Горещ мантиен балон под Апалачите се насочва към Ню Йорк. Образувал се е, когато Гренландия се е отделила от Северна Америка

Ваня Милева Последна промяна на 30 юли 2025 в 10:12 965 0

Красив залез в Апалачите

Кредит Ken Lane (CC BY-NC-SA 2.0)

Горещият балон може да е помогнал за издигането на Апалачите, което може да обясни защо са толкова високи днес, въпреки годините на ерозия.

Голяма област от необичайно горещи скали дълбоко под Апалачите е свързана с разделянето на Гренландия и Северна Америка преди 80 милиона години, а Гренландия се е преместила до мястото, където е днес, със скорост от 20 км на милион години според ново изследване.

Учените преди това смятали, че тази гореща зона, наречена "Аномалията в Северните Апалачи" (Northern Appalachian Anomaly, NAA), е останала след отделянето на Северна Америка от Африка преди 180 милиона години, но тази теория не издържа на новата проверка, според проучване, публикувано днес, 30 юли, в списание Geology.

"Това термично издигане отдавна е озадачаваща особеност на геологията на Северна Америка", заявява водещият автор Томас Гернон (Thomas Gernon), професор по науки за Земята в Университета в Саутхемптън, Великобритания. "То се намира под част от континента, която е била тектонично спокойна в продължение на 180 милиона години, така че идеята, че това е просто остатък от разпадането на сушата, никога не се е потвърждавала напълно."

Но новите открития показват, че горещата маса, която се намира на 200 километра дълбочина и се простира на 350 км, се е появило преди около 80 милиона години, когато днешните Гренландия и Канада са се разделили. Резултатите показват, че подобни огромни образувания понякога се образуват при разпадане на континенти, с възможни последващи ефекти върху планини, вулкани и ледени покривки.

Гернон и колегите му са описали как възникват горещи образувания в проучване, публикувано миналата година в списание Nature. Тези горещи маси се оформят, когато материал от земната мантия се издига, за да запълни празнините в кората, останали от рифта. Този материал в крайна сметка се охлажда и става толкова плътен, че потъва или "капе", предизвиквайки верижни реакции в мантията, които изследователите наричат "мантийни вълни".

Напречно сечение на рифтова зонаНапречно сечение на рифтова зона. Кредит: Wikimedia Commons

За образуването на мантийни вълни са необходими специални условия, включително стръмен температурен градиент, когато капещият материал навлиза в мантията. Това означава, че не всички разпадания на континенти създават мантийни вълни, обяснява Гернон.

За новото проучване изследователите са използвали директни геоложки наблюдения и компютърни симулации, за да моделират тектониката на плочите и геодинамиката. Те са симулирали образуването на гореща маса на 1800 км североизточно от Апалачите и са установили, че геоложките процеси са я измествали на югозапад със скорост от 20 км на всеки милион години. Според изявлението, тези резултати са в съответствие с предишни оценки.

Симулациите на екипа показват, че горещата маса може да е помогнало за издигането на Апалачите, когато е стигнало там, решавайки дългогодишния въпрос защо Апалачите остават толкова високи въпреки голямата ерозия през последните 20 милиона години.

"Топлината в основата на континента може да отслаби и премахне част от плътната кора, правейки континента по-лек и по-плаващ, като балон с горещ въздух, който се издига след като е изпуснал баласта си", обяснява Гернон. "Това би довело до по-нататъшно издигане на древните планини през последните милион години."

Подобни горещи образувания на други места биха могли да обяснят защо планини с геология, подобна на Апалачите, все още съществуват, посочва Гернон. Така може да се обяснят и редките вулканични изригвания, които изваждат диаманти на земната повърхност.

Карта, показваща рифтовата зона Гренландия-Северна Америка и Аномалията в Северните Апалачи

Карта, показваща как Апалачите може да са се отделили от Гренландия преди около 80 милиона години. Кредит: University of Southampton

Поглед към петното на Гренландия

Проучването се фокусира най-вече върху Аномалията в Северните Апалачи, но изследователите са обърнали внимание и на нейния "близнак", който в момента се намира под северно-централна Гренландия. Тази аномалия е възникнала при същия разпад на континентите, но от другата страна на разлома. Екипът отбелязва, че тя създава топлинни течения под Гренландския леден щит, които влияят върху начина, по който ледът се движи и топи и днес.

"Древните топлинни аномалии продължават да играят ключова роля във формирането на динамиката на континенталните ледени покривки отдолу", обяснява Гернон. "Въпреки че повърхността показва малко признаци на продължаваща тектоника, дълбоко под нея последствията от древния рифт все още се проявяват."

Аномалията в Северните Апалачи все още се движи и изследователите смятат, че тя ще продължи по пътя си и ще достигне Ню Йорк след 10 до 15 милиона години.

След като горещата аномалия напусне Апалачите, земната кора там ще се уталожи отново, отбелязва Гернон.

"При липса на по-нататъшно тектонично или мантийно издигане, ерозията ще продължи да износва планините, постепенно понижавайки височината им", допълва геологът.

Като цяло, резултатите показват, че разпадането на континенти и други големи геоложки събития могат да продължат да влияят на планетата в продължение на хиляди и дори милиони години, се казва в изявлението на изследователите.

"Идеята, че рифтът на континентите може да причини капки и клетки от циркулираща гореща скала на дълбочина, които се разпространяват на хиляди километри навътре в сушата, ни кара да преосмислим това, което знаем за краищата на континентите както днес, така и в дълбокото минало на Земята", казва в изявлението съавторът на изследването Дерек Киър (Derek Keir), доцент по науки за Земята в Университета в Саутхемптън и Университета във Флоренция, Италия.

Справка: A viable Labrador Sea rifting origin of the Northern Appalachian and related seismic anomalies Open Access; Thomas M. Gernon; Sascha Brune; Thea K. Hincks; Derek Keir; Geology (2025) https://doi.org/10.1130/G53588.1 

Източник: Hot blob beneath Appalachians formed when Greenland split from North America — and it's heading to New York,  Live Science

    Най-важното
    Всички новини