Ранните човешки предци показват изразени разлики в размера между половете

Ново изследване разкрива, че мъжките индивиди от някои от най-ранните ни предци – представители на рода Australopithecus – са били значително по-едри от женските.

Откритите разлики в размера между половете подсказват, че тези древни хоминини са живели в социални системи с интензивна конкуренция между мъжките, което е довело до силен полов диморфизъм или средно различни размери между мъжки и женски индивиди.

Изследването е водено от антрополога Адам Гордън (Adam Gordon) от Университета в Олбъни и е публикувано в юлския брой на American Journal of Biological Anthropology. Учените използват нов метод, който позволява преодоляване на ограниченията, свързани с непълни фосилни данни. Те установяват, че и двата изчезнали вида са показвали по-голям полов диморфизъм от съвременните хора, а в някои случаи - дори по-голям от тази при горилите.

Гордън обяснява, че макар и при двата изчезнали вида хоминини -  A. afarensis и A. africanus -  мъжките са били драстично по-големи от женските - разлика, каