Грамофонът, наричан в началото фонограф, е устройство за механично и аналогово възпроизвеждане на звук.
Вълновите форми на звуковите вибрации се записват като съответстващи физически отклонения в спираловиден улей, изрязан, ецван, издълбан или отпечатан върху повърхността на въртящ се цилиндър или диск, наричан грамофонна плоча. За възпроизвеждане на звука повърхността се върти по същия начин, докато възпроизвеждаща игла следва улея и бива задвижвана от него да вибрира, като по този начин слабо възпроизвежда записания звук. При ранните акустични грамофони иглата кара да вибрира мембрана, която генерира звукови вълни, предавани към околния въздух чрез разширяващ се рупор или директно към ушите на слушателя чрез слушалки от типа на стетоскопа.
Фонографът е изобретен през 1877 г. от Томас Едисон. Лабораторията „Волта“ на Александър Греъм Бел въвежда редица подобрения през 80-те години на XIX век и представя графофона, включващ използването на картонени цилиндри с восъчно покритие и режеща игла, която се движи странично по спираловиден улей около записа. През 90-те години на същия век Емил Берлинер инициира прехода от фонографни цилиндри към плоски дискове със спираловиден улей, водещ от периферията към центъра, като въвежда термина „грамофон“ за устройствата за възпроизвеждане на дискови записи – наименование, което се използва масово в много езици. Последвалите през годините подобрения включват модификации на въртящата се платформа и задвижващата система, иглата, системата за възпроизвеждане (дозичката), както и системите за звук и еквализация.
Грамофонната плоча е била доминиращият търговски формат за разпространение на аудио през по-голямата част от XX век, а грамофоните се превръщат в първия пример за домашно аудио оборудване, което хората притежават и използват в домовете си. През 60-те години на миналия век като алтернативи се появяват касетите с „8 писти“ (8-track cartridges) и стандартните аудиокасети. През 80-те години употребата на грамофони рязко намалява поради популярността на касетите и възхода на компактдиска. Въпреки това, от края на 2000-те години насам се наблюдава възраждане на интереса към грамофонните плочи.
Фотоавтографът
Фонаутографът е изобретен на 25 март 1857 г. от французина Едуар-Леон Скот дьо Мартенвил ( Édouard-Léon Scott de Martinville) – редактор и типограф на ръкописи в научно издателство в Париж. Един ден, докато редактира труда на професор Лонже „Traité de Physiologie“ („Трактат по физиология“), той попада на гравирана илюстрация на анатомията на човешкото ухо и му хрумва „дръзката идея да фотографира словото“. През 1853 или 1854 г. (самият Скот посочва и двете години) той започва работа по „le problème de la parole s'écrivant elle-même“ („проблема за речта, която сама се записва“), като си поставя за цел да създаде устройство, способно да възпроизведе функцията на човешкото ухо.
Скот покрил стъклена плоча с тънък слой сажди. След това взел акустична фуния и към стеснения ѝ край прикрепил тънка мембрана, служеща за аналог на тъпанчето. В центъра на мембраната той закрепил твърд косъм от глиган с дължина около един сантиметър, разположен така, че съвсем леко да докосва слоя сажди. Докато стъклената плоча се плъзгала хоризонтално по специално оформен улей със скорост от един метър в секунда, човек говорел във фунията; това карало мембраната да вибрира, а писалката – да чертае фигури, които се отбелязвали чрез издраскване върху саждите. На 25 март 1857 г. Скот получил френски патент № 17 897/31 470 за своето устройство, което нарекъл „фонавтограф“. Най-ранният известен и запазен запис на човешки глас е направен на 9 април 1860 г., когато Скот записал изпълнение на песента „Au Clair de la Lune“ („На лунна светлина“) с помощта на устройството. Устройството обаче не било проектирано за възпроизвеждане на звуци, тъй като Скот предвиждал хората да разчитат визуално начертаните следи, които той наричал „фонаутограми“. Това не било първият случай, в който се използва устройство за директно записване на вибрациите на звукоиздаващи обекти; още през 1807 г. английският физик Томас Йънг е използвал камертони по подобен начин. Към края на 1857 г., с подкрепата на Френското дружество за насърчаване на националната индустрия (Société d'encouragement pour l'industrie nationale), фонаутографът на Скот вече записвал звуци с достатъчна прецизност, за да бъде приет от научната общност, проправяйки пътя за зараждащата се наука акустика.
