Кралската шведска академия на науките обяви носителите на Нобелова награда за физика за 2024 година.
Тази година са отличени Джон Хопфийлд (John J. Hopfield) и Джефри Хинтън (Geoffrey E. Hinton) „за основополагащи открития и изобретения, които позволяват машинно обучение с изкуствени невронни мрежи“.
Когато става въпрос за изкуствен интелект, често се има предвид машинно обучение с помощта на изкуствени невронни мрежи. Тази технология първоначално е вдъхновена от структурата на мозъка.
В една изкуствена невронна мрежа мозъчните неврони са представени от възли с различни стойности. Тези възли си влияят взаимно чрез връзки, които могат да бъдат оприличени на синапси и които могат да бъдат направени по-силни или по-слаби. Мрежата се обучава например чрез разработване на по-силни връзки между възли с високи стойности.
Тазгодишните лауреати са извършили найй-важната работа в областта на изкуствените невронни мрежи от 80-те години нататък.
Тазгодишните лауреати използват инструменти от физиката, за да създадат методи, които помагат да се положат основите на днешното мощно машинно обучение. Джон Хопфелд създава структура, която може да съхранява и възстановява информация. Джефри Хинтън изобретява метод, който може самостоятелно да открива свойства в данните и който става важен за големите изкуствени невронни мрежи, които се използват сега.
Носителят на Нобелова награда за физика тази година Джон Джоузеф Хопфийлд (роден на 15 юли 1933 г.) е широко известен с изследването си на асоциативната невронна мрежа през 1982 г. Сега неговият модел се нарича мрежата на Хопфийлд.
Джефри Еверест Хинтън (роден на 6 декември 1947 г.) е британско-канадски компютърен учен и когнитивен психолог, най-известен с работата си върху изкуствените невронни мрежи, която му е спечелила титлата „Кръстникът на AI".
Машинното обучение отдавна е важно за научните изследвания, включително сортирането и анализа на огромни количества данни. Джон Хопфийлд и Джефри Хинтън са използвали инструменти от физиката, за да конструират методи, които помогнаха да се положат основите на днешното мощно машинно обучение. Машинното обучение, базирано на изкуствени невронни мрежи, в момента прави революция в науката, инженерството и ежедневието.
Как работят, как се самообучават изкуствените невронни мрежи, може да научите в статията: Как работи дълбокото самообучение на невронните мрежи?
Toва е обяснителната статия на Нобеловия комитет: Нобел 2024: Как физиката помогна за откриването на закономерности в информацията
През 2023 г. Нобеловата награда за физика бе поделена между Пиер Агостини (Pierre Agostini), Ференц Краус (Ferenc Krausz) и Ан Л’Юлие (Anne L’Huillier) "за експериментални методи, които генерират атосекундни светлинни импулси за изследване на динамиката на електроните в материята".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари