Древните гигантски животни, които някога са бродили из Австралия, не са били заличени от изменението на климата, както по-рано се предполагаше, показа ново проучване. Хората, които са живяли на континента преди 50 000 години, са преследвали мегафауната до пълното й изтребление, съобщава IBTimes.

Преди около 45 000 години, много от уникалните представители на мегафауната, които дотогава са процъфтявали в Австралия, изчезват. Сред жертвите са огромни 1000-килограмови кенгура, двутонни вомбати, известни като дипротодони и 400-килограмови нелетящи птици,. Имало е също така 7- метрови гущери, сякаш излезли от научно-фантастичен филм, торбести лъвове и костенурки с размерите на автомобил, които също са унищожени в само на няколко стотин години.

"Повече от 85 % от австралийските бозайници, птици и влечуги, с тегло над 50 килограма изчезва малко след пристигането на първите хора" , - разказва Гифърд Милър (Gifford Miller), автор на новото проучване, публикувано в Nature Communications.

Причините за това изчезване са обект на активен дебат сред учените. Някои обвиняват промяната в климата, настъпила преди 70 000 години, когато горите с евкалиптови дървета се превръщат в сух пейзаж с относително малко растителност.

^{Гигантски вомбати, известни като дипротодони са изчезнали преди около 45 000 години. Снимка: archaeologynewsnetwork}

При тези условия, твърдят те, е невъзможно за повечето от мегафауната да оцелее. Обаче човешката дейност може също да е изиграла важна роля в изчезването на организмите

В това изследване, водено от учените от Университета "Монаш" в Виктория, Австралия и Университета на Колорадо Боулдър проучват този проблем, като използват информацията от седименти, реконструират модели на климата и екосистемите от миналото на континента.

^{Торбест "лъв" (Thylacoleo carnifex) . Реконструкция Peter Schouten}

Гъбички, отглеждани на тор

Учените събират седиментни ядки край бреговете на Югозападна Австралия. Те съдържат цветен прашец, прах и спори от гъбички, расли на торта на някои от тревопасните представители на мегафауната – всички организирани в хронологични слоеве.

Моделите на климата и екосистемите, реконструирани въз основа на тези ядки седименти, обхващат повече от последните 150 хиляди години. Гъбичните спори, които сочат наличието на растителноядни животни, са в изобилие преди 150 000 - 45 000 години, но количеството им рязко спада след това. Това се съгласува с теорията, че тези животни са изчезнали около този период.

Когато учените проучват какви са били екосистемите и климата преди около 45000 години, техният модел показва, че югозападната част на Австралия е била покрита с буйна растителност, с гъсти гори, които биха били подходящи местообитания за повечето от представителите на мегафауната.

^{Широкомащабни промени на екосистемите през последния ледников цикъл (дърветата са заменени с треви) и спад на местната популация на мегафауната отпреди 45 до 43 хиляди години. Humans rather than climate the primary cause of Pleistocene megafaunal extinction in Australia/Sander van der Kaars, Gifford H. Miller, Chris S. M. Turney, Ellyn J. Cook, Dirk Nürnberg, Joachim Schönfeld, A. Peter Kershaw & Scott J. Lehman /Nature Communications. 2017}

"Това е област с някои от най-ранните доказателства за присъствие на хората на континента и в която може да очакваме, че са живели много животни. Поради плътността на дървета и храсти, това би могло да е едно от последните убежища преди около 45.000 години. Няма доказателства за значителна промяна в климата по време на изчезването на мегафауната", обяснява Милер.

Следователно човешката дейност вероятно е била важна причина за гибелра на мегафауната – но не непременно чрез интензивен лов. Екипът смята, че дори лов с ниска интензивност може да причини щети. На места първите хора в Австралия са съжителствали заедно с някои представители на мегафауната много хилядолетия преди животните да изчезнат, така че човешкото присъствие не е непременно свързано с бързото изчезване на животните.

Обаче убиването само на млади животни всяка година ще ограничи способностите на вида за възпроизвеждане, което води до постепенно намаляване и евентуално изчезване.

Още по темата

07/11/2015

Животът

Кости на плъх с размерите на куче са намерени в Югоизточна Азия

21/08/2015

Човекът

Каква би била Земята без хората

15/08/2015

Земята

Мамутите и саблезъбите тигри са унищожени от хората, а не от климата