Реалната енергийна бедност в България

Представяме ви втората част от анализа на инж. Румен Христов, която анализира реалния мащаб на енергийната бедност в България, посочвайки разликата между официално отчетената и фактическата енергийна бедност.

Прочетете първата част на статията тук.

Основни констатации

Енергията е фундаментален ресурс за съвременния живот. Чрез нея се осигуряват не само отоплението и осветлението, но и водоснабдяването, производството и съхранението на храната, здравеопазването, комуникациите, транспорта и други услуги. Авторът предлага да се гледа на енергията като на "първичен осигуряващ ресурс", а не просто като на поредната стока в семейния бюджет. При продължителен недостиг на енергия постепенно се нарушава достъпът и до други основни жизнени блага. 

Енергийната бедност не е същото като нисък доход. Две домакинства с еднакви доходи могат да имат съвсем различни разходи и потребности в зависимост от жилището, неговата изолация, отоплителната система, размера на домакинството и здравословните или други специфични потребности.

Първоначално проблемът е бил свързван най-вече с отоплението и т.нар. "fuel poverty" (горивна бедност). По-късно понятието се разширява до "energy poverty" (енергийна бедност) - невъзможност да се осигурят отопление, охлаждане, топла вода, осветление, приготвяне и съхранение на храна, работа на необходимите уреди, както и дигитални услуги. 

Статията обръща внимание на един важен парадокс: ниското потребление на енергия невинаги означава енергийна ефективност. То може да означава, че хората се лишават, например отопляват само една стая, не използват топла вода или необходим електроуред, обитават помещения с прекалено ниска температура и т.н.

Затова авторът критикува подхода, при който държавата просто компенсира периодично високите сметки. Според предложената концепция трайната политика трябва да съчетава социално подпомагане със саниране и подобряване на жилищата, енергийна ефективност, по-ефективни уреди, защита от прекъсване на снабдяването и специална подкрепа за уязвими хора.

Авторът Румен Христов е бил главен технолог на АЕЦ "Козлодуй с 30-годишен трудов стаж.

4. МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДЕЙСТВИТЕЛНИЯ МАЩАБ НА ЕНЕРГИЙНАТА БЕДНОСТ В БЪЛГАРИЯ

Настоящият раздел определя правилата, стандартите и изчислителната логика, по които в следващия раздел ще бъде извършена същинската оценка на състоянието в България. Методиката е отделена от анализа на резултатите, за да не се адаптират критериите към предварително очакван брой енергийно бедни домакинства. Всички допускания следва да бъдат предварително обосновани, приложени еднакво и подложени на проверка чрез алтернативни сценарии.

4.1. Цел на методиката

Целта е да бъде определен действителният, а не само административно отчетеният мащаб на енергийната бедност в България.

Подходът не започва от броя на лицата, които получават социална помощ, от броя на подадените заявления или от субективния отговор дали едно жилище се поддържа достатъчно топло. Тези показатели ще се използват по-късно за сравнение и проверка, но няма да задават предварително резултата.

Основният въпрос е: кои домакинства не разполагат с достатъчен икономически ресурс, за да осигурят минимално необходимата енергия за нормативно достатъчна жилищна площ, без да се лишават от останалите основни потребности за нормален и достоен живот?

4.2. Основен принцип на оценката

Енергийната бедност няма да бъде определяна според действително потребената енергия, защото домакинствата с недостатъчни доходи често ограничават потреблението под необходимото равнище.

Методиката използва нормативно необходимо потребление: количеството енергия, което е необходимо за поддържане на предварително определен минимален стандарт за нормален и достоен живот.

Фактическа енергийна бедност е налице, когато разполагаемият икономически ресурс на домакинството е по-нисък от сумата на минималните неенергийни разходи и необходимия енергиен разход за признатата жилищна площ.

4.3. Разграничение между действителна и призната жилищна площ

Необходимият енергиен разход не следва автоматично да се изчислява за цялата действително притежавана или обитавана площ.

Човек може да има нисък текущ доход, но да живее сам в голямо и скъпо жилище. В такъв случай високият енергиен разход може да произтича от размера на имуществото, а не от минималната жизнена потребност.

Признатата за изчислението климатизирана площ е по-малката стойност между действително обитаваната площ и нормативната площ за съответния брой членове на домакинството.

4.4. Работен стандарт за нормативна жилищна площ

За целите на анализа се приема работен стандарт, който ще бъде окончателно проверен чрез български жилищни и строителни нормативи, европейски критерии за необходим брой стаи и минимални функционални изисквания към жилището.

Стандартът определя единствено площта, чийто енергиен разход може да бъде признат като необходим за нормален и достоен живот. Той не представлява ограничение върху собствеността или допустимия размер на жилището.

Брой членове на домакинството	Работна нормативно призната площ
1 човек	30 m²
2 души	45 m²
3 души	60 m²
4 души	75 m²
5 души	87 m²
Всеки следващ член	+10–12 m²

4.5. Минимални енергийни услуги

Необходимият енергиен бюджет включва най-малко отопление, охлаждане, битова гореща вода, осветление, съхранение и приготвяне на храна, пране и основна хигиена, комуникационни устройства, минимално използване на основни домакински уреди и медицинска апаратура, когато е необходима.

Не се включва потребление, свързано с лукс, излишна площ, басейни, втори жилища или други дейности извън основния жизнен стандарт.

4.6. Стандарт за вътрешен температурен комфорт

Енергията за климатизация се определя спрямо предварително зададени температурни условия, а не спрямо действително поддържаната температура.

Ще бъдат разграничени основен стандарт за обичайно домакинство и повишен стандарт при медицинска, възрастова или друга обективно доказана необходимост.

4.7. Жилищни и климатични категории

Необходимата енергия зависи не само от площта, а и от типа на жилището, неговото енергийно състояние, климатичната зона, изложението и конструктивните особености.

Ще бъдат моделирани поне апартамент в междинен етаж, краен апартамент, апартамент на първи или последен етаж, еднофамилна къща и редова или прилепена къща. За всяка категория ще бъдат разгледани обновено, частично обновено и необновено състояние.

4.8. Отоплителна и охлаждаща технология

След определяне на необходимата полезна енергия ще бъде изчислен разходът според използваната технология: директно електрическо отопление, климатик или термопомпа, централно топлоснабдяване, природен газ, дърва, пелети, въглища и смесени системи.

Ще се разграничават полезна енергия, крайна закупена енергия, ефективност на системата, цена, постоянни такси и разходи за поддръжка.

При явно неефективна технология ще се изчисляват както разходът при текущата система, така и разходът при разумна ефективна алтернатива, за да се различи нуждата от временна помощ от нуждата от технологична подмяна.

4.9. Доходен критерий

За всяко домакинство се определя разполагаемият доход след данъци и задължителни плащания. Отчитат се трудови доходи, пенсии, социални трансфери, регулярни доходи от имущество, наем и земя, както и други устойчиви постъпления.

Средният доход за страната няма да бъде използван като единствен ориентир. Анализът ще бъде извършен по типове домакинства и доходни групи.

4.10. Минимален неенергиен бюджет

Преди да се определи каква част от дохода е налична за енергия, се изчислява минимален неенергиен бюджет, включващ храна, вода, лекарства и здравеопазване, хигиена, облекло, транспорт, комуникации, жилищни и общински разходи, образование при деца, минимално обществено участие и непредвидени основни разходи.

Не се допуска енергийният разход да бъде считан за платим чрез отказ от храна, лекарства или други основни нужди.

4.11. Имуществен критерий

Ниският текущ доход не винаги показва реалната икономическа способност. Затова методиката включва разумен имуществен критерий.

Единственото жилище в нормативен размер не е основание за изключване. При единствено жилище над нормативния размер енергийният разход се признава само до нормативната площ.

Допълнителните жилища, ликвидните активи и използваемите имоти се отчитат според реалната възможност за продажба, отдаване под наем или генериране на доход. Неликвидна съсобственост, тежести, лошо състояние и липса на пазар не се третират автоматично като наличен ресурс.

4.12. Основни показатели

За всяка група ще бъдат изчислявани: енергиен разходен дял, остатъчен доход, енергиен дефицит, дълбочина на енергийната бедност и инвестиционен дефицит.

Енергийният дефицит е сумата, която не достига на домакинството, за да покрие едновременно минималния неенергиен бюджет и необходимата енергия. Инвестиционният дефицит е ресурсът, необходим за подобряване на жилището или технологията и за трайно намаляване на бъдещите разходи.

4.13. Категории на оценката

Домакинствата ще бъдат разделени на: без енергийна бедност; с риск от енергийна бедност; енергийно бедни с малък дефицит; енергийно бедни с дълбок дефицит; енергийно бедни и критично уязвими; домакинства с нисък доход, но значителен използваем имуществен ресурс; и домакинства с прекомерна жилищна площ, при които се признава само нормативният енергиен разход.

4.14. Правила на анализа

1. Използва се необходимото, а не действителното потребление.
2. Признава се само нормативно достатъчната жилищна площ.
3. Не се признава енергиен разход за излишна жилищна площ.
4. Единственото жилище не е автоматично основание за отказ.
5. Допълнителното ликвидно имущество се отчита.
6. Минималната енергия не може да се осигурява чрез лишаване от храна, лекарства или други основни потребности.
7. Отчитат се както отоплението, така и охлаждането.
8. Медицинските и възрастовите потребности се оценяват отделно.
9. Доходът се анализира по групи, а не само чрез средна национална стойност.
10. Всеки стандарт се обосновава предварително и се прилага еднакво.
11. Официалната статистика се използва за сравнение, а не като предварително зададен резултат.
12. Крайната оценка показва не само броя на засегнатите, но и размера на дефицита.
13. За основните допускания се провежда чувствителност чрез нисък, базов и висок сценарий.

