В ниска околоземна орбита, повече от 13 000 спътника в момента обикалят около планетата. Те са гръбнакът на ежедневната прогноза за времето, телефонните и информационни комуникации, сателитните интернет услуги и много други.
Там е доста пренаселено, а за съжаление тези спътници са лесна мишена.
Ново проучване предупреждава, че една-единствена ядрена детонация на достатъчно голяма височина може да деактивира почти всеки спътник в ниска околоземна орбита, като почти всички от тях може да бъдат изведени от строя в рамките на един месец.
Ако звучи като научна фантастика, не е. И преди са се случвали експлозии на ядрени оръжия в космоса.
По време на Студената война САЩ и СССР да извършени 18 ядрени експлозии на голяма надморска височина, вариращи от горните слоеве на земната атмосфера до космоса.
Най-голямата от тях - наречена Starfish Prime - е изстреляна през 1962 г., детонирайки 1,4-мегатонова ядрена бойна глава на височина 400 километра над Тихия океан.
Последиците от експлозията са довели до деактивиране на няколко спътника по това време, а САЩ и Съветите са се споразумели година по-късно да преустановят всички наземни ядрени опити като част от Договора за частична забрана на ядрените опити.
Ядреният тест Starfish Prime, взривен на 400 километра над Тихия океан през 1962 г. Кредит: US Air Force
Страшното е, че дори по-малко мощна бойна глава от Starfish Prime би могла да причини невъобразими разрушения, ако днес се случи детонация в ниска околоземна орбита според изчисления на изследователи от Университета на Уисконсин-Мадисън и Принстънския университет.
В своето проучване (което все още не е рецензирано) изследователите симулират ядрена експлозия с мощност 1 мегатон на 500 километра над Южния Атлантик, близо до обширен аномален регион, където магнитното поле на Земята е необичайно слабо.
Условията там, в така наречената Южноатлантическа аномалия, биха увеличили ефектите след първоначалния взрив, задържайки радиоактивни частици в джобове на космоса, през които спътниците биха продължили да преминават, докато обикалят около Земята.
Същото явление се разгръща и след Starfish Prime.
"Електроните от разпадането на радиоактивни продукти на делене са били хванати в капан в магнитното поле на Земята, създавайки изкуствен радиационен пояс, който е повредил спътниците", обясняват в своята статия изследователите, водени от първия автор Зак Петерсен (Zach Petersen), студент по астрономия и физика в Университета на Уисконсин-Мадисън .
"За разлика от кратковременното мощно избухване на радиация, радиационният пояс на Земята подлага космическите апарати на многократно въздействие при всяко тяхно преминаване през него. Подобно събитие днес би се случило в много по-гъсто населена околоземна орбитална среда."
И даже в по-голяма степен.
Местоположението на взрива променя геометрията и интензитета на изкуствения радиационен пояс. Пиковата средна доза на обвивката зад 2 мм алуминий след детонация от 1 Mt, показана в магнитния меридиан на всеки взрив за централния източник от 1,29 емитирани електрона на делене преди улавянето. На схемата: Изблик на 485 км над 40.75∘ N, 35.5∘ W, избран близо до най-високата моментна плътност на спътниците в януарския каталог, за да се увеличи максимално бързото излагане. Червените кръстове маркират местоположенията на взривовете; Червеното засенчване илюстрира вакуумния диапазон от приблизително 2400 км, в който бързият рентгенов флуенс надвишава приетия праг на отказ от 40 J m-2. Синята лента маркира височини от 200–2000 км, а черните криви показват ???? = 2 и ???? = 3 . Дисплеят използва центрирана диполна проекция; инжекционните обвивки, интензитетите на задържане и пояса използват IGRF-14 за 14 януари 2026 г. Избухването в горната схема запълва обвивки ???? = 1.74 –2.19, с пикова мощност на дозата от приблизително 12 rad s-1; Кредит: https://arxiv.org/abs/2611.09827
Взрив на 500 км над 20∘ S, 35∘ W, близо до Южноатлантическата аномалия, избран да създаде интензивен пояс, припокриващ се с населени височини на ниска околоземна орбита (LEO). Червените кръстове маркират местоположенията на взривовете; Червеното засенчване илюстрира вакуумния диапазон от приблизително 2400 км, в който бързият рентгенов флуенс надвишава приетия праг на отказ от 40 J m-2. Синята лента маркира височини от 200–2000 км, а черните криви показват ???? = 2 и ???? = 3 . Дисплеят използва центрирана диполна проекция; инжекционните обвивки, интензитетите на задържане и пояса използват IGRF-14 за 14 януари 2026 г. Избухването в горната схема запълва по-компактни обвивки, ???? = 1.31 –1.51, произвеждайки пик от приблизително 30 rad s-1. Кредит: https://arxiv.org/abs/2611.09827
В симулацията на изследователите, включваща 13 300 спътника, активни в ниска околоземна орбита към януари тази година, ядрен взрив в района на Южноатлантическата аномалия би деактивирал 25 % от целия флот след един ден.
В края на третия ден 78 % от сателитите ще бъдат деактивирани, като този процент ще се увеличи до 98 процента след седмица и до 99,4 процента до 15-ия ден.
Дори в сценарий, при който на космическите кораби е предоставена засилена радиационна защита, 99.3% от всички спътници биха били деактивирани в рамките на 30 дни.
В друга хипотетична ситуация, разполагането на много по-слаба 100-килотонова бойна глава, неутрализирането на 99 процента от спътниците, би отнело година.
Но радиацията не е единствената опасност.
Сблъсъците може да продължат векове
Веднага щом се случи детонация и първите спътници загубят контрол над маневреността си, това би увеличило риска от сблъсъци в космоса, като изследователите оценяват приблизително 20 произтичащи от това сблъсъци през първите две години.
След 10 години сблъсъците биха оставили около Земята приблизително 3900 нови фрагмента от космически боклук.
"Очаква се продължаващите сблъсъци между дългоживеещи обекти да поддържат увеличаването на отломките след симулираното десетилетие, с възможност за бавно натрупване и евентуално неконтролируемо нарастване в рамките на векове", пише екипът, отбелязвайки, че изпращането на нови спътници след бедствието също би било рисковано.
"Възстановяването на орбиталните услуги ще изисква повече от просто подмяна на изгубените космически кораби: новите спътници ще трябва да оцелеят в условията на останалата радиация и отломки. Перспективата за бърза загуба на инфраструктура, последвана от години на прекъсване, засилва необходимостта от предотвратяване на разполагането и използването на ядрени оръжия в космоса."
Или, по-просто казано, както изследователят на ядрената политика Джеймс Маккион (James McKeon) описа констатациите в онлайн публикация :
"Накратко: би било лошо. Много лошо. Много, много лошо. Трябва да направим всичко възможно, за да предотвратим това."
Справка: Effects of a Nuclear Detonation in Low Earth Orbit; Zachary Petersen, Hong Qin, Sarah Thiele, Sébastien Philippe; https://arxiv.org/abs/2611.09827
Източник: Study Shows a Single Nuclear Blast Could Disable 99% of Satellites in a Matter of Days, ScienceAlert
Още по темата
Космос
Руски спътник се опитва да се сблъска с американски сателит
Земята
Учени планират да пръскат химикали в магнитното поле на Земята, за да ни предпазят от слънчеви бури
Космос
Пет минути космос: Трите етажа на околоземното пространство
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Деспин Митрев
Въздействието от либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители
dolivo
Crew Dragon достига МКС за първи път след по-малко от 8 часа (видео)
dolivo
Европа е обявена за родно място на прилепите
1000-годишен амулет, открит в Русия, съчетава християнски светец с Горгона Медуза