Истинското значение на устройството за историята на звукозаписа не е напълно осъзнато преди март 2008 г., когато то е открито и „възкресено“ в патентно ведомство в Париж от First Sounds – неформална група от американски историци на аудиото, звукорежисьори и архивисти, обединени от целта да направят най-ранните звукозаписи достъпни за широката публика. Впоследствие фоноавтограмите са дигитализирани от учени в Националната лаборатория „Лорънс Бъркли“ в Калифорния, които успяват да възпроизведат записаните звуци – постижение, което Скот никога не е и предполагал, че е възможно. Преди това се е смятало, че най-ранният известен запис на човешки глас е фонографски запис на Томас Едисън от 1877 г. Фоноавтографът изиграва роля в развитието на грамофона, чийто създател Емил Берлинер работи с фоноавтографа, докато разработва собственото си устройство.
Емил Берлинер със своя грамофон с плоча. Кредит: Wikimedia Commons
Палеофон
Шарл Крос ( Charles Cros), френски поет и изобретател, е първият човек, за когото е известно, че е направил концептуалния преход от записването на звук като проследена линия към теоретичната възможност за възпроизвеждане на звука от този запис и впоследствие – към разработването на конкретен метод за осъществяване на това възпроизвеждане. На 30 април 1877 г. той депозира във Френската академия на науките запечатан плик, съдържащ изложение на идеите му – стандартна процедура, използвана от учени и изобретатели за установяване на приоритет при възникването на непубликувани идеи с оглед на евентуални бъдещи спорове.
Описание на неговото изобретение е публикувано на 10 октомври 1877 г. – към този момент Кро вече е разработил по-пряк метод: записващият стилус можел да прорязва следа през тънък слой киселинноустойчив материал върху метална повърхност, която след това се ецвала в киселинна баня, създавайки желания жлеб без усложненията на междинен фотографски процес. Авторът на статията нарича устройството „фонограф“, но самият Кро предпочита термина „палеофон“ (paleophone) – наименование, което на френски понякога се предава като "voix du passé" („гласът на миналото“).
Крос е бил поет с ограничени финансови възможности, който не е разполагал със средства да наеме техник за изработването на работещ модел; той до голяма степен се е задоволявал с това да предостави идеите си безвъзмездно на обществеността и да остави други да ги реализират на практика, но след като първите съобщения за вероятно независимото изобретение на Едисон прекосяват Атлантика, той нарежда запечатаното му писмо от 30 април да бъде отворено и прочетено на заседанието на Френската академия на науките на 3 декември 1877 г., като по този начин претендира за полагащото му се научно признание за първенство на идеята.
През първото десетилетие (1890–1900 г.) от търговското производство на най-ранните и примитивни дискови плочи за създаването на металните мастердискове се е използвал методът на директното ецване с киселина, изобретен първоначално от Крос. Самият Крос обаче не е доживял, за да получи признание или да стане свидетел на скромното начало на онази богата фонографска колекция, която е предвидил. За съжаление той е починал през 1888 г. на едва 45-годишна възраст.
Ранните фонографи
Томас Едисон разработва концепцията за запис и възпроизвеждане на звук в периода между май и юли 1877 г. като страничен резултат от усилията си да „възпроизвежда“ записани телеграфни съобщения и да автоматизира речевите звуци за предаване по телефона. Първите му експерименти са извършени с восъчна хартия.Той обявява изобретяването на първия фонограф – устройство за запис и възпроизвеждане на звук – на 21 ноември 1877 г. (ранни съобщения се появяват в списание "Scientific American" и в няколко вестника още в началото на ноември, а още по-ранна информация за това, че Едисън работи по „говореща машина“, може да се открие в "Chicago Daily Tribune" от 9 май) За първи път Едисон демонстрира устройството на 29 ноември (то е патентовано на 19 февруари 1878 г. под номер 200 521 в САЩ). През декември 1877 г. един млад мъж влиза в редакцията на "Scientific American" и поставя пред редакторите малка, семпла машина, без да прави особени предварителни пояснения. Посетителят завърта манивелата без никакви церемонии и за изумление на всички присъстващи машината проговаря: „Добро утро. Как сте? Харесва ли ви фонографът?“ Така машината сама се представя и разкрива, че е фонограф...
