Огромна система от атлантически течения изглежда отслабва и учените казват, че нейният колапс може да доведе до драматично захлаждане в Северна Европа. Ново проучване от август 2026 г. предполага допълнителен риск: рязко затопляне в останалата част на земното кълбо. 

Изследванията на промените в атлантическите океански течения се следят не само от специалистите, но и от държавните институции на много европейски страни, заради потенциалните им въздействия върху климата, земеделието и инфраструктурата на Европа.

Какво е AMOC

Атлантическата меридионална обръщателна циркулация или AMOC, пренася топла вода от тропиците към Европа. Пренасяйки се на север, водата се охлажда, става по-плътна и се спуска в дълбините, откъдето се връща обратно на юг. Но със затоплянето на океаните тези води вече не са нито толкова студени, нито толкова плътни, колкото са били някога, а измерванията показват, че системата на циркулация се забавя, посочва Yale School of the Environment.

Нещата се усложняват допълнително от топящите се гренландски ледници, което освобождава в Северния Атлантик големи количества прясна вода, която е с по-малка плътност от солената вода, което допълнително забавя циркулацията. Според една оценка, ако AMOC се срине, температурите в Северна Европа ще паднат с 5 до 15 градуса по Целзий.

Отслабването не е ново явление. Докато климатът се е променя, AMOC е претърпял стотици периоди на отслабване през последните 2,7 милиона години. А учените отдавна предполагат, че всеки път, когато Северният Атлантик се охлажда, южните ширини се затоплят с еднаква степен. Общото количество топлина остава приблизително постоянно, смятат те. То просто се мести от място на място.

Но новото моделно проучване разкрива по-драматична промяна, показвайки, че винаги когато преди това е отслабвал AMOC, Земята е ставала по-гореща като цяло.

AMOC работи като топлинен клапан, който контролира енергийния бюджет на планетата. При силен AMOC топлата вода тече към Северния Атлантик, където топлината се губи в атмосферата. Но при слаб AMOC, установява проучването, топлината вместо това се натрупва в океана. Миналите периоди на слабо затопляне са довели до същото количество затопляне, каквото биха довели 10 години човешки емисии днес. Изследването е публикувано в Nature Geoscience.

Линейна тенденция на температурата на морската повърхност (°C) от 1880 до 2025 г., данни от NASA GISTEMP (Lenssen et al., 2024). Сивите зони показват липсващи данни. Интерактивна карта, генерирана на https://data.giss.nasa.gov/gistemp/maps/ на 14.1.2026 г. Кредит: Geophysical Research Letters (2026). DOI: 10.1029/2025gl118383

Справка: Buizert, C., Abe-Ouchi, A., Vettoretti, G. et al. Planetary energy budget during abrupt glacial climate events set by Atlantic Ocean heat valve. Nat. Geosci. (2026). https://doi.org/10.1038/s41561-026-02070-6

Какви мерки се вземат от европейските държави заради предвидения срив на AMOC?

На практика повечето мерки са част от по-широката климатична адаптация, но в някои страни вече се обсъжда изрично как да се включи рискът от силно отслабване и срив на AMOC в националните стратегии.

Причината за известна предпазливост в решенията е, че научната картина е все още противоречива. Последните изследвания от 2025–2026 г. показват както механизми, които могат да стабилизират AMOC, така и модели, при които при бързо нарастване на затоплянето може да настъпи рязък преход.

Великобритания следи внимателно риска от срив на AMOC

Великобритания е сред държавите, които изрично следят AMOC като отделен риск.

През април 2026 г. британското правителство заявява пред парламента, че отчита новите научни данни за повишена вероятност от значително отслабване или загуба на функцията на AMOC през този век. В отговор то посочва, че чрез Met Office и Hadley Centre актуализира климатичните модели и подобрява представянето на процеси като топенето на леда, притока на сладка вода и взаимодействието между океана и въглеродния цикъл. Новата програма UK Climate Information Programme трябва да включи тези подобрения.

Великобритания се опитва да разбере предварително какво би означавало отслабването му за страната - валежи, температури, земеделие, вода, морско равнище и екстремно време.

Самата британска система за адаптация включва задължителни периодични оценки на климатичния риск и национални адаптационни програми. Сред приоритетите през 2026 г. са по-добра защита от наводнения, сигурност на водоснабдяването и охлаждане при горещини.

Британската правителствена агенция за иновации ARIA (Advanced Research and Invention Agency) финансира мащабна петгодишна програма Forecasting Tipping Points (Прогнозиране на повратни точки) на стойност 81 милиона паунда, насочена към разработването на системи за ранно предупреждение при климатични повратни точки.

Част от този мащабен план е научноизследователският проект GIANT (Greenland Ice sheet to AtlaNtic Tipping points), ръководен от British Antarctic Survey (BAS). Програмата има за цел да изследва критичните взаимодействия в Северния Атлантик.

Атлантическата меридионална обръщателна циркулация - AMOC. Кредит: The Copernicus Programme, превод НаукаOFFNews

Нидерландия се подготвя за по-неблагоприятен климат

Нидерландия вероятно е най-интересният пример за адаптация към физическите последици, независимо от конкретната причина.

През 2026 г. правителството представя проект на нова Национална стратегия за климатична адаптация до 2100 г. Тя разглежда едновременно:

• наводнения;
• морско равнище;
• екстремни валежи;
• суши;
• недостиг на прясна вода;
• земеделие;
• строителство;
• инфраструктура;
• природни екосистеми.

Особено важна е промяната в принципа - вместо да се строят така хидротехническите съоръжения, че да отвеждат  водата възможно най-бързо, се планира строителството да бъде организирано така, че да се съобразява къде е по-безопасно да се строи и къде водата трябва да се задържи.

Това е типичен пример за мярка, която не е "мярка срещу AMOC" в прекия смисъл, но би помогнала и при климатичен сценарий, породен от силно отслабване на AMOC.

Дания укрепва крайбрежната защита

Дания предприема много конкретни действия.

Датското правителство през 2025 г. обявява пакет от 900 млн. датски крони за ускоряване на защитата на крайбрежието. Предвидени са проучвания и започване на проекти в особено застрашени райони, включително защита на Копенхаген от щормови вълни.

Това не е обявено като "план срещу колапса на AMOC", защото същите мерки са необходими и при по-общото покачване на водното ниво заради климатичните рискове.

Интересното е, че в датския парламент вече е имало специално обсъждане на риска от колапс на AMOC. Правителството тогава се позовава на оценката на IPCC (Междуправителствен панел по изменение на климата), според която не се очаква непосредствен колапс, но заявява, че развитието на AMOC трябва да се следи.

Германия

Германия има много по-широка система за адаптация.

Федералният закон за климатичната адаптация от 2024 г. е задължителен план на федерално, провинциално и общинско равнище. Стратегията от 2024 г. съдържа 33 цели, 45 подцели и над 180 мерки. Сред тях са защита от наводнения, управление на водите, устойчивост на инфраструктурата, градско планиране и защита на екосистемите.

Тук отново логиката е: не е необходимо да знаем със сигурност дали конкретният климатичен шок ще бъде причинен от AMOC, за да направим обществото по-устойчиво към него.

Ирландия

Ирландия има Национална рамка за адаптация (NAF), актуализирана през 2024 г., която изисква секторни планове за 13 приоритетни сектора.

Те включват земеделие, горско стопанство, вода, биоразнообразие, инфраструктура, туризъм, строителство и др. В рамката изрично се предвижда и използването на научни изследвания и аварийно планиране при климатични рискове.

Ирландия е особено интересен случай, защото е пряко изложена на климатичните особености на Северния Атлантик.

Норвегия

Норвегия развива по-широка система за общонационална устойчивост, включително продоволствена сигурност, критична инфраструктура, местна готовност и способност за реакция при големи кризи.

Новата политика за "total preparedness" предвижда по-силна координация между държавата, общините, бизнеса и доброволческия сектор, както и по-добра оценка на уязвимостите. Сред приоритетите изрично е посочена сигурността на хранителните доставки.

Това е важно при AMOC, защото евентуалният проблем няма да бъде само "по-студено време". Промените могат да засегнат едновременно земеделие, риболов, енергетика, транспорт и международните доставки.

Какво прави общо Европейският съюз?

През 2025 г. Joint Research Centre на Европейската комисия публикува специален анализ за "Earth System Tipping Points" (Повратни точки на земните системи), в който AMOC е посочен като един от процесите, чието преминаване на критична граница може да предизвика каскада от системни рискове за Европа.

Препоръките включват:

• специални оценки на риска от tipping points;
• системи за ранно предупреждение;
• сценарии за каскадни последствия;
• по-добра координация между държавите;
• включване на тези рискове в гражданската защита;
• дългосрочно адаптационно планиране.

ЕС същевременно разработва нова интегрирана рамка за климатична устойчивост и управление на риска, която трябва да бъде приета през втората половина на 2026 г. Европейските системи за ранно предупреждение вече използват системата от спътници Copernicus за сателитни наблюдения, моделиране и системи за наводнения, суши, пожари и други опасности.

Най-важното: какво не правят държавите

В момента няма европейска държава, която да има официален "план за евакуация при срив на AMOC". Няма и реалистична технология, с която да може да се спре или възстанови AMOC.

Политиката в момента се води в три направления:

Първото е да се намали вероятността да се стигне до "повратната точка" като се намаляват емисиите, за да се ограничи глобалното затопляне.

Второто направление, на което сега се обръща особено внмимание, е с насока за повече информация, за да се разбере възможно най-рано дали AMOC се приближава към нестабилност чрез наблюдения на океана и атмосферата, модели и различни индикатори за ранно предупреждение.

Например новите изследвания показват, че определени промени в течението Гълфстрийм могат потенциално да бъдат използвани като предупредителен индикатор за приближаващата "повратна точка" - макар че това все още е научна хипотеза, а не оперативна система за предупреждение.

Третата насока е да се подготви обществеността за последствията, ако циркулацията отслабне силно с приоритет на сигурността на доставките на вода, храна, енергетика, укрепване на инфраструктурата, крайбрежна защита, гражданска защита.

Какви биха били ефектите от колапса на AMOC в България?

За България ситуацията е малко по-различна. Ние няма да сме сред първите и най-силно засегнати страни от директните атлантически промени, но AMOC е европейски системен риск. Потенциалните вторични ефекти върху атмосферната циркулация, валежите, земеделието, енергетиката, цените на храните и миграционните потоци могат да достигнат и до Югоизточна Европа.

За България няма публикувана надеждна конкретна прогноза за температурите и валежите. Съществуват обаче достатъчно резултати за Европа и Средиземноморието, плюс стандартните български климатични модели, за да се очертае някакъв смислен сценарий.

За България евентуалният срив на AMOC не означава просто "ще стане по-студено или по-топло".

Проблемът за България е водата

Най-новото специализирано изследване на европейския хидроклимат при пълен колапс на AMOC показва общо намаляване на валежите в Европа, като особено важно е намаляването през растежния сезон април-септември. При съчетаване на отслабнал AMOC с глобално затопляне се увеличава и потенциалното изпарение. Резултатът е по-силен воден дефицит и повече суши.

Това е особено важно за България, защото се наслагва върху вече очакваната тенденция.

Според доклад на Българското министерство на околната среда и водите за нашата страна климатичните сценарии предвиждат до края на века:

• +2 до +5°C средно годишно затопляне според сценария;
• намаляване на валежите през топлата част на годината;
• по-чести и продължителни суши;
• увеличаване на горещите вълни;
• намаляване на речния отток и водните ресурси.

Тоест, при силно отслабване на AMOC, за разлика от Северна Европа не може да очакваме по-студено време, а по-скоро климат с много силен сезонен контраст в температурите и сериозни проблеми с водата.

(A) Годишни валежи за периода 1961–1990 г.;(B) Годишни валежи за 2080 г. според песимистичния сценарий. Кредит: NIMH/Strategy and Action Plan - Full Report - Republic of Bulgaria; National Climate Change Adaptation Strategy and Action Plan

Реките

Съществуващите български климатични модели вече показват тенденция към намаляване на годишния речен отток през този век вследствие на затоплянето и валежния дефицит. При по-сух европейски климат вследствие на евентуалният срив на AMOC проблемът би се задълбочил.

Но по-сух климат не означава, че ще спрат наводненията. Напротив, България може да получи едновременно и по-дълги суши, и по-редки, но много интензивни валежи.

Националната стратегия вече отчита увеличаване на риска и от двата типа екстремни климатични явления.

Какво вероятно ще стане с температурите, зимите и летата в България?

При пълен колапс на AMOC без глобално затопляне Европа всъщност се охлажда. Според симулациите, описани в статия, публикувана в Geophysical Research Letters през 2025 г. охлаждането е най-силно в Северозападна Европа и през зимата. Причината е загубата на океанския пренос на топлина и разширяването на морския лед.

Но България е далеч по на юг.

При сценарий, при който AMOC отслабва вече в един затоплен свят, картината е друга. Авторите показват, че глобалното затопляне постепенно компенсира охлаждането заради AMOC, а най-силният температурен ефект остава в Северозападна Европа. Според изследването от август 2026 г. макар колапсът на AMOC може да донесе захлаждане в Северна Европа, в същото време се очаква рязко затопляне в останалата част на земното кълбо.

За България прогнозата за срив на AMOC означава, че не е изключено да има по-голяма променливост на зимното време, средно по-топли зими с редки, но потенциално резки застудявания.

Изследването в Geophysical Research Letters от 2025 г. показва, че при  колапс на AMOC валежите през април–септември намаляват, а честотата на сушите се увеличава. 

Нашият стандартен климатичен сценарий, представен в доклада на Българското министерство на околната среда и водите вече предвижда намаляване на летните валежи. Българската национална стратегия описва повишен риск от продължителни суши, горещи вълни и воден дефицит.

(A) Средна годишна температура за 1961–1990 г.; (B) Песимистичен климатичен сценарий за средна годишна температура за 2080 г. Кредит: NIMH/Strategy and Action Plan - Full Report - Republic of Bulgaria; National Climate Change Adaptation Strategy and Action Plan

Земеделието вероятно първо ще усети ефекта

За България земеделието се определя като един от най-уязвимите сектори. Очакват се отрицателни ефекти върху добивите на пшеница, царевица и слънчоглед вследствие на комбинацията от по-високи температури и намалени валежи.

За България потенциалната причинно-следствена верига е:

отслабване на AMOC ⇒ по-сух вегетационен сезон ⇒ по-малка почвена влага ⇒ по-висока нужда от напояване  ⇒ по-голяма конкуренция за вода между земеделие, население, промишленост и екосистеми ⇒ по-висок риск за добивите.

През април 2026 г. МОСВ публикува доклад "Водните кризи на България - анализ и решения", който разглежда водните ресурси, ВиК, напояването и влиянието на климатичните промени върху водния баланс като единен системен проблем.

Още през март 2026 г. МОСВ заявява, че климатичните промени вече оказват сериозен натиск върху водните ресурси и че необходимите решения изискват по-добри данни и управление.

В заключение

Най-интересното за България е че сривът на AMOC може да направи българския климат не просто по-топъл или по-студен, а по-скоро нестабилен и по-труден за реагиране.

Важно е да се отбележи, че сривът на AMOC няма да стане изведнъж. Още повече, че климатичните модели са с много широки интервали на несигурност, а самото начало на процеса не означава, че тогава Европа внезапно ще преживее климатичен колапс.

Извън сензационните заглавия, трябва да се отбележи, че самите автори на най-новото европейско хидроклиматично изследване отбелязват, че не очакват напълно колабиран AMOC преди 2100 г. в разглежданата конфигурация, а че при започнал колапс преходът към много по-слаба фаза може да отнеме повече от 100 години.

България вече има национална стратегия и план за климатична адаптация. Европейската агенция за околна среда отчита България сред държавите с приета национална адаптационна стратегия и план. Но няма публично обявен български план, който да разглежда изрично "колапса на AMOC“ като отделен национален сценарий.

Справка: 

Atlantic circulation could be more resilient to global warming than was thought, Aixue Hu; Nature 638, 893-894 (2025); doi: https://doi.org/10.1038/d41586-025-00300-2

van Westen, R.M., Börner, R. & Dijkstra, H.A. Failure to track a stable AMOC state under rapid climate change. Nat. Clim. Chang. (2026). https://doi.org/10.1038/s41558-026-02730-w

van Westen, R. M., & Baatsen, M. L. J. (2025). European temperature extremes under different AMOC scenarios in the community Earth system model. Geophysical Research Letters, 52, e2025GL114611; https://doi.org/10.1029/2025GL114611

Strategy and Action Plan - Full Report - Republic of Bulgaria; National Climate Change Adaptation Strategy and Action Plan

Още по темата

08/06/2026

Земята

Атлантическото "студено петно" е причинено от отслабващите океански течения. Наближава повратна точка

25/06/2025

Земята

Странно студено място в Атлантическия океан, свързано с вековното забавяне на основното океанско течение

25/03/2025

Земята

Европа скована в лед? Една тревожна прогноза

17/01/2025

Земята

Основното течение в Атлантическия океан остава стабилно, в разрез с предишните опасения