Враните вземат визуални решения два пъти по-бързо от хората и маймуните

Ваня Милева Последна промяна на 13 ноември 2026 в 00:00 46 0

Врана изпълнява задача с движещи се точки на сензорен екран.

Кредит Andreas Nieder.

Врана изпълнява задача за разграничаване на произволно движение на точки, при която част от белите точки на черен екран се движат последователно наляво или надясно. Враната съобщава преобладаващата посока, като кълве съответния кръг-мишена на сензорен екран и получава награда от храна в краката си.

Враните са способни да вземат визуални решения приблизително два пъти по-бързо от хората и маймуните. До това заключение стигат изследователи от университета в Тюбинген, след като проучват поведението на две сиви врани в експерименти с движещи се точки.

На птиците е показана група точки на сензорен екран и те трябва да определят дали по-голямата част от тях се движат наляво или надясно. Враните реагират, като кълват бутон от съответната страна на екрана. Средно им е трябвало само около 235 милисекунди, за да вземат решение и да реагират, като същевременно демонстрират висока точност.

Бързо и почти без грешки

Дори когато посоката на движение е трудна за разпознаване, враните правят много по-добри избори, отколкото ако решението им е на случаен принцип. А при ясни сигнали точността им достига почти 100 %, отбелязва Филип Шмидбауер (Philipp Schmidbauer) един от авторите на изследването.

За да разберат как мозъците на птиците се справят с тази задача, учените записват активността на отделни неврони в регион, наречен nidopallium caudolaterale. Тази област играе ключова роля в обработката на информация и вземането на решения, подобно на префронталния кортекс при хората.

Решението узрява за 70 милисекунди

Записите показват, че мозъците на гарваните започват да разграничават двете възможни посоки почти веднага. Само 70 милисекунди след появата на точките, невроните, свързани с двете опции, показват различни модели на активност. Тези сигнали се появяват много преди птицата да реагира физически: активността постепенно се увеличава, докато достигне прага на решение. Тази активност отразява както това колко ясно точките показват посоката, така и кой вариант птицата в крайна сметка избира.

Различни мозъчни структури - сходни механизми

Едно от най-интригуващите открития е, че враните изглежда вземат решения, използвайки невронни процеси, подобни на тези на хората и другите примати, въпреки че мозъците им са устроени по много различен начин.

"Тези резултати показват, че невронната динамика на птичия мозък е в съответствие с известните модели на вземане на решения при хора и примати", разказва съавторът на изследването Андреас Нийдер (Andreas Nieder).

За разлика от бозайниците, птиците нямат многослойна мозъчна кора. Въпреки това, мозъците им изглеждат способни да следват същите основни принципи за оценка и избор на доказателства. В тази визуална задача враните извършват целия процес два пъти по-бързо от приматите.

Изследователите предполагат, че тази скорост може да отразява изискванията, пред които са били изправени птиците по време на еволюцията. Бързото интерпретиране на визуална информация и реагирането с прецизни движения е особено важно за животните, които летят и използват човките си, за да взаимодействат със света около тях.

"Птиците разчитат на зрението си, за да извършват прецизни и бързи маневри по време на полет и да насочват човките си към обекти, докато търсят храна", обяснява Нийдер.

Въпреки това, точните биологични механизми, отговорни за това предимство в скоростта, остават неизвестни. По-нататъшни изследвания би трябвало да покажат как мозък с различна структура е способен да взема сравними визуални решения много по-бързо от мозъците на хора и маймуни.

Справка: Philipp Schmidbauer and Andreas Nieder: Ultrarapid decision-making in an avian brain, Science, 22. Oktober 2026,  DOI: https://doi.org/10.1126/science.aed6459 

Източник: Crows can make decisions twice as fast as humans, scientists discover, ScienceDaily

    Най-важното
    Всички новини