Години наред смартфоните са били определяни като разрушителите на съвременния живот, обвинявани за нарастващите нива на тревожност, депресия и разсейване.
Ново проучване, анализиращо над четвърт милион дни употреба на смартфони сред 10 099 възрастни американци, обаче предполага, че връзката между навиците за ползване на телефон и психичното здраве може да е далеч по-слаба, отколкото се смяташе досега.
Публикувано наскоро в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), изследването представлява едно от най-обширните и подробни изследвания, правени някога за това как употребата на смартфоните в реалния свят се свързва с настроението.
Използвайки анонимни регистриращи употребата на смартфоните файлове, събрани директно от устройствата с Android на участниците, изследователите са проследили всяко отключване, сесия на приложение и минути пред екрана в продължение на четири седмици, след което са сравнили тези модели с ежедневните оценки за настроението на участниците.
Заключението: Данните за настроението и употребата на телефони не подкрепят теорията, че употребата на смартфони влияе негативно върху психичното здраве.
"Смартфоните са незаменим инструмент в ежедневието; въпреки това, има опасения относно това как употребата им може да повлияе на психичното здраве и благополучие", пишат изследователите. "Нашият анализ на четвърт милион дни обективно използване на смартфони сред над 10 000 различни възрастни участници разкрива малко доказателства за силни двупосочни връзки между психичното здраве и употребата на смартфони."
Изследователите се заемат да тестват един измамно прост, но широко обсъждан въпрос: Дали смартфоните наистина карат хората да се чувстват по-зле?
За да отговорят на този въпрос, те отиват далеч отвъд традиционните проучвания, които често разчитат на това участниците да преценяват колко време прекарват онлайн, което е ненадеждна оценка. Предишни проучвания показват, че самооценката на употребата на телефон може да надцени реалността с до 12 часа седмично. Вместо това, изследователите използват обективни данни от системните лог файлове на Android, предлагайки точна, минута по минута картина на това как хората действително са използвали телефоните си.
В цялата извадка участниците прекарвали средно около 6 часа на ден на телефоните си, отключвайки ги приблизително 41 пъти дневно. От тях само около 43 минути били прекарани в приложения за социални медии, а останалите били за съобщения, навигация, продуктивност и други "несоциални" категории.
Според Pew Research, въпреки че близо 85% от американците притежават смартфони и някои потребители прекарват над 25% от деня си, използвайки ги, изследователите не са открили съществени доказателства, че по-интензивната употреба на телефони предсказва по-лошо настроение, нито индивидуално, нито в групата като цяло. Всъщност, в някои случаи хората съобщават за малко по-добро настроение през седмиците, когато са използвали несоциални приложения повече от обикновено.
Въпреки че общите ефекти са малки, в данните са забелязани някои закономерности. По-младите хора показват слаба кръстосана връзка между използването на социалните медии и по-ниското настроение. Тази връзка обаче изчезва, когато се анализират с течение на времето.
По подобен начин жените и "лицата, идентифициращи се като нестандартен пол", са склонни да използват социални и несоциални приложения по-често и отчитат по-ниски средни оценки за настроение в сравнение с мъжете. Въпреки това, отново, демографските фактори като възраст и пол не са по-силни предсказващи фактори за настроението, отколкото самото използване на смартфони.
Авторите твърдят, че това откритие подчертава колко подвеждащо може да бъде смесването на корелацията с причинно-следствената връзка. Дори статистически значимите ефекти в огромен набор от данни може да имат малко практическо въздействие.
В един пример екипът изчислява, че за да намали средностатистическият потребител само с една точка оценката си за настроение, той ще трябва да прекарва невъзможните 18 допълнителни часа на ден, използвайки приложения, които не са свързани със социалните мрежи.
"Това означава, че наблюдаваните от нас ефекти са толкова малки, че изискват неправдоподобно големи промени в поведението, за да предизвикат дори незначителни промени в настроението", обясняват изследователите.
Новото проучване разглежда и повтарящ се проблем в изследванията на дигиталното психично здраве: разликата между възприятието и реалността. Повечето минали проучвания са разчитали на самооценките, които са склонни да преувеличават употребата и да прикриват важни нюанси.
Човек може да каже, че прекарва "часове в преглеждане на социални мрежи". Все пак това време може да бъде разделено между изпращане на съобщения с приятели, четене на новини или гледане на видеоклипове. Тези дейности могат да имат много различни емоционални ефекти.
Чрез използване на обективни лог файлове, изследователите успяват да разграничат приложенията за социални медии (като Facebook или Instagram) от несоциалните приложения (като Google Maps или Spotify).
Интересното е, че те открили, че макар високата употреба на социални приложения да не е свързана с по-лошо настроение, по-голямата употреба на несоциални приложения корелира с малко по-добро настроение у индивидите, което вероятно отразява продуктивни или възнаграждаващи дейности като планиране, учене или забавление.
Изследователите обаче предупреждават, че тези модели не доказват непременно, че смартфоните са полезни. Резултатите само показват, че връзката им с психичното здраве е по-сложна, контекстуална и вероятно преувеличена в публичния дискурс.
"Тъй като нашето проучване разкрива предимно малки или нулеви ефекти и тъй като връзките между използването на несоциални приложения и настроението се различават при анализите между участниците и в рамките на участниците, възпроизвеждането на тези открития е от решаващо значение, преди да се направят убедителни заключения", пишат изследователите.
Констатациите идват на фона на вълна от опасения относно влиянието на социалните медии върху психичното здраве през последните години.
Главният хирург на САЩ издаде предупреждение от 2023 г. , че дигиталните платформи могат да представляват "сериозен риск от увреждане на психичното здраве и благополучие на децата и юношите". През 2024 г. тогавашният главен хирург д-р Вивек Мърти дори призова Конгреса да изисква предупредителни етикети в приложенията за социални медии.
Въпреки че тези предупреждения са насочени предимно към употребата сред подрастващите, разпространеното схващане, че повече време пред екрана е равно на по-лошо психично здраве, до голяма степен доминира общественото възприятие.
Данните от това проучване, фокусирано върху възрастни, обаче оспорват това твърдение. Изследователите подчертават, че причинно-следствената връзка не може да се изведе от корелацията и че посоката на влияние може дори да е в обратната посока, като хората се обръщат към телефоните си, когато вече се чувстват потиснати. Това откритие е важно, тъй като предполага, че настроението ни може да влияе на използването на телефона ни, а не обратното.
Всъщност, проучването не открива доказателства, че настроението през една седмица предсказва използването на смартфон през следващата, което предполага, че по-лошото самочувствие не води и до повече скролиране.
"Въпреки понякога шумните дискусии около използването на смартфони и социални медии, психичното здраве и благополучие, нашите резултати показват малко доказателства за краткосрочно въздействие на използването на смартфони върху настроението (ключов показател за психичното благополучие) от седмица на седмица или за настроението върху използването на смартфони за същия период от време", пишат изследователите. "Освен това, сред статистически значимите открития, наблюдавахме комбинация от асоциации както с отрицателни, така и с положителни резултати, свързани с настроението."
Изследователите предлагат по-нюансирана рамка за третиране на смартфоните не като по своята същност вредни, а като контексти за преживяване. В този контекст широк спектър от поведения – от социална връзка до пасивно потребление – може да оформи настроението по много различни начини.
С други думи, не е важно колко използвате телефона си, а как го използвате.
Това разграничение е от значение както за изследователите на психичното здраве, така и за разработчиците на приложения и политиците. Въпреки че общите ограничения или ограниченията за времето пред екрана може да звучат привлекателно, доказателствата сочат, че е малко вероятно те да подобрят психичното здраве.
"Нашите открития до голяма степен са в съответствие с други публикувани доклади за незначителни (т.е. много малки размери на ефекта) и/или незначителни връзки между обективните модели на употреба на смартфони и показателите за благосъстояние", заключават изследователите.
"Вероятно е най-добре да мислим за смартфоните като за контекст, в който се случва голямо разнообразие от преживявания, и като такива, по-нататъшните изследвания трябва да се съсредоточат върху факторите, които увеличават или намаляват вероятността от полезни спрямо вредни онлайн преживявания, а не върху използването на смартфони или конкретни категории приложения", пишат авторите.
Справка: Smartphone use in a large US adult population: Temporalassociations between objective measures of usage andmental well-being; Ari Winbush, Daniel McDuff, John Hernandez , Andrew Barakat, Allen Jiang, Conor Heneghan, Benjamin W. Nelson and Nicholas B. Allen; Proceedings of the National Academy of Sciences 2025; https://www.pnas.org/doi/epdf/10.1073/pnas.2427311122
Източник: Sweeping U.S. Study Finds Little Evidence of Smartphones Harming Mental Health, Tim McMillan, The Debrief.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Земната ябълка: стара култура за новите климатични времена
dolivo
Земята потъмнява. Какво означава тази тревожна климатична тенденция за бъдещето?
Nikor
На 30 септември 1928 е открит пеницилинът
Прост Човек
Ново обяснение за гигантските експлодиращи кратери в Сибир