
Ново изследване, ръководено от палеонтолози от Университета на Нов Южен Уелс в Сидни, оспорва идеята, че коренното население на Австралия е ловувало австралийската мегафауна до степен на изчезване.
Фосилизирана кост на долен крайник, тибия (на снимката долу) на изчезнало гигантско кенгуру е открита в началото на 1900 г. заедно с други костни фрагменти от "Мамутовата пещера" в Западна Австралия.
Проучване, публикувано през 1980 г., заключава, че отличителните следи от порязвания, открити върху костта, не са създадени по естествен път. Вместо това, изследователите интерпретират следите като доказателство, че животното е било заклано от хора малко след смъртта му.
Тези открития са приети за макар и единствено, но "твърдо доказателство", че някои от видовете мегафауна на Австралия може да са били ловувани или изклани от хората и че това може да е допринесло за тяхното изчезване.
Десетилетия по-късно, нов анализ установява, че първоначалното откритие е било погрешно.
Близък план на разреза, направен във вкаменелата кост на гигантско кенгуру (Procoptodon browneorum), открита в "Мамутовата пещера" в югозападна Западна Австралия. Кредит: Anna Gillespie
"Като учен, това не е просто моя работа, но и моя отговорност да актуализирам данните, когато се появят нови доказателства", посочва палеонтологът Майкъл Арчър (Michael Archer), професор в Университета на Нов Южен Уелс, който е участвал в първоначалното проучване и новия анализ.
"През 1980 г. интерпретирахме нарезите като доказателство за клане, защото това бе най-доброто заключение, което можехме да направим с наличните по това време инструменти. Благодарение на напредъка в технологиите, сега можем да видим, че първоначалното ни тълкуване е било погрешно."
Арчър и колегите му са използвали техника за 3D изображения с висока резолюция, наречена микрокомпютърна томография (микро-КТ), за да изследват повторно образеца. Техниката използва рентгенови лъчи, за да сканира обекта срез по срез и да надникне вътре в него.
Изследването разкрива най-малко 9 дълбоки пукнатини, минаващи по дължината на костта, 2 от които преминават през разрязаната област.
"Всички тези пукнатини изглежда са пукнатини от свиване, които са се развили дълго след смъртта на животното", пише Арчър и неговите съавтори в новото проучване, публикувано в Royal Society Open Science.
"Важно е да се отбележи, че в зоната на разреза има и една къса напречна пукнатина, която се простира между 2 от надлъжните пукнатини."
Тъй като тази пукнатина завършва там, където се среща с двете надлъжни пукнатини, авторите заключават, че тя трябва да се е развила след тях.
"Освен това, тъй като се намира в ламинарната костна матрица на тялото в областта на разреза, изглежда вероятно тази напречна пукнатина да е резултат от същите сили, които са участвали в образуването на самия разрез."
"Следователно, датата на разреза трябва да е след дехидратацията на тялото, т.е. разрезът не е направен, когато костта е била все още прясна, за разлика от заключението, до което стигат Арчър и колегите му [през 1980 г.]."
Новите открития показват, че разрезът, който все още се смята за ненаправен от естествени процеси, е станал дълго след смъртта на кенгуруто и вероятно след фосилизацията.
"В продължение на десетилетия костта от Мамутската пещера бе "неопровержимо доказателство" за идеята, че първите хора на Австралия са ловували мегафауна, но след като тези доказателства вече са опровергани, дебатът за това какво е причинило изчезването на тези гигантски животни отново е отворен, а ролята на хората е по-неясна от всякога", коментира Арчър.
"Ако хората наистина бяха отговорни за изчезването на австралийската мегафауна, бихме очаквали да открием много повече доказателства за лов или клане във вкаменелостите. Вместо това, всичко, което някога сме имали като твърди доказателства, бе тази една единствена кост – и сега имаме сериозни доказателства, че разрезът не е направен, докато животното е било живо."
Справка: Australia's First Peoples: hunters of extinct megafauna or Australia's first fossil collectors, Royal Society Open Science (2025). DOI: 10.1098/rsos.250078. royalsocietypublishing.org/doi/10.1098/rsos.250078
Източник: New analysis challenges idea that humans caused Australia’s megafauna extinctions, Imma Perfetto, CSIRO Publishing
Още по темата

Животът
Защо древните гиганти на Земята са били обречени заради собствения си успех

Животът
Унищожили сме толкова много бозайници, че са нужни 5 млн години, за да бъдат заместени

Животът
Мегафауната на древна Австралия е унищожена от хората, а не от климата

Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Земната ябълка: стара култура за новите климатични времена
dolivo
Земята потъмнява. Какво означава тази тревожна климатична тенденция за бъдещето?
Nikor
На 30 септември 1928 е открит пеницилинът
Прост Човек
Ново обяснение за гигантските експлодиращи кратери в Сибир