Почти няма съмнение относно съществуването на тъмна материя, но тя остава неоткрита. Сега търсенето е леко стеснено - авторите на теоретично изследване в Physical Review Letters напълно изключват една от възможностите.
"Едно възможно решение на загадката на тъмната материя е, че тя може да се е събрала малко след Големия взрив в гигантски черни дупки с маси между 100 милиона и 10 квинтилиона слънчеви маси", обяснява теоретичният физик Кристофър Герлах (Christopher Gerlach) от Университета Йоханес Гутенберг в Майнц (JGU) и PRISMA++ Cluster of Excellence.
Подобно натрупване на тъмна материя обаче би оказало значително въздействие върху младата Вселена - толкова значително, че би било видимо в космическия микровълнов фон (CMB) дори днес.
Реликтовото фоново лъчение (CMB) е светлина, излъчвана, когато Вселената е била само на 380 000 години. За да се измери, трябва да се изстреля високоспециализирано оборудване, което да напусне земната атмосфера. Повече от четири години космическата обсерватория "Планк" провежда подробни измервания на "ехото от Големия взрив".
"Фактът, че все още получаваме нови прозрения за еволюцията и структурата на Вселената 13 години след изключването на Планк, само подчертава колко важен е бил и остава той за физиците", обяснява Герлах.
Анализът на първичните черни дупки, образувани малко след Големия взрив, разкрива, че е малко вероятно те да съдържат цялата тъмна материя във Вселената. Изследователите се фокусират върху подмножество от така наречените изключително големи черни дупки (SLAB - stupendously large black holes), които бяха кандидати за съдържащи, ако не цялата тъмна материя, то поне значителна част от нея.
"Ако SLAB-овете съществуваха в голям брой и съдържаха значителни количества тъмна материя, те щяха да оставят отличителен отпечатък върху реликтовото лъчение чрез своите уникални смущения или с една дума, щяха да го направят зърнесто", отбелязва физикът Никълъс Листър (Nicholas Leister) от JGU, съавтор на изследването.
Авторите моделират как би трябвало да изглежда този отпечатък, сравняват го с действителните измервания и не откриват забележима зърнистост.
Колапсът на плътни области от материя в първични черни дупки в ранната Вселена променя спектъра на флуктуациите в космическия микровълнов фон. Кредит: Christopher Gerlach (CC BY-NC)
Учените също така свързват SLAB с нанохерцовия гравитационен вълнов фон или "бръмчене", засечено от Pulsar Timing Array (по същество гигантски гравитационен детектор) и изненадващо големите ранни галактики, наблюдавани от космическия телескоп "Джеймс Уеб".
"Тези въпроси е малко вероятно да бъдат решени с помощта на SLAB, тъй като нашите резултати показват, че те не са съществували в голям брой. Ранната Вселена все още крие много мистерии, които чакат да бъдат решени", заключава Лайстер.
Справка: Christopher Gerlach et al., Closing the Mass Window for Stupendously Large Black Holes, Physical Review Letters (2026). DOI: 10.1103/qlf9-thf4. On arXiv: arxiv.org/abs/2508.08238
Източник: Mainz researchers rule out “stupendously large” primordial black holes as significant part of dark matter, Johannes Gutenberg Universitaet Mainz
Още по темата
Физика
40-тонна черна дупка може да оцелее в центъра на звезда, но ако има тъмна материя
Космос
Може ли тъмната материя да се състои от ултралеки първични черни дупки?
Космос
Гравитационните вълни ще покажат дали съществуват първични черни дупки
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Деспин Митрев
Въздействието от либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители
dolivo
Crew Dragon достига МКС за първи път след по-малко от 8 часа (видео)
dolivo
Европа е обявена за родно място на прилепите
1000-годишен амулет, открит в Русия, съчетава християнски светец с Горгона Медуза