„Вирусите като приятели и съдружници: възможно ли е това“ – поредната публична лекция за 2025 г. от лекторията „Светът на физиката – на живо“, ще се състои на 11 ноември (вторник) от 17.30 ч. в Американския център в Столична библиотека – пл. „Славейков“ № 4.
Организатори на събитието са Столична библиотека, списание „Светът на физиката“ – печатен орган на Съюза на физиците в България, и катедра „Физика“ при МГУ „Св. Иван Рилски".
Питали ли сте се някога колко са вирусите на планетата? А задавали ли сте си въпроса какво ще се случи, ако всички те вкупом изчезнат? Не, не бързайте да си го пожелавате.
Защото, ако се случи, веднага след това и ние ще си отидем. Колкото и невероятно да звучи на пръв поглед, вирусите са абсолютно необходими за живота на Земята и ни носят много повече полза, отколкото вреда.
Между другото, вируси се съдържат дори в нашия геном, при това далеч не от вчера, а от милиони години. И присъствието им неведнъж ни е спасявало и ни е направило такива, каквито сме.
Нека хвърлим светлина върху биологичната роля на вирусите; върху играта на котка и мишка, на която играем с тях от зората на човечеството; върху превъплъщенията им, които с напредъка в науката и технологиите стават все повече и обещават да ни подкрепят в борбата с устойчивостта към антибиотиците и раковите заболявания.
И още, откъде идват и как възникват новите вируси? Живи ли са изобщо? Защо търсят баланс между прекалената си изменчивост и стремежа да бъдат по-консервативни?
Елате, за да поговорим заедно с проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките (ИЕМПАМ – БАН) за тангото на еволюцията, което танцуваме с вирусите. Всеки ден, откакто свят светува.
Радостина Александрова. Кредит: личен архив на Радостина Александрова
Професор д-р Радостина Александрова е завършила като първенец на випуска специалността „Биохимия и микробиология“ (днес „Молекулярна биология“) в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация „Вирусология“. Доктор е вирусология и е професор по морфология. Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките. Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Има повече от 200 публикации в български и международни научни списания и сборници от конференции, 13 глави в книги и учебници, над 650 участия в научни форуми, над 140 научнопопулярни статии и повече от 700 медийни изяви, свързани с популяризиране на знания в областта на биомедицината. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество. Хоноруван преподавател е в Биологическия факултет (от 1998 г.) и в Медицинския факултет (2011 – 2014) на СУ „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет (от 2023 г.); води курсове за докторанти към Центъра за обучение на БАН. От 2005 г. е член на ръководството на Дружеството по имунология при СУБ. Ръководител е на 7 научноизследователски проекта, финансирани от Фонд „Научни изследвания“ към МОН, както и на повече от 10 договора за двустранно сътрудничество между БАН и сродни организации в чужбина. Представител е на България в 7 акции на Европейската програма за научно-техническо сътрудничество (COST). Организирала е провеждането на повече от 30 училища, семинари и работни срещи, вкл. международни или с международно участие. Ръководител е на 40 дипломанти и 10 докторанти, 8 от които вече успешно са защитили дисертационния си труд, както и на десетки постдокторанти и специализанти от страната и чужбина. От месец май 2025 г. е член на Постоянната научно-експертна комисия към Фонд „Научни изследвания“ към МОН.
Подготвила е 10 епизода на тема: „История на медицината през 20 век“, подкаст на списание „БГ Наука“; създател е на сайт за популяризиране на наука, както и на страница във Фейсбук – „Минути за наука с Радостина Александрова“.
Автор на две книги с кратки разкази: „Записки между редовете“, изд. „Елестра“, 2021, ISBN: 978-619-7292-18-3; и „Откраднати мигове“, изд. „Елестра“, 2024, ISBN: 978-619-7292-38-1.
Още по темата
Медицина
Учени отпечатаха вируси, проектирани от изкуствен интелект, и те успешно се възпроизвеждат
Здраве
За първи път са анализирани хранещи се със захар полезни чревни бактерии
Животът
Учени борят инфекция по насажденията с... инфекция. Един български проект



















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
4I4ATA
Нов, скрит досега вход в пирамидата на Микерин е открит по аномалии при сканиране
YKoshev
Престижна награда от БАН спечели главният редактор на НаукаOFFNews
Johnny B Goode
Престижна награда от БАН спечели главният редактор на НаукаOFFNews
Gunteer
Престижна награда от БАН спечели главният редактор на НаукаOFFNews