Нобеловата награда за физика е за принос в науката за свръхбързите лазери (видео)

Ваня Милева Последна промяна на 03 октомври 2023 в 12:56 7912 0

Кралската шведска академия на науките обяви носителите на Нобелова награда за физика за 2023 година.

Тя е поделена между Пиер Агостини (Pierre Agostini), Ференц Краус (Ferenc Krausz) и Ан Л’Юлие (Anne L’Huillier) "за експериментални методи, които генерират атосекундни светлинни импулси за изследване на динамиката на електроните в материята".

Тримата Нобелови лауреати по физика за 2023 г. получават признание за своите експерименти, които дават на човечеството нови инструменти за изследване на света на електроните вътре в атомите и молекулите. Пиер Агостини, Ференц Краус и Ан Л’Юлие демонстрират начин за създаване на изключително кратки импулси от светлина, които могат да се използват за измерване на бързите процеси, при които електроните се движат или променят енергията си.

За откритията и приноса на лауреатите може да научите повече в научно-популярната статия: "Електрони в импулси светлинa".

Бързо развиващите се събития преливат едно в друго, когато се възприемат от хората, точно както филм, който се състои от неподвижни изображения, се възприема като непрекъснато движение. Ако искаме да разследваме наистина кратки събития, имаме нужда от специална технология. В света на електроните промените настъпват за няколко десети от атосекундата – една атосекунда е толкова кратка, че има толкова много атосекунди в една секунда, колкото са били секундите от раждането на Вселената.

Експериментите на лауреатите са произвели толкова кратки светлинни импулси, че се измерват в атосекунди, като по този начин демонстрират, че тези импулси могат да се използват за предоставяне на изображения на процеси вътре в атоми и молекули.

През 1987 г. Ан Л’Юлие (Anne L’Huillier) открива, че много различни обертонове на светлината възникват, когато се предава инфрачервена лазерна светлина през благороден газ. Всеки обертон е светлинна вълна с определен брой цикли за всеки цикъл в лазерната светлина. Те се причиняват от лазерната светлина, взаимодействаща с атомите в газа, дава на някои електрони допълнителна енергия, която след това се излъчва като светлина. Ан Л’Юлие продължава да изследва този феномен, полагайки основата за последващи пробиви.

През 2001 г. Пиер Агостини (Pierre Agostini) успява да произведе и изследва поредица от последователни светлинни импулси, в които всеки импулс продължава само 250 атосекунди. По същото време Ференц Краус (Ferenc Krausz) работи с друг вид експеримент, който прави възможно изолирането на единичен светлинен импулс с продължителност 650 атосекунди.

Нобеловата награда за физика през 2022 г. е присъдена на Ален Аспект (Alain Aspect), Джон Клаузер (John Clauser) и Антон Цайлингер (Anton Zeilinger) "за експериментите им с вплетени фотони, които установяват нарушаването на неравенствата на Бел и за пионерната им работа в квантовата информатика".

Наградата за физика е първата, която Алфред Нобел споменава в своето завещание от 1895 г. В края на деветнадесети век мнозина считат физиката за най-важната наука и очевидно Нобел също е смятал така. Неговите собствени изследвания също са тясно свързани с физиката.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !