Във вторник, 6 октомври, ще бъде обявен(и) носител(ите) на Нобеловата награда за физика за 2026 г. Процесът на избор на победителите е силно секретен, така че търсенето на намеци за това кои ще бъдат тазгодишните лауреати е безполезно. Всъщност, в непосредствена подготовка за обявяването, само членовете на Нобеловия комитет по физика и Класът по физика към Кралската шведска академия на науките знаят кои ще бъдат обявени за Нобелови лауреати. Нещо повече, последните награди дават малко насоки, тъй като обсъжданията и номинациите се пазят в тайна в продължение на 50 години. Така че наистина сме на тъмно, когато става въпрос за прогнозиране кой ще бъде обявен за следващия нобелов лауреат.
Ако искате да научите повече за това как се присъжда Нобеловата награда за физика, вижте статията за Ларс Бринк, който е бил член на Нобеловия комитет по физика осем пъти - "Нобеловите награди отвътре: Как се присъжда най-голямата награда за физика".
Но това ниво на секретност не спира авторът Хамиш Джонстън (Hamish Johnston) на статията във Physics World да поразсъждава за тазгодишните победители.
Преди това разгледайте тази хубава инфографика и как тя може да се използва за прогнозиране на бъдещите носители на Нобелова награда.
Хронология на Нобеловата награда за физика: Дебелината на цветната линия показва колко лауреати са си поделили наградата през съответната година. В годините, когато наградата е била разделена между две дисциплини - например през 1970 г. - се използват две линии, като всяка от тях обозначава броя на лауреатите в тази дисциплина. Кредит: IOP Publishing
Изучавайки твърде дълго инфографиката, Хамиш Джонстън е убеден, че има закономерност - наградите се присъждат като се редуват различните области.
Разглеждайки последната версия на инфографиката Джонстън посочва, че както физиката на кондензираната материя, така и физиката на елементарните частици и ядрената физика им е време да получат Нобелова награда.
За пробив в областта на елементарните частици и ядрените науки, който би могъл да спечели Нобеловата награда за 2026 г. трудно може да се отличат отделни физици - но има един или двама претенденти. Единият е награда за физици, работещи по колаборациите ATHENA и ALPHA на ЦЕРН, които са първите, които са уловили студени антиводородни атоми и след това са ги изследвали подробно. Един от лауреатите със сигурност би бил живеещият в Дания американски физик Джефри Хангст, който е основател и на двете колаборации. Извършването на изключително прецизни сравнения на свойствата на антиводорода и водорода би могло да разкрие защо във Вселената изглежда има много повече материя, отколкото антиматерия – важна мистерия във физиката.
Но уви, тези и други експерименти с антиматерия все още не са открили съществени отклонения от описанието на антиводорода в Стандартния модел, така че това може да попречи на Нобелова награда за Хансгт и един или двама от неговите колеги. Друго предупреждение е, че лесно може да се твърди, че много от иновациите в ATHENA и ALPHA са в областта на атомната и молекулярната физика, а не на физиката на елементарните частици и ядрената физика.
Друга потенциална награда във физиката на елементарните частици и ядрената физика е създаването на кварк-глюонната плазма (QGP - quark–gluon plasma). Това е състояние на материята, което се случва много за кратко, когато големи ядра (като олово или злато) се сблъскват при високи енергии. Резултатът е супа от кварки и глуони, за която се смята, че наподобява ранната Вселена малко след Големия взрив.
Изучаването на QGP е завладяваща и важна област на физиката, но тъй като експерименталната работа е извършена от големи колаборации както в ЦЕРН в Швейцария, така и в Националната лаборатория Брукхейвън в САЩ, би било трудно да се изберат само трима души за носители на Нобелова награда. Фактът, че научните пробиви във физиката на елементарните частици и ядрената физика често се постигат от големи колаборации, накара някои да призоват за премахване на ограничението от трима души за носителите на наградите.
Областта на кондензираната материя е много по-плодотворна, когато става въпрос за потенциални Нобелови награди. Аналитичната компания Clarivate публикува своята класация "Лауреати за цитиране 2026 по физика" (“Citation laureates 2026 in physics”), която прогнозира носителите на Нобелова награда въз основа на въздействието на цитирането на публикуваните им изследвания. Clarivate (и нейният предшественик Thomson Reuters) има сравнително добър опит в избора на победители и тази година и трите ѝ прогнози са във физиката на кондензираната материя.
Органични светодиоди и други вероятни лауреати
Едната прогноза е награда за Чихая Адачи(Chihaya Adachi), Стивън Форест (Stephen Forrest) и Марк Томпсън (Mark Thompson) за работа, водеща до разработването на ултрависокоефективни органични светодиоди.
Втората е за Никола Спалдин (Nicola Spaldin) за нейната теоретична работа върху магнитоелектрични мултифероици при стайна температура, които според Clarivate дават възможност за нови енергийно ефективни парадигми на устройства.
Третата прогноза е за Цикун Сюе (Qikun Xue) "за експериментално наблюдение на квантовия аномален ефект на Хол". Общото между трите награди е относително непосредствената връзка с развитието на нови технологии.
Носителите на други престижни награди
Други престижни награди също са логична насока за търсене на потенциални носители на Нобелова награда. Наградата "Кавли" за нанонаука за 2026 г. отиде при физиците Ева Андрей (Eva Andrei), Пабло Харийо-Ереро (Pablo Jarillo-Herrero) и Алън Макдоналд (Allan MacDonald) за тяхната пионерска работа по туистроника (twistronics - от усукване и електроника). Това е бързо развиваща се област, която включва завъртане на относителния ъгъл между два листа двуизмерен материал като графен. Завъртанията създават свръхрешетки тип моаре с широк спектър от електронни свойства, включително свръхпроводимост.
Също така съм ентусиазиран от награда за приложния физик Федерико Капасо (Federico Capasso). Освен че е разработил широк спектър от полупроводникови технологии - включително квантовия каскаден лазер - Капасо е извършил основополагаща работа по оптични метаматериали.
Награда за такива метаматериали би могла да бъде споделена с Джон Пендри (John Pendry) - лауреат на наградата "Кавли" а нанонауки за 2024 г., който е разработил математическа рамка за проектиране на оптични метаматериали.
В днешно време наградите обикновено се присъждат на трима, така че потенциални партньори за Капасо и Пендри са Дейвид Смит (David Smith) - пионер в създаването на метаматериали, работещи на микровълнови честоти - и Андреа Алу (Andrea Alù), който е плодовит изследовател на фотонни метаматериали. Други възможни победители в тази област са Улф Леохард (Ulf Leohardt), Надер Енгета (Nader Engheta), Джордж Елефтериадес (George Eleftheriades) и Владимир Шалаев (Vladimir Shalaev).
Нобеловата награда за физика за 2026 г. ще бъде обявена най-рано във вторник, 6 октомври, в 12:45 българско време.
Източник: Is this the year for a Nobel prize in condensed matter, or maybe particle physics?, Hamish Johnston, Physics World
Още по темата
Физика
Квантова информация или метаматериали: Прогнози за Нобеловата награда за физика 2025
Физика
Кой ще спечели Нобеловата награда за физика? Прогнозите за 2023 на Physics World (инфографика)
Новини
Раздадоха наградите „Питагор“ за утвърдени български учени
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
1000-годишен амулет, открит в Русия, съчетава християнски светец с Горгона Медуза
Памет на водата или как ни промиват мозъка
Необикновена космическа експлозия, случваща се веднъж на хилядолетие
Памет на водата или как ни промиват мозъка