Едисоновият фотограф с восъчен цилиндър. Кредит: Wikimedia Commons
Музикалният критик Херман Клайн ( Herman Klein) присъства на една от ранните демонстрации (1881–1882 г.) на подобна машина. Впоследствие той описва звученето на този ранен фонограф така: „За мен звучеше сякаш някой пее от разстояние около половин миля или говори от другия край на голяма зала; ефектът обаче беше доста приятен, с изключение на един особен носов оттенък, дължащ се изцяло на механизма, макар че почти липсваше онова пращене, което по-късно стана характерна черта на плоските грамофонни плочи. Записването на тази примитивна машина беше сравнително лесно. Трябваше да държа устата си на около шест инча от фунията и да внимавам гласът ми да не е твърде силен, ако исках възпроизвеждане, което поне малко се доближава до яснотата; това беше всичко. Когато записът беше пуснат и чух собствения си глас за първи път, един-двама от присъстващите приятели казаха, че звучи доста като моя, докато други заявиха, че никога не биха го разпознали. Смея да твърдя, че и двете мнения бяха верни.“
Вестник „Аргус“ от Мелбърн, Австралия, съобщава за демонстрация, проведена през 1878 г. в Кралското дружество на Виктория, като отбелязва: „Присъстваха множество дами и господа, които проявиха голям интерес към изложените разнообразни научни уреди. Може би най-интересна сред тях бе демонстрацията на фонографа, направена от г-н Съдърланд, която се оказа изключително забавна. Бяха проведени няколко опита, всички от които – повече или по-малко успешни. Мелодията на „Rule Britannia“ бе възпроизведена ясно, но много смях предизвика повторението на веселата песен „He's a jolly good fellow“, която звучеше така, сякаш се изпълнява от 80-годишен старец с пречупен глаc".
Ранните фонографи на Едисон записваха върху тънък метален лист – обикновено калаено фолио, – който временно се увиваше около цилиндър със спираловиден жлеб; цилиндърът бе монтиран върху вал със съответстваща резба и се поддържаше от обикновени и резбови лагери. Докато цилиндърът се въртеше и бавно се придвижваше по оста си, звуковите вълни караха да вибрира мембрана, свързана с иглен накрайник; той притискаше фолиото в жлеба на цилиндъра, като по този начин записваше вибрациите под формата на вариации в дълбочината на отпечатъка (тип „хълм и долина“).
Към 1890 г. производителите на звукозаписи започват да използват елементарен процес на дублиране за масово производство на своята продукция. Докато изпълнителите записват върху „мастерен“ фонограф, до десет тръби отвеждат звука към празни цилиндри в други фонографи. Преди това нововъведение всеки запис е трябвало да се изработва индивидуално. Скоро след това по-усъвършенстван метод, базиран на пантограф, позволява едновременното производство на 90–150 копия от всеки запис. Въпреки това, с нарастването на търсенето на определени записи, популярните изпълнители все още са принудени да записват песните си отново и отново. Твърди се, че първата голяма афроамериканска звезда в този бранш – Джордж Вашингтон Джонсън – е трябвало да изпълни песента си „The Laughing Song“ (или отделната „The Whistling Coon“) хиляди пъти в студиото по време на кариерата си на звукозаписен изпълнител. Понякога той е изпявал „The Laughing Song“ повече от петдесет пъти на ден, като е получавал по двадесет цента за всяко изпълнение. (Средната цена на един цилиндър в средата на 90-те години на XIX век е била около петдесет цента.)
Най-старите запазени записи
Записът на Ламбърт върху оловен цилиндър, предназначен за експериментален говорещ часовник, често се определя като най-стария запазен и годен за възпроизвеждане звуков запис, макар че доказателствата в подкрепа на ранната му датировка са спорни. Дълго време се е смятало, че записите върху восъчни фонографни цилиндри на хорова музика от Хендел, направени на 29 юни 1888 г. в лондонския „Кристъл Палас“, са най-старите известни запазени музикални записи – докато наскоро група американски историци не възпроизведоха запис на песента "Au clair de la lune", направен с фоноавтограф на 9 април 1860 г.
Фонаутограмата от 1860 г. не е била възпроизвеждана дотогава, тъй като е представлявала единствено запис на звукови вълни под формата на графично изображение върху хартия, предназначен за визуален анализ. Разработените наскоро методи за оптично сканиране и обработка на изображения вдъхнаха нов живот на ранните записи, като направиха възможно възпроизвеждането на изключително крехки или физически негодни за просвирване носители без пряк физически контакт.
Фоноавтограф. Кредит: Wikimedia Commons
Подобрения в лабораторията „Волта“
Александър Греъм Бел и двамата му сътрудници вземат фонографа на Едисон, използващ станиол, и го модифицират значително, така че да възпроизвежда звук от восък, а не от станиол. Те започват работата си в лабораторията „Волта“ на Бел във Вашингтон (окръг Колумбия) през 1879 г. и я продължават, докато през 1886 г. получават основни патенти за запис върху восък.
Въпреки че Едисон изобретява фонографа през 1877 г., славата, която си спечелва с това изобретение, не се дължи на неговата ефективност. Записването с фонографа му, използващ станиол, е твърде сложно за практическа употреба, тъй като материалът лесно се къса, а дори при правилно регулирана игла възпроизвежданият звук е изкривен и годен за едва няколко прослушвания; въпреки това Едисон полага основите на идеята за звукозаписа. Той обаче не усъвършенства изобретението си веднага след създаването му – според твърденията, поради споразумение да посвети следващите пет години на разработването на системата за електрическо осветление и електрозахранване на Ню Йорк.
Междувременно Бел – учен и експериментатор по душа – търси нови хоризонти за изява, след като вече бе патентовал телефона. Според Самнър Тейнтър именно чрез Гардинър Грийн Хъбард Бел се заема с предизвикателството, свързано с фонографа. Бел се жени за дъщерята на Хъбард, Мейбъл, през 1879 г. – по времето, когато Хъбард е президент на компанията „Edison Speaking Phonograph Co.“; организацията му, придобила патента на Едисон, изпитва финансови затруднения, тъй като хората не проявяват интерес към машина, която рядко работи изправно и се оказва трудна за управление от обикновения потребител.
Графофонът на "Волта"
Звуковите вибрации са били врязани във восъчния слой, нанесен върху фонографа на Едисон. Ето текста на един от техните записи: „Има повече неща на небето и на земята, Хорацио, отколкото сънува твоята философия. Аз съм графофон, а майка ми беше фонограф.“ Повечето дискови апарати, проектирани в лабораторията „Волта“, са били с дискове, монтирани върху вертикални въртящи се платформи. Обяснението за това е, че при първоначалните експерименти платформата заедно с диска се е монтирала на струг, наред със записващата и възпроизвеждащата глава. По-късно, когато са били изработени завършените модели, повечето от тях са разполагали с вертикални платформи.
Едно интересно изключение беше хоризонтален грамофон със седем-инчова плоча. Макар и изработен през 1886 г., този апарат представляваше копие на по-ранен модел, отнесен в Европа от Чичестър Бел. На 10 юли 1888 г. Тейнтър получава американски патент № 385 886. Възпроизвеждащото рамо е неподвижно, с изключение на възможността за вертикално движение (чрез шарнир) в обхват от 90 градуса, което позволява изваждането на плочата или връщането на рамото в начална позиция. По време на запис или възпроизвеждане плочата не само се върти, но и се премества странично спрямо иглата; така тя описва спирала, като записва 150 бразди на инч.
Графофон от 1901 г. Кредит: Wikimedia Commons
Основната разлика между първия патент на Едисон за фонограф и патента на Бел и Тейнтър от 1886 г. се състоеше в метода на запис. Методът на Едисон включваше вдлъбване на звуковите вълни върху лист калаено фолио, докато изобретението на Бел и Тейнтър предвиждаше изрязване или „гравиране“ на звуковите вълни върху восъчен носител с помощта на остър записващ стилус.