4.15. Разделяне между методиката и фактическото изследване

Настоящият раздел определя единствено методиката. В него не се прави окончателна оценка на броя на енергийно бедните домакинства и не се извеждат предварителни проценти.

Раздел 5 ще съдържа същинската работа: събиране и проверка на данните, окончателно фиксиране на стандартите, изчисляване на необходимата годишна енергия, моделиране по типове домакинства и жилища, сравнение с доходите и имуществото и определяне на фактическото състояние в България.

4.16. Очакван резултат от прилагането на методиката

След прилагането на методиката в раздел 5 ще бъдат определени броят на фактически енергийно бедните домакинства и лица, разпределението им по групи, средният и общият енергиен дефицит, делът на скритата енергийна бедност, домакинствата над официалната линия на бедност, които остават енергийно бедни, както и домакинствата с нисък доход, но достатъчен използваем имуществен ресурс.

Резултатът няма да бъде избран предварително. Той ще бъде следствие от ясно описани стандарти, проверими данни и еднакви правила.

5. ОРИЕНТИРОВЪЧНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЙНА БЕДНОСТ В БЪЛГАРИЯ

Настоящият раздел прилага методиката от раздел 4 точка по точка, използвайки достъпната публична информация. Целта е да се получи ориентировъчна, но методологично защитима оценка на фактическото състояние в България. Официалните данни, аналитичните допускания и ограниченията на публичната информация са разграничени ясно. Крайният резултат следва да се разглежда като национален диапазон, а не като административно установен точен брой.

5.1. Изследвана съвкупност

За базова структура на анализа се използват приблизително 2,85 млн. домакинства и население около 6,4–6,5 млн. души. Средният размер на домакинството е приблизително 2,2 души. Значителен дял заемат едночленните и двучленните домакинства, което е особено важно, защото постоянните жилищни разходи се разпределят между малък брой лица.

Националната оценка трябва да отчита различията между градски и селски домакинства, апартаменти и еднофамилни къщи, обновени и необновени жилища, както и различните използвани технологии за отопление и охлаждане.

5.2. Нормативно призната жилищна площ

За целите на изчислението не се признава автоматично цялата реално притежавана или обитавана площ. Енергийният разход се изчислява за по-малката от двете стойности: действително обитаваната площ или нормативно признатата площ за съответния брой членове на домакинството.

Работният стандарт е следният:

Членове на домакинството	Призната климатизирана площ
1	30 m²
2	45 m²
3	60 m²
4	75 m²
5	85 m²
Всеки следващ	+10 m²

Така самотно живеещ човек в къща от 150 m² няма да бъде оценяван по разхода за отопление на цялата къща, а по призната площ от 30 m². Семейство от четирима души, живеещо в 55 m², се оценява по реалната площ от 55 m².

5.3. Температурен стандарт

За базовия модел се приема отопление до средна вътрешна температура около 20°C, с допустимо нощно понижение, но без постоянно обитаване при опасно ниски температури. За летния период се включва охлаждане до безопасна, а не луксозна температура. При възрастни хора, малки деца, хора с увреждания и медицински зависимости се допуска повишена енергийна необходимост.

5.4. Енергийно състояние на жилищата

Публичната информация показва, че голяма част от българския жилищен фонд е необновен и с незадоволителни енергийни характеристики. За ориентировъчния модел се използват три сценария на годишна полезна енергия за отопление и охлаждане:

Състояние на жилището	Годишна полезна енергия
Обновено или сравнително ефективно	100–120 kWh/m²
Типично или частично подобрено	160–180 kWh/m²
Необновено и неблагоприятно	230–260 kWh/m²

За националния базов сценарий се приема 170 kWh/m² годишно за климатизация. Това е аналитична средна стойност, а не характеристика на всяка отделна сграда.

5.5. Други минимални енергийни услуги

Освен отоплението и охлаждането се включват битова гореща вода, съхранение и приготвяне на храна, осветление, пране, комуникационни устройства и минимално използване на основни домакински уреди.

Домакинство	Други енергийни услуги
1 човек	1 800 kWh/год.
2 души	2 400 kWh/год.
3 души	3 000 kWh/год.
4 души	3 600 kWh/год.
Всеки следващ член	+450–600 kWh/год.

5.6. Необходима годишна енергия

Домакинство	Площ	Климатизация	Други услуги	Общо
1 човек	30 m²	5 100 kWh	1 800 kWh	около 6 900 kWh
2 души	45 m²	7 650 kWh	2 400 kWh	около 10 050 kWh
3 души	60 m²	10 200 kWh	3 000 kWh	около 13 200 kWh
4 души	75 m²	12 750 kWh	3 600 kWh	около 16 350 kWh
5 души	85 m²	14 450 kWh	4 100 kWh	около 18 550 kWh

Посочените количества представляват обща енергийна потребност преди окончателното преобразуване според ефективността на конкретната технология. При климатик или термопомпа закупената електроенергия е по-малка от доставената топлина, докато при директно електрическо отопление е почти равна. При стари печки на твърдо гориво загубите могат да бъдат значителни.

5.7. Преобразуване в необходим разход

За смесения национален модел не е правилно цялата необходима топлинна енергия да се умножава по една и съща крайна цена на електроенергията. Домакинствата използват различни технологии: климатици, директно електрическо отопление, топлофикация, дърва, пелети, газ и смесени системи.

За ориентировъчния модел се приемат три средни цени на полезната енергия:

• Ефективен сценарий: 0,12 лв./kWh.
• Базов сценарий: 0,17 лв./kWh.
• Неефективен сценарий: 0,23 лв./kWh.

За останалите електрически услуги се приема средна крайна цена около 0,25–0,27 лв./kWh.

Домакинство	Климатизация	Други услуги	Годишен общ разход	Средно месечно
1 човек	867 лв.	468 лв.	1 335 лв.	111 лв.
2 души	1 301 лв.	624 лв.	1 925 лв.	160 лв.
3 души	1 734 лв.	780 лв.	2 514 лв.	210 лв.
4 души	2 168 лв.	936 лв.	3 104 лв.	259 лв.
5 души	2 457 лв.	1 066 лв.	3 523 лв.	294 лв.

При самотно домакинство базовият необходим енергиен бюджет е около 110 лв. средно месечно. При ефективно жилище и технология той може да бъде 75–90 лв., а при необновено жилище и неефективна система да достигне приблизително 160–190 лв. месечно.

5.8. Доходно разпределение и обяснение на понятието „децил“

Децил е една от десет равни групи, на които се разделя населението според дохода. Всички лица или домакинства се подреждат от най-нисък към най-висок доход и след това се разделят на десет еднакви по брой групи. Първият децил включва най-бедните 10%, вторият – следващите 10%, а десетият – най-богатите 10%.

Например, ако се разглеждат 1 000 домакинства, първите 100 с най-ниски доходи са в първия децил, следващите 100 са във втория, а последните 100 с най-високи доходи са в десетия. Следователно децилът не е конкретна парична сума, а позиция в доходното разпределение.

При настоящия анализ децилите позволяват да се определи в кои части на обществото необходимият енергиен разход вече не може да бъде покриван без отказ от други основни потребности.

Децил	Годишен доход на лице, 2024	Среден месечен доход
I	4 724 лв.	394 лв.
II	7 151 лв.	596 лв.
III	8 338 лв.	695 лв.
IV	9 376 лв.	781 лв.
V	10 449 лв.	871 лв.
VI	11 687 лв.	974 лв.
VII	13 286 лв.	1 107 лв.
VIII	15 302 лв.	1 275 лв.
IX	18 710 лв.	1 559 лв.
X	29 559 лв.	2 463 лв.

Данните по децили показват, че националната средна стойност не може да бъде използвана като единствен доходен ориентир. Особено важно е, че домакинствата в по-ниските децили често имат по-голям среден брой членове и по-малък доход на лице.

5.9. Проверка чрез реалните разходи

Отчетените разходи на домакинствата за жилище, вода, електроенергия, газ и горива в ниските доходни децили са по-ниски или близки до изчисления нормативен енергиен бюджет, въпреки че статистическата група включва и вода и други жилищни разходи. Това е сигнал, че част от домакинствата не потребяват достатъчно енергия за нормален стандарт, а ограничават потреблението според наличния доход.

Следователно ниската отчетена сметка не доказва липса на енергийна бедност. Тя може да показва принудително ниско потребление, отопляване само на част от жилището или отказ от охлаждане и други енергийни услуги.

5.10. Минимален неенергиен бюджет

Публичните показатели дават два различни ориентира. Статистическата линия на бедност е относителен праг и представлява долна граница. Показателят за доход, необходим за социално приемлива издръжка, включва по-широк стандарт за достоен живот.

Двата показателя не трябва да се смесват. За консервативната оценка се използва официалната линия на бедност, а за базовия и високия сценарий – по-широк минимален неенергиен бюджет, който включва храна, вода, здравеопазване, лекарства, хигиена, транспорт, комуникации и минимално обществено участие.

5.11. Имуществена корекция

Публичните агрегирани данни не позволяват едновременно да се установят доходът, стойността и ликвидността на имуществото, размерът на жилището и наличието на втори имот за всяко домакинство. Поради това имуществената корекция е ориентировъчна.

• Единственото жилище в нормативен размер не води автоматично до изключване.
• Прекомерната площ не увеличава признатия енергиен разход.
• Допълнителен ликвиден имот може да изключи домакинството от дългосрочна финансова подкрепа.
• Неликвидно имущество или единствено жилище на възрастен човек не следва автоматично да отменя защитата от непосредствен здравен риск.
• За националната оценка се използва ориентировъчна корекция надолу от 2 до 4 процентни пункта.

5.12. Домакинства над линията на бедност, но с енергиен дефицит

Част от домакинствата са над официалната линия на бедност, но след заплащане на необходимия енергиен разход остават под минималния остатъчен доход. Най-рискови са самотно живеещите лица, домакинствата в необновени къщи, крайните и последните апартаменти, използващите директно електрическо отопление, лицата с медицинска потребност, наемателите и семействата с един доход.

Ориентировъчно тази група добавя 5–7 процентни пункта в консервативния сценарий, 8–11 пункта в базовия и до 14–17 пункта при по-висок стандарт за достоен живот и неблагоприятни жилищни характеристики.

5.13. Първа ориентировъчна национална оценка

Консервативен сценарий

При изходна база от около 21,2% доходно бедни, имуществена корекция надолу от 2–4 пункта и добавяне на 5–7 пункта за домакинства над линията на бедност с недостатъчен остатъчен доход се получава ориентировъчен диапазон от 23–26% от населението.

Това съответства приблизително на 1,5–1,7 млн. души или около 700–800 хил. домакинства.

Базов сценарий

При нормативно призната площ, базова енергийна интензивност около 170 kWh/m², включено охлаждане и разумен минимален неенергиен бюджет се получава ориентировъчен диапазон от 27–32% от населението.

Това съответства приблизително на 1,75–2,05 млн. души или около 800 хил.–1 млн. домакинства.

Висок сценарий за достоен живот

При по-широк социално приемлив бюджет, по-лоши жилищни характеристики и по-висока здравна потребност резултатът може да достигне 35–40% от населението. Този сценарий измерва по-широк недостиг до социално приемлив стандарт, а не само непосредствената енергийна бедност.

5.14. Предварителен основен извод

На базата на наличната публична информация най-защитимата първа оценка е, че фактически енергийно бедните в България вероятно са между 1,5 и 2,1 млн. души, като базовата ориентировъчна стойност е около 1,8 млн. души, или приблизително 28% от населението.

Като домакинства това означава приблизително между 750 хил. и 1 млн. домакинства, с базова стойност около 850–900 хил. домакинства.

Оценката е по-висока от показателя за невъзможност за достатъчно отопление, защото включва отопление, охлаждане и основни енергийни услуги, скритото принудително ниско потребление и домакинствата над линията на бедност, които след необходимия енергиен разход остават без достатъчен доход. Същевременно тя не признава разход за прекомерна жилищна площ и включва имуществена корекция.

Най-голямата несигурност произтича от липсата на публична обща база данни, която едновременно да свързва дохода, състава на домакинството, реалната жилищна площ, енергийното състояние, използваната технология и имуществото. Поради това настоящият резултат е ориентировъчна макрооценка и трябва да бъде допълнително проверен чрез отделни модели за едночленно, двучленно, тричленно и четиричленно домакинство.

Използвани публични източници

• Национален статистически институт – данни от Преброяване 2021 за домакинствата и населението.
• Национален статистически институт – „Бюджети на домакинствата 2024“, доходи и разходи по децилни групи.
• Национален статистически институт – показатели за бедност и социално включване за 2025 г.
• Агенция за устойчиво енергийно развитие – дългосрочна стратегия за обновяване на националния сграден фонд и нормативни документи за енергийните характеристики на сградите.
• Комисия за енергийно и водно регулиране и крайните снабдители – публикувани цени на електроенергията за битови клиенти.
• КНСБ – изследвания за необходимия доход за издръжка и социално приемлив стандарт.

6. Изводи и препоръки за изграждане на национална система за постоянен мониторинг и управление на енергийната бедност

Основна теза. Енергийната бедност не е постоянен административен статут, а динамично икономическо състояние, в което домакинствата могат да влизат и от което могат да излизат в зависимост от доходите, цените на енергията, основните жизнени разходи, състава на домакинството и енергийните характеристики на жилището.

6.1. Основен извод от извършената оценка

Извършената в раздел 5 ориентировъчна оценка показва, че фактическата енергийна бедност не може да бъде определена надеждно само чрез годишния доход, линията на бедност, получаването на социална помощ, неплатените сметки, субективната оценка за достатъчно отопление или броя на подадените заявления.

За точна оценка са необходими едновременно данни за състава на домакинството, текущия разполагаем доход, жилищната площ, нормативно признатата площ, енергийното състояние на жилището, отоплителната технология, необходимото потребление, цените на енергията, минималните неенергийни разходи, здравните потребности и наличието на използваем имуществен ресурс.

Нито една институция не разполага самостоятелно с всички необходими данни. Следователно проблемът не може да бъде решен чрез още едно заявление до една администрация.

6.2. От статично удостоверяване към постоянен мониторинг

Сегашният модел поставя инициативата върху гражданина: той трябва да разпознае проблема, да намери компетентната институция, да подаде заявление, да събере документи и да докаже обстоятелствата.

Предложеният модел обръща процеса: институциите актуализират данните служебно, системата изчислява риска, домакинството се уведомява, проверяват се само липсващите или противоречивите данни и се предоставя подходящата защита.

Системата трябва да наблюдава двупосочно движение: ново навлизане под прага, задълбочаване на дефицита, намаляване на дефицита, устойчиво излизане над прага и повторно навлизане при ценови или доходен шок.

6.3. Интегрирана национална информационна система

Не е необходимо да се създава още един изолиран регистър, в който гражданите отново да подават вече налични данни. Необходима е интегрирана национална информационна система, която използва служебен обмен между съществуващите източници.

Системата трябва да има аналитична функция - да определя вероятността от енергийна бедност, размера и дълбочината на дефицита, причината за състоянието и риска от преминаване под прага.

Оперативната функция трябва да задейства уведомяване, административна проверка, временна защита, социална помощ, разсрочване, защита от прекъсване, насочване към програма за обновяване, подмяна на отоплителна система и последващ контрол.

6.4. Институции и информационни връзки

• Национална агенция за приходите: доходи от труд, граждански договори, наем, стопанска дейност, осигурителен доход и промени в заетостта.
• Национален осигурителен институт: пенсии, обезщетения за безработица, майчинство, временна нетрудоспособност и други осигурителни плащания.
• Агенция за социално подпомагане: социални помощи, помощи за отопление, семейни помощи и вече установена социална уязвимост.
• Национален статистически институт: актуализирани прагове, индекси на цените, потребителски бюджети, доходно разпределение, регионални коефициенти и контролни статистически оценки.
• Кадастър, Имотен регистър и общини: собственост, площ, вид на имота, допълнителни имоти, вещни права, настоящ адрес, състав на домакинството и общинско жилище.
• Агенция за устойчиво енергийно развитие: енергийни характеристики, сертификати, обследвания, изпълнени мерки и постигнати спестявания.
• Енергийни дружества и топлофикации: потребление, сезонни отклонения, необичайно ниско потребление, просрочия, процедури по прекъсване и разсрочване.
• Министерство на здравеопазването и НЗОК: само минимално необходимото потвърждение за медицинска апаратура, жизненоважни устройства и специален температурен режим.

6.5. Автоматичен динамичен индекс

Основен показател: Разполагаем ресурс - минимален неенергиен бюджет - необходим енергиен бюджет.

• Положителен резултат с достатъчен запас - домакинството е извън риск.
• Резултат близък до нула - домакинството е в рискова зона.
• Отрицателен резултат - домакинството е в енергийна бедност.
• Силно отрицателен резултат - дълбока или критична енергийна бедност.

Системата трябва да реагира не само след преминаване под прага, а и при предварителен риск, например загуба на работа, спад на дохода или рязко увеличение на енергийните цени.

6.6. Честота на актуализацията

Данни	Предложена актуализация
Електроенергия и топлинна енергия	При всяка промяна
Горива за отопление	Месечно
Храни и основни продукти	Месечно
Инфлационни индекси	Месечно
Трудови и осигурителни доходи	Месечно
Социални плащания	Месечно
Състав на домакинството	При промяна
Енергийно потребление	Месечно
Енергийни характеристики на жилището	След обследване или ремонт
Имотно състояние	При промяна
Пълен статус на домакинството	Автоматично преизчисление всеки месец

6.7. Автоматично откриване на нови енергийно бедни

• загуба на работа или намаляване на дохода
• смърт, раздяла, развод или промяна в състава на домакинството
• раждане на дете
• възникване на увреждане или медицинска зависимост
• рязко увеличение на енергийните цени
• натрупване на задължения или започнала процедура по прекъсване
• необичайно ниско зимно потребление
• преминаване на остатъчния доход под определения праг

След автоматичния сигнал се извършва служебна предварителна оценка. Гражданинът получава предварително попълнено уведомление и потвърждава или коригира само липсващата информация, вместо да започва процедурата от нулата.

6.8. Автоматично установяване на излизане над прага

• трайно увеличение на дохода
• намаляване на необходимия разход след обновяване
• подмяна на отоплителната технология
• нов устойчив доход
• промяна в състава на домакинството
• достатъчен остатъчен доход за продължителен период

Статутът не трябва да се прекратява след еднократен бонус или временен доход. Подходящо е устойчивото излизане да се потвърждава след най-малко шест последователни месеца, а при силно променлив доход - за по-дълъг период. Подкрепата следва да намалява постепенно, за да не се създава капан на помощта.

6.9. Разграничаване на причините и мерките

Временна енергийна бедност: Временна безработица, краткотрайно заболяване или ценови шок. Подходящи са краткосрочна помощ, разсрочване и защита от прекъсване.

Структурна енергийна бедност: Трайно нисък доход, неефективно жилище, остаряла система или постоянна здравна потребност. Необходими са обновяване, подмяна на отоплението и дългосрочни мерки.

Имуществено несъответствие: Нисък доход при прекомерно голяма площ или използваем допълнителен актив. Осигурява се минимална здравна защита, но не се финансира излишната площ.

6.10. Единно обслужване „на едно гише“

Гражданинът трябва да има една входна точка - община, социално подпомагане, електронен портал, телефонен център или мобилен екип. Независимо от входа, служителят и системата трябва да виждат наличните данни, предварителната оценка, липсващата информация, подходящите програми, текущите действия и крайния резултат.

6.11. Защита на личните данни

• законова и ясно ограничена цел на обработването
• минимизиране на данните
• автоматизиран обмен само на необходимите показатели
• разграничени права за достъп
• журнал на всяка справка
• уведомяване и право на корекция
• човешки преглед при неблагоприятно автоматично решение
• забрана за използване на данните за несвързани цели

6.12. Индикатори за успех

• брой автоматично идентифицирани домакинства
• брой новонавлезли под прага
• средно време от сигнала до защитата
• брой предотвратени прекъсвания
• брой домакинства, включени в структурни мерки
• намаляване на необходимия енергиен разход
• намаляване на енергийния дефицит
• брой устойчиво излезли над прага
• дял на повторно навлезлите
• брой отпаднали поради административни бариери
• съотношение между временни компенсации и структурни инвестиции

6.13. Предложен институционален модел

Стратегическото управление следва да бъде възложено на постоянен междуведомствен орган с участие на Министерството на енергетиката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на електронното управление, Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването, НСИ, АУЕР, КЕВР, НОИ, НАП, АСП, общините и представители на потребителите.

Оперативният администратор трябва да разполага с капацитет за сигурен обмен на данни, но методиката и политиките трябва да се управляват съвместно, защото енергийната бедност е едновременно социален, енергиен, жилищен, здравен, регионален, цифров и финансов проблем.

6.14. Заключителен извод

Необходима е национална система за постоянно наблюдение на движението около прага на енергийната бедност, която служебно открива промяната, уведомява домакинството, предоставя подходящата защита и отчита устойчивото излизане от състоянието.

Ключовата промяна е преходът от доказване на бедността от гражданина към установяване на риска от държавата и от механично подпомагане към проследяване на реалното и устойчиво излизане над прага.

7. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Енергията е основният осигуряващ ресурс на съвременното общество. Чрез нея се гарантират достъпът до вода, храна, отопление, охлаждане, здравеопазване, комуникации, образование, транспорт и нормално функциониране на жилищната и обществената среда.

Поради това енергийната бедност не може да бъде разглеждана единствено като затруднение при заплащането на сметки. Тя представлява ограничаване на реалния достъп до условията, необходими за нормален, безопасен и достоен живот.

Извършеният анализ показва, че съществува съществена разлика между официално отчетената и фактическата енергийна бедност.

Официалните показатели обикновено обхващат само отделни проявления на проблема - нисък доход, получаване на помощ за отопление, просрочени сметки или декларирана невъзможност за поддържане на достатъчно топло жилище. Те не обхващат напълно домакинствата, които се приспособяват чрез отопляване само на част от жилището, поддържане на опасно ниска или висока температура, ограничаване на топлата вода, отказ от храна, лекарства и други основни потребности или използване на неефективни и замърсяващи горива.

Следователно ниското потребление и липсата на просрочени задължения не доказват липса на енергийна бедност. В много случаи те са резултат именно от принудително самоограничаване.

Анализът показва също, че доходът не може да бъде единственият критерий. Необходимо е да бъдат разглеждани едновременно:

• съставът на домакинството;
• минималните разходи за достоен живот;
• нормативно необходимата жилищна площ;
• енергийните характеристики на жилището;
• климатичните условия;
• използваната отоплителна и охлаждаща технология;
• здравните и възрастовите потребности;
• наличието на допълнително и използваемо имущество.

Енергийната бедност трябва да гарантира необходимата енергия за нормален живот, но не и неограничено финансиране на прекомерно голяма жилищна площ. Поради това необходимият енергиен разход следва да се изчислява за нормативно призната площ според броя на членовете на домакинството, а не за цялото притежавано жилище независимо от неговия размер и стойност.

По този начин се постига баланс между социалната справедливост и личната имуществена отговорност.

Изградената в настоящия анализ методика позволява фактическата енергийна бедност да бъде определяна чрез сравнение между разполагаемия икономически ресурс на домакинството и минималния неенергиен бюджет плюс необходимия разход за основните енергийни услуги.

Този подход е по-точен от използването на един фиксиран процент от дохода, защото отчита както реалната жизнена необходимост, така и различията между домакинствата, жилищата и използваните технологии.

Ориентировъчната оценка за България показва, че фактически енергийно бедните вероятно са значително повече от хората, които официално заявяват, че не могат да поддържат жилището си достатъчно топло.

Точният им брой обаче не може да бъде определен само чрез съществуващите публични агрегирани данни. Липсва единна информационна връзка между доходите, състава на домакинството, имуществото, жилищната площ, енергийното състояние на сградата, използваната технология и необходимото потребление.

Това е не само статистически, но и управленски проблем.

Когато държавата не разполага с актуална и интегрирана информация, тя не може своевременно да установи кои домакинства преминават под прага на енергийната бедност при повишаване на цените, загуба на доход, промяна в семейното положение или възникване на здравна необходимост.

Същевременно тя не може надеждно да установи и обратния процес - кога едно домакинство е увеличило устойчиво дохода си, намалило е необходимото потребление след обновяване на жилището или вече не се нуждае от същия размер на подкрепа.

Поради това енергийната бедност не трябва да бъде разглеждана като статут, удостоверяван веднъж годишно, а като динамично състояние, което подлежи на постоянен мониторинг.

Необходимата национална политика следва да премине:

• от заявление към служебно установяване;
• от разпокъсани регистри към свързана информационна система;
• от годишна проверка към периодично преизчисляване;
• от обща компенсация към индивидуален пакет от мерки;
• от помощ за сметки към трайно намаляване на необходимия разход;
• от административно признаване към реално извеждане от бедността.

Основен принцип на бъдещата система трябва да бъде, че гражданинът не е длъжен многократно да доказва пред различни институции факти, с които държавата вече разполага.

Когато наличните данни показват вероятност едно домакинство да е преминало под прага, системата трябва служебно да извърши предварителна оценка, да уведоми гражданина и да поиска единствено потвърждение или допълване на липсващата информация.

Това е особено важно за възрастните хора, лицата с увреждания, самотните родители, домакинствата в отдалечени райони и хората без цифрови и административни умения.

Сложната процедура не е неутрална. Тя изключва най-уязвимите именно поради причините, поради които те се нуждаят от защита.

Ефективната национална система трябва да различава временната от структурната енергийна бедност.

При временна загуба на доход или ценови шок са необходими бързи компенсации, разсрочване и защита от прекъсване.

При структурна бедност, причинена от трайно ниски доходи, неефективно жилище или остаряла технология, постоянните помощи за сметки не решават проблема. Необходими са енергийно обновяване, подмяна на отоплителната система, техническа помощ и пълно или преобладаващо публично финансиране за домакинствата без инвестиционен капацитет.

Крайната цел на политиката не трябва да бъде увеличаване на броя на получаващите помощ, а увеличаване на броя на домакинствата, които вече не се нуждаят от нея.

Успехът следва да се измерва чрез:

• намаляване на енергийния дефицит;
• достигане на безопасна температура в жилището;
• по-ниско необходимо потребление;
• намаляване на разходите спрямо дохода;
• подобряване на здравната и жилищната среда;
• предотвратяване на прекъсванията;
• устойчиво излизане над прага;
• ограничаване на повторното навлизане в енергийна бедност.

Основният извод на настоящия анализ е, че България вече разполага с нормативна основа за определяне на енергийната бедност, но все още трябва да изгради цялостен механизъм, който превръща определенията, регистрите и процедурите в реална, навременна и достъпна защита.

Енергийната бедност не може да бъде преодоляна само чрез социални плащания, нито само чрез енергийно обновяване. Необходима е обща политика, свързваща социалната защита, енергетиката, жилищната политика, здравеопазването, регионалното развитие и цифровото управление.

В крайна сметка въпросът не е единствено колко домакинства са енергийно бедни.

По-важният въпрос е:

Може ли държавата своевременно да ги открие, да разбере причината за тяхното състояние, да предостави подходящата мярка и да проследи дали те действително са излезли от бедността?

Само при положителен отговор може да се говори за цялостна и ефективна национална политика.

Енергията е условие за достъп до съвременния живот. Затова гарантирането на минимално необходимите енергийни услуги не следва да се разглежда като временна социална привилегия, а като основна предпоставка за човешко достойнство, обществена устойчивост и нормално функциониране на държавата.