Във вторник, 7 октомври, ще бъде обявен(и) носител(ите) на Нобеловата награда за физика за 2025 г. Процесът на избор на победителите е силно секретен, така че търсенето на намеци за това кои ще бъдат тазгодишните лауреати е безполезно. Всъщност, в непосредствена подготовка за обявяването, само членовете на Нобеловия комитет по физика и Класът по физика към Кралската шведска академия на науките знаят кои ще бъдат обявени за Нобелови лауреати. Нещо повече, последните награди дават малко насоки, тъй като обсъжданията и номинациите се пазят в тайна в продължение на 50 години. Така че наистина сме на тъмно, когато става въпрос за прогнозиране кой ще бъде обявен за следващия нобелов лауреат.
Ако искате да научите повече за това как се присъжда Нобеловата награда за физика, вижте статията за Ларс Бринк, който е бил член на Нобеловия комитет по физика осем пъти - "Нобеловите награди отвътре: Как се присъжда най-голямата награда за физика".
Но това ниво на секретност не спира авторът Хамиш Джонстън (Hamish Johnston) на статията във Physics World да поразсъждава за тазгодишните победители.
Преди това разгледайте тази хубава инфографика и как тя може да се използва за прогнозиране на бъдещите носители на Нобелова награда.
Хронология на Нобеловата награда за физика: Дебелината на цветната линия показва колко лауреати са си поделили наградата през съответната година. В годините, когато наградата е била разделена между две дисциплини - например през 1970 г. - се използват две линии, като всяка от тях обозначава броя на лауреатите в тази дисциплина. Кредит: IOP Publishing
Вдъхновен от миналогодишната Нобелова награда за физика, която отиде при двама компютърни учени за работата им по изкуствен интелект, Джонстън прогнозира, че лауреатите за 2025 г. ще бъдат отличетени за работата си по квантова информация и алгоритми. Голяма част от пионерската работа в тази област е извършена преди няколко десетилетия и е дала резултат във функциониращите квантови компютри и криптографски системи. Така че моментът изглежда подходящ за награда и вероятните кандидати са Питър Шор (Peter Shor), Жил Брасар (Gilles Brassard), Чарлз Бенет (Charles Bennett) и Дейвид Дойч (David Deutsch). Само трима обаче могат да споделят наградата.
Преминаваме към инфографиката, която придава малко наукоподобност на следващите прогнози. Тя очертава историята на Нобеловата награда за физика по отношение на областите на изследване. Видно от инфографиката е, че от около 1990 г. насам има ясни разлики между наградите в определени области. Ако погледнете например "атомна, молекулярна и оптична физика", има разлики между наградите от около 5-10 години. Следователно може да се заключи, че Нобеловият комитет взема предвид областта от физиката и се опитва да избегне групирането на награди в една и съща област.
Като гледаме инфографиката, изглежда, че отдавна е закъсняла награда в областта на ядрената физика и физиката на елементарните частици – последната е била преди 10 години. Напоследък обаче не е имало много големи постижения в тази област. Два аспекта на физиката на елементарните частици, които бяха много плодотворни през 21-ви век, са изучаването на кварк-глюонната плазма, образувана при сблъсък на тежки ядра и прецизното изучаване на антиматерията – например наблюдение на това как се държи под въздействието на гравитация. Но може би е малко твърде рано за Нобелови награди в тези области.
Една от възможностите за Нобелова награда по физика на елементарните частици е разработването на теорията за космическата инфлация, която се стреми да обясни наблюдаваната природа на сегашната Вселена, като се позовава на експоненциално разширяване на Вселената в най-ранната ѝ история. Ако бъде присъдена награда за инфлация, тя със сигурност ще отиде при Алън Гут и Андрей Линде. Естествено третото място би било за Алексей Старобински (Alexei Starobinsky), който за съжаление почина през 2023 г. – а Нобеловите награди не се присъждат посмъртно. Ако имаше трети носител на награда за инфлация, това вероятно щеше да е Пол Щайнхард (Paul Steinhardt).
Наметало-невидимка
2016 г. бе последната година, в която има Нобелова награда за физика за кондензираната материя, така че каква работа в тази област би била достойна за награда тази година? Има много интересни изследвания, направени в областта на метаматериалите – материали, които са проектирани да имат специфични свойства, особено по отношение на това как взаимодействат със светлината или звука.
Нобелова награда за метаматериали със сигурност би отишла при теоретика Джон Пендри (John Pendry), който е пионер в концепцията за трансформационната оптика. Това опростява разбирането ни за това как светлината взаимодейства с метаматериалите и помага при проектирането на обекти и устройства с удивителни свойства. Те включват приказното "наметало-невидимка" – първото от които е създадено през 2006 г. от експериментатора Дейвид Смит (David Smith), който според автора на статията в Physics World е претендент за тазгодишната Нобелова награда. Наметалото-невидимка на Смит работи на микровълнови честоти, но кандидатът за третото място е свършил невероятно много работа по разработването на метаматериали за практически приложения в оптиката. Това е приложния физик Федерико Капасо (Federico Capasso), който е известен и с изобретяването на квантовия каскаден лазер.
Източник: Quantum information or metamaterials: our predictions for this year’s Nobel Prize for Physics, Hamish Johnston, Physics World
Още по темата
Физика
Нобеловата награда за физика за 2024 г. е за развитието на "изкуствения интелект" (видео)
Физика
Нобеловите награди отвътре: Как се присъжда най-голямата награда за физика
Физика
Прогноза: Кой ще вземе Нобеловата награда за физика 2016
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Ново обяснение за гигантските експлодиращи кратери в Сибир
dolivo
Климатичният скептицизъм – най-скъпата лъжа на нашето време
helper68
Използването на смартфон в тоалетната е свързано с 46% по-висок риск от хемороиди
YKoshev
Доколко съвместими са минерално-суровинният отрасъл и чистата околна среда?