Комерсиализация на графофона
През 1885 г., когато съдружниците от „Волта Асошиейтс“ (Volta Associates) се уверяват, че разполагат с редица практически приложими изобретения, те подават заявки за патенти и започват да търсят инвеститори. Компанията „Волта Графофон“ (Volta Graphophone Company) със седалище в Александрия, Вирджиния, е създадена на 6 януари 1886 г. и официално регистрирана като корпорация на 3 февруари 1886 г. Тя е учредена с цел управление на патентите и търговска реализация на техните изобретения за запис и възпроизвеждане на звук, едно от които по-късно се превръща в първия диктофон.
След като „Волта Асошиейтс“ (Volta Associates) провеждат няколко демонстрации във Вашингтон, на 28 март 1887 г. предприемачи от Филаделфия основават компанията „Америкън Графофон“ (American Graphophone Company) с цел производство и продажба на машини за зараждащия се пазар на фонографи. Впоследствие „Волта Графофон“ (Volta Graphophone Company) се слива с „Америкън Графофон“, която по-късно прераства в „Кълъмбия Рекърдс“ (Columbia Records).
Версия на „Графофона“ с монетен механизъм (съгласно патент на САЩ № 506 348) е разработена от Тейнтър през 1893 г., за да се конкурира с развлекателния фонограф с монетен механизъм (патент на САЩ № 428 750), демонстриран през 1889 г. от Луис Т. Глас, управител на компанията „Пасифик Фонограф Къмпани“.
Работата на „Волта Асошиейтс“ (Volta Associates) полага основите за успешното използване на диктофони в бизнеса, тъй като техният метод за запис върху восък е практичен, а самите машини – надеждни. Въпреки това са нужни още няколко години, както и подновените усилия на Едисон, последващите подобрения от страна на Емил Берлинер и приносът на мнозина други, преди звукозаписната индустрия да се превърне във важен фактор в домашните развлечения.
Технологията бързо придоби популярност в чужбина, където намери и нови приложения. През 1895 г. например Унгария стана първата страна, използваща фонографи за провеждане на фолклорни и етномузиколожки изследвания, след което това се превърна в обичайна практика в етнографията.
Диск срещу цилиндър като носител на запис
Дисковете не превъзхождат по своята същност цилиндрите по отношение на качеството на звука. Предимствата на този формат се проявяват по-скоро в производствения процес: дисковете могат да се щамповат, а матриците за тяхното щамповане – да се изпращат до други заводи за масово разпространение на записите; цилиндрите не са можели да бъдат щамповани до периода 1901–1902 г., когато Едисон въвежда технологията за отливане със златно покритие.
След поредица от експерименти, през 1892 г. Берлинер започва търговското производство на своите дискови плочи и „грамофони“. Неговата „грамофонна плоча“ е първата дискова плоча, предложена на пазара. Те са с диаметър пет инча (13 см) и записът е само от едната страна. През 1895 г. се появяват седеминчовите (17,5 см) плочи. През същата година Берлинер заменя твърдия каучук, използван за изработката на дисковете, със смес на основата на шеллак. Ранните плочи на Берлинер обаче се отличават с лошо качество на звука. Благодарение на работата на Елдридж Р. Джонсън, впоследствие вярността на възпроизвеждане се подобрява до степен, съпоставима с тази на фонографните цилиндри.
Восъчните цилиндри продължават да се използват и през 20-те години на XX век, като базираният в Ню Йорк чешки имигрант, бизнесмен и изобретател Алоис Бенджамин Салигер ги прилага в своето устройство „Psycho-Phone“ (или „Psychophone“) – специализиран фонограф (или грамофон), предназначен за нуждите на психологията. Създаден през 1927 г. с цел учене по време на сън, „Psychophone“ представлява фонограф с монтиран отгоре часовников механизъм и устройство за автоматично превъртане и непрекъснато възпроизвеждане на записите. Докато апаратите на Едисон работят с пружинен механизъм, задвижван чрез манивела отстрани, моделите „Psychophone“ са оборудвани с електромотор. Салигер патентова устройството през 1932 г. като „автоматична машина за внушение с управление по време“.
Преносим грамофон от 1930-те г. на The Gramophone Company. В България също са произвеждани такива под марките ,,Орфей“ и ,,Радио Електрик“
Доминация на грамофонната плоча
През 30-те години на миналия век винилът (първоначално наричан „винилит“) е въведен като материал за изработка на плочи, предназначени за радиопредавания и реклами. По това време от този материал почти не се произвеждат плочи за домашна употреба. Винилът се използва за популярните плочи тип „V-disc“ (въртящи се със скорост 78 оборота в минута), разпространявани сред американските войници по време на Втората световна война. Това значително намалява случаите на счупване при транспортиране. Първата търговска плоча от винилит е комплектът от пет 12-инчови плочи с операта „Княз Игор“ (албум S-800 на Asch Records, записан от съветски оригинали през 1945 г.). В края на 1945 г. компанията Victor започва да продава някои винилови плочи за домашна употреба със скорост 78 оборота в минута, но повечето плочи от този тип продължават да се изработват от смес на основата на шеллак, докато форматът окончателно не излиза от употреба. (Плочите от шеллак са по-тежки, МНОГО по-крехки и лесно чупливи.) Плочите със скорости 33 и 45 оборота в минута обаче се произвеждат изключително от винил, с изключение на някои плочи на 45 оборота, изработени от полистирол.
Първият транзисторизиран фонограф
През 1955 г. Philco разработва и произвежда първите в света изцяло транзисторни модели грамофони TPA-1 и TPA-2, обявени в броя на "The Wall Street Journal" от 28 юни 1955 г. Philco започва продажбите на тези изцяло транзисторни грамофони през есента на 1955 г. на цена от 59,95 долара. В октомврийския брой на списание "Radio & Television News" от 1955 г. (стр. 41) е публикувана подробна статия на цяла страница за новия потребителски продукт на Philco. Преносимите транзисторни грамофони от моделите TPA-1 и TPA-2 възпроизвеждат единствено плочи със скорост 45 об./мин и се захранват от четири батерии тип „D“ (1,5 волта). Съкращението „TPA“ означава „Transistor Phonograph Amplifier“ (транзисторен усилвател за грамофон). Електрическата им схема включва три германиеви транзистора на Philco (тип PNP със сплавни преходи), предназначени за работа в диапазона на звуковите честоти. След края на сезон 1956 г. Philco решава да спре производството и на двата модела, тъй като транзисторите са твърде скъпи в сравнение с електронните лампи, но до 1961 г. вече се предлага преносим радиограмофон със седем транзистора и захранване с батерии на цена от 49,95 долара (равняващи се на 538,16 долара през 2024 г.).
Конструкции на грамофони
Понастоящем съществуват три основни конструкции грамофони: с ремъчно задвижване, с директно задвижване и с междинно колело (idler-wheel).
При грамофона с ремъчно задвижване моторът е разположен извън центъра спрямо плочата – под нея или изцяло извън нея – и е свързан с плочата (или с вътрешната плоча) чрез задвижващ ремък, изработен от еластомерен материал.
Грамофонът с директно задвижване е изобретен от Шуичи Обата, инженер в компанията Matsushita (днес Panasonic). През 1969 г. Matsushita пуска на пазара модела Technics SP-10 – първия грамофон с директно задвижване. Най-значимият модел с директно задвижване е Technics SL-1200, който, вследствие на разпространението на „търнтейблизма“ (изкуството за манипулиране на грамофонни плочи) в хип-хоп културата, се превръща в най-широко използвания грамофон в диджейската култура в продължение на няколко десетилетия.
Грамофон Philco, модел TPA-1 с изцяло транзисторна схема, разработен и произведен през 1955 г. Кредит: Wikimedia Commons
Лазерен грамофон
Лазерният грамофон представлява грамофон, който „прочита“ данните в браздата на грамофонната плоча не механически посредством грамофонна игла, а безконтактно чрез отразен лазерен лъч. Чрез това става възможно да се прослушват грамофонни плочи, без да се износва браздата на записа механично от триенето на иглата. По този начин многократното прослушване на плочата не води до влошаване на качеството на записа. Друго предимство се счита и по-високото качество на възпроизвеждане и при вече износени и с влошено качество грамофонни плочи. Първите модели на лазерните грамофони се появяват на пазара в началото на 90-те години.
Представеният през 2020 г. принцип на работа включва използването на 5 лазерни лъча за прочитане: два за определяне на пътеката, два за двата фланга на браздата и един за регулиране на нивото. Отчитането на аудиосигнала се извършва на базата на отразените лазерни лъчи от всеки от двата фланга на браздичката. Тъй като размерът на фокуса на лазерните лъчи е много по-малък от областта на допир на грамофонната игла и при това използва по-скоро горната част на браздата, се получава по-високо качество на възпроизвеждане на сигнала. Това се отнася в по-голяма степен за използвани грамофонни плочи, тъй като износването от грамофонната игла става по-скоро в долната част на браздата.
Недостатък на тези грамофони е силното влияние на замърсяването, като например прах върху плочата, поради което производителят на оборудването предлага вакумно почистващо устройство. Също така не могат да бъдат прочетени грамофонни плочи, произведени от прозрачна пластмаса.
Последните няколко десетилетия
Въпреки че са до голяма степен изместени след появата на компактдиска през 1982 г., грамофонните плочи продължават да се продават в ограничени количества през 80-те и 90-те години, макар и постепенно да остават на заден план за сметка на CD плейърите и касетофоните в домашните аудиосистеми. Грамофоните продължават да се произвеждат и продават и през XXI век, макар и в малки тиражи и предимно за нуждите на диджеите. След възраждането на продажбите на плочи в края на първото десетилетие на новия век, се наблюдава ръст в производството и продажбата на грамофони. Показателно е, че японската компания Panasonic възроди своя емблематичен и високотехнологичен модел Technics SL-1200 по време на изложението за потребителска електроника (CES) през 2016 г. – събитие, на което и Sony представи свой модел грамофон на фона на нарастващия интерес към този формат. По подобен начин, през 2023 г. Audio-Technica възстанови производството на своя преносим плейър Sound Burger, първоначално пуснат на пазара през 80-те години.
В ниския ценови сегмент на пазара марката Crosley се радва на особена популярност със своите грамофони тип „куфарче“ и изиграва съществена роля във възраждането на винила, както и в навлизането му сред младите хора и децата през 2010-те години.
Новият интерес към грамофонните плочи доведе до създаването на грамофони с допълнителни съвременни функции. USB грамофоните разполагат с вграден аудиоинтерфейс, който прехвърля аналоговия звук директно към свързания компютър. Някои USB грамофони предават аудиосигнала без корекция на честотната характеристика (еквализация), но се продават със софтуер, позволяващ настройка на еквалайзера за прехвърления аудиофайл. На пазара се предлагат и множество грамофони, проектирани за свързване към компютър чрез USB порт с цел лесно намиране на конкретни места в записа (т.нар. „needle dropping“).
Някои съвременни грамофони разполагат с Bluetooth изход, позволяващ безжично възпроизвеждане чрез съвместими високоговорители. Sony също така пусна на пазара грамофон от висок клас с аналогово-цифров преобразувател, който превръща звука от възпроизвежданата плоча в аудиофайл с висока разделителна способност (24-битов) във формат DSD или WAV.
Източници:
Phonograph - https://en.wikipedia.org/wiki/Phonograph
Phonograph - https://www.britannica.com/biography/Thomas-Edison
History of the Cylinder Phonograph - https://www.loc.gov/collections/edison-company-motion-pictures-and-sound-recordings/articles-and-essays/history-of-edison-sound-recordings/history-of-the-cylinder-phonograph/?__cf_chl_rt_tk=UU4fnHMkN3v4cj2vRHPWY5evDwuKb7jtx37pOx5cvlI-1790688658-1.0.1.1-UPffiry6PB00M3IF4r4ZD3O7cUrdGd4jmrvS3z2CYOU
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
1000-годишен амулет, открит в Русия, съчетава християнски светец с Горгона Медуза
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка