Определянето, че някой е пристрастен към телефона си е некоректно, защото няма изградени научни критерии в психологията за такава пристрастеност. Това е контрапродуктивен начин да се характеризира прекомерната употреба на технологии, твърди Пийт Ечелс (Pete Etchells), професор по психология и научна комуникация в Университета Бат, където изучава поведенческите ефекти от играенето на видео игри.
За тези от нас, които използват дигитални технологии редовно, неизбежно идва момент, в който ще си помислим, че сме прекалили, а това не е добре.
Но означава ли това, че наистина сме пристрастени към дигиталните устройства?
Със сигурност не и в клиничен смисъл, защото няма официален набор от критерии за дигитална зависимост. И макар че има многобройни проучвания, които се опитват да идентифицират и категоризират хората, използващи този термин, съществуват някои основни проблеми в областта на изследванията, които повдигат въпроси относно това какво изобщо измерват психолозите.
Пристрастяване към офлайн приятели
Още през 2020 г. част от тези проблеми бяха изтъкнати в статия, в която екип използва стандартни техники, за да разработи "въпросник за пристрастяване към офлайн приятели". Този тест е бил проведен с около 800 души и, използвайки критериите, които много други изследвания използват при опитите си да класифицират дигиталните зависимости, екипът е установил, че 69% от участниците могат да бъдат "диагностицирани" с пристрастяване към прекарването на време с приятелите си.
Очевидно целта не е била да се разпали нова морална паника по отношение на общуването. Вместо това екипът показва колко e лесно да се създаде нещо, което на пръв поглед изглежда като основано на данни измерване на пристрастяващо поведение, но на практика свежда до патология нормална част от ежедневието.
Идеята за пристрастяване към офлайн приятелства е фарсова, но заменете "офлайн приятелства" със "социални медии" или "смартфони". И точно това се случва в литературата за изследване на дигиталните технологии.
Изследователите свързват удоволствието на хората от дадена дейност с идеята, че това означава, че тя може да доведе до пристрастяване. Това в крайна сметка води до убеждението, че дейността е изначално вредна.
Абсолютно вярно е, че можем да развием вредни отношения с техниката, която използваме.
Но тъй като сме заседнали в начина на мислене за устройствата, който поставя в основата им пристрастяването, става трудно да се говори за положителните аспекти на използването им. Ако искаме да направим нещо по отношение на негативните аспекти, ни остава едно-единствено решение: въздържание. Цифровите детоксикации се рекламират като панацея за много от нашите болести, но доказателствата за тяхната ефикасност в най-добрия случай са смесени. Един неотдавнашен преглед например показа, че докато някои проучвания показват положителни ефекти, други показват отрицателни ефекти и нито едно от тях не демонстрира убедително дългосрочни ползи.
Хубаво е да казваме, че не трябва да мислим за използването на технологиите като за пристрастяване, но само това не ни води далеч. На всеки от нас се случва да се чувства недоволен от времето, прекарано пред екрана, и няма едно-единствено просто решение. Но ето нещо, което може да помогне: новопоявилите се изследвания твърдят, че трябва да променим начина, по който разглеждаме отношенията си с цифровите технологии, не от гледна точка на проблемната употреба, а от гледна точка на навиците.
Сами по себе си навиците, като например да проверяваме телефоните си, са неутрални. Дали те имат положително или отрицателно въздействие върху здравето ни, зависи не само от вида на навика, но и от контекста, в който се проявява, колко често се случва и какви други фактори могат да допринесат за това.
Формулирането на употребата на технологии по този начин ни предлага много по-широк спектър от възможности, когато идентифицираме аспектите й, от които не сме доволни. Вместо да се отказваме напълно от технологиите, можем да търсим начини да подбираме дигиталните си преживявания така, че да постигаме положителни ефекти, като същевременно свеждаме до минимум отрицателните въздействия.
Пристрастени ли сте към телефона си? Вероятно не.
Изградили ли сте лоши навици с него? Вероятно това да се отнася за много от нас. Но ако се замислим за това поведение от гледна точка на формирането на навици, това ни дава много повече сила и контрол, когато става въпрос за развиване на по-здравословни взаимоотношения с нашите устройства.
Справка: Satchell, L.P., Fido, D., Harper, C.A. et al. Development of an Offline-Friend Addiction Questionnaire (O-FAQ): Are most people really social addicts?. Behav Res 53, 1097–1106 (2021). https://doi.org/10.3758/s13428-020-01462-9
Източник: We aren't addicted to our phones and we don't need a 'digital detox', New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари