексти е добро, тъй като повишава шансовете на индивида за оцеляване в рамките на групата, а групите се справят най-добре, когато индивидите са силни и здрави.
За свраките, които живеят в групи с повече от дузина членове, тези когнитивни характеристики им позволяват колективно да защитават територията и да отглеждат съвместно малките си. Вероятно проследяващото устройство е било възприемано като паразит, който трябва да бъде премахнат - нещо, за което изследователите не са се сетили в проекта.
Но така работи науката понякога. Екипът не получава данните, които иска, но експериментът им все пак дава интересни резултати. Новият документ също така демонстрира необходимостта от малки пилотни проучвания, защото не винаги се получава очакваното.
Справка:
Australian Magpies Gymnorhina tibicen cooperate to remove tracking devices
Joel Crampton, Celine H. Frère, Dominique A. Potvin,
Australian Field Ornithology, https://www.birdlife.org.au/afo/index.php/afo/article/download/2247/2269
Източник: 'The Birds Outsmarted Us’: Magpies Help Each Other Remove Scientists' Tracking Devices
George Dvorsky, Gizmodo
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари