Океанът абсорбира повече въглерод от изкопаеми горива, а усвояването от горите е спряло

Ваня Милева Последна промяна на 16 ноември 2026 в 00:00 397 0

Колба

Кредит Eric Morgan/Scripps Institution of Oceanography

Колба Scripps O₂.

Океанът абсорбира въглероден диоксид от емисиите на изкопаеми горива с нарастваща скорост от 1990 г. насам, докато нетното усвояване на въглерод от горите, почвите и други сухоземни екосистеми не се е увеличило според ново проучване, ръководено от учени от Института по океанография "Скрипс" към Калифорнийския университет в Сан Диего.

Изследването, публикувано наскоро в Science, се основава на повече от 30 години измервания на атмосферния кислород и въглеродния диоксид (CO₂), събрани на отдалечени места от програмата Scripps O₂. Констатациите предоставят едни от най-силните наблюдателни доказателства до момента за това как въглеродните поглътители на планетата са се променяли с течение на времето и сочат към потенциални недостатъци в моделите, използвани за прогнозиране на бъдещия климат.

Въглеродните поглътители представляват естествен или изкуствен резервоар, който абсорбира повече въглероден диоксид, отколкото отделя в атмосферата, намалявайки така концентрацията на парникови газове.

Поглътителите са компенсирали приблизително половината от емисиите от изгарянето на изкопаеми горива, което води до по-бавен растеж на атмосферния CO₂ и намаляване на затоплянето.

"Ако сушата и океанът не абсорбираха половината от CO₂ от емисиите на изкопаеми горива, щяхме да живеем на много различна планета", заявява ученият от проекта Scripps Ерик Морган (Eric Morgan), водещ автор на изследването. "Но тези поглътители не могат да бъдат наблюдавани директно. Да се определи точно колко са абсорбирали и как са се променили с течение на времето е централна цел на изследванията на въглеродния цикъл."

въглероден цикълВъглероден цикъл. Кредит: Flickr free CC BY-NC-SA 2.0.

Резултатите от атмосферните измервания

Учените знаят от началото на 60-те години на миналия век, че изгарянето на изкопаеми горива причинява повишаване на атмосферния CO₂. Същият процес води до намаляване на нивата на атмосферния кислород, тъй като изгарянето на горива като въглища, газ и петрол консумира кислород в допълнение към производството на CO₂. На сушата фотосинтезата задвижва поглъщането на земни вещества и освобождава кислород, докато растенията консумират CO₂. В океана CO₂ се абсорбира предимно чрез реакции в морската вода, които нямат ефект върху кислорода.

Програмата Scripps O₂ събира редовно проби от въздуха от различни места по света повече от 30 години, доставя ги обратно в Scripps и измерва количеството кислород и CO₂ във всяка от тях. Въз основа на дългосрочните тенденции както в кислорода, така и в CO₂ от тези записи, изследователите успяват да определят колко CO₂ е попаднал в океанските екосистеми спрямо това, което е попаднало в сухоземните.

Изследователите установяват, че океанът е абсорбирал средно 2,8 милиарда тона (петаграма) въглерод годишно от 1990 до 2019 г., което представлява около 35% от емисиите на изкопаеми горива през този период. Поглъщането от океана е нараствало със скорост от 0,63 милиарда тона въглерод годишно всяко десетилетие. Макар че е полезно за забавяне на покачването на CO₂, абсорбцията на въглерод има отрицателни последици за океана, включително понижаване на pH на океана в процес, т.нар. окисляване (или подкисляване) на океана.

За разлика от океана, нетното поглъщане от сушата не показва забележим дългосрочен растеж. Сухоземните екосистеми поглъщат средно 1 милиард тона въглерод годишно от 1990 до 2019 г., около 13% от емисиите на изкопаеми горива, но с големи колебания в силата от десетилетие на десетилетие. Поглъщането от сушата достига своя пик през десетилетието, съсредоточено около 2009 г., и оттогава като цяло намалява.

Този резултат противоречи на много компютърни модели на абсорбция на CO₂ от сушата. Те предполагат, че естественото поглъщане от сушата се е увеличило с нарастването на CO₂ и азотните торове за растежа на растенията. За да бъдат тези модели верни, въглеродните емисии от обезлесяването и други промени в земеползването би трябвало да се увеличат достатъчно, за да неутрализират този растеж, но настоящите оценки показват, че тези емисии намаляват.

"Беше много изненадващо да видим как нетното поглъщане от сушата не е успяло да се справи с нарастващите нива на CO₂", коментира Морган. "Нашите данни подчертават, че сушата като поглътител може да е доста крехък."

Въпреки че океанското поглъщане се е засилило през последните десетилетия, има причини, поради които то може да стане по-неефективно в бъдеще. По-топлите води не са в състояние да задържат толкова много CO₂, а по-топлите повърхностни води са по-малко ефективни при смесването си с дълбокия океан, което има благоприятен ефект да задържа CO₂ далеч от атмосферата в продължение на стотици години.

"Не е лесно да се провеждат подобни измервания година след година, но ползата от подобряването на разбирането ни за въглеродния цикъл е огромна", посочва Ралф Килинг (Ralph Keeling), професор по геонауки в Scripps и съавтор на изследването.

Проучването отбелязва, че точното представяне на тези поглътители е важно за информиране на глобалния отговор на изменението на климата, тъй като климатичните модели описват пътищата за намаляване на емисиите, необходими за постигане на температурната цел.

Десетилетия данни

Програмата Scripps O₂ е основана от Килинг през 1989 г. за измерване на промените в количеството кислород в атмосферата. В рамките на програмата днес се провеждат измервания от 10 места за вземане на проби, разположени по протежение на Тихия океан от високите ширини на Арктика до Южния полюс. Програмата допълва "кривата на Килинг", многогодишни данни за атмосферния CO₂, чието събиране е започнато на Мауна Лоа от Чарлз Дейвид Килинг през 1958 г.

Справка: Eric J. Morgan et al., Atmospheric O2 reveals a strengthening ocean carbon sink and a stagnant net land sink since 1990, Science (2026). DOI: 10.1126/science.aed9544

Източник: New Study Shows Ocean Taking Up Growing Share of Carbon Emissions While Land Absorption Has Stalled, Lauren Fimbres Wood, University of California - San Diego

    Най-важното
    Всички новини