Публична лекция "Вселената на радиовълни"

Ваня Милева Последна промяна на 03 юни 2026 в 13:46 710 0

радиотелескоп

Кредит Wikimedia Commons
'Superterp' на LOFAR. Това е част от ядрото на разширения телескоп, разположен близо до Ексло, Нидерландия.

„Вселената на радиовълни“ е поредната публична лекция за 2026 г. от лекторията „Светът на физиката – на живо“, която ще се състои на 10 юни 2026 г. (сряда) от 17.30 ч. в Американския център в Столична библиотека – пл. „Славейков“ № 4.

Организатори са  Столична библиотека, списание „Светът на физиката“ – печатен орган на Съюза на физиците в България, и катедра „Физика“ при МГУ „Св. Иван Рилски. 

През последния половин век знанието ни за Вселената се обогати значително с астрономически наблюдения в оптичната, инфрачервената и ултравиолетовата област. Но една област на спектъра остава слабо изследвана – нискочестотния радиодиапазон. LOFAR (Low Frequency Array) е най-големият нискочестотен радиотелескоп в света (10 – 250 MHz), разработен от нидерландския Институт по радиоастрономия (ASTRON) за изследване на ранната и далечна Вселената, слънчевата активност, и земната йоносфера. LOFAR се състои от голям брой иновативни наблюдателни станции с антени тип фазирана решетка из цяла Нидерландия и Европа, свързани с оптична високоскоростна връзка. Наблюдавайки заедно, тези станции могат едновременно да надникнат далеч назад в историята на Вселената, и да наблюдават астрофизичните процеси в нашата собствена слънчева система. В ход е създаване на българска LOFAR станция, уникална наблюдателна инфраструктура, която ще е първата в цяла югоизточна Европа и ще даде възможност на български и чуждестранни учени и студенти да се развиват и допълнят отличните си оптични изследвания с авангардни радионаблюдения. В лекцията ще научим за наблюдателните цели на LOFAR, за проекта LOFAR-BG и за актуалното му развитие в България.

Научните интереси на проф. д-р Камен Козарев са съсредоточени в областта на слънчевата и хелиосферната физика, със специален фокус върху радио и оптични наблюдения на слънчеви изригвания и коронални ударни вълни; моделиране на ускорението и транспорта на високоенергийни частици, както и приложението на съвременни методи за обработка на данни и изкуствен интелект в радиоастрономията и космическото време. Ръководител и основен изследовател е на редица национални и международни научни проекти, както и на българското участие в инфраструктурата LOFAR-BG – част от Националната пътна карта за научни изследвания. Професионалният му път включва докторантура в Бостънския университет и постдокторантура в Харвард-Смитсонианския център по астрофизика. След завръщането си в България последователно заема длъжностите главен асистент, доцент и професор в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към Българската академия на науките. От март 2026 г. е директор на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО) – БАН. Член е на Европейския геофизичен съюз, Американския геофизичен съюз, Европейския астрономически съюз, Българския астрономически съюз, Съюза на физиците в България.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Новини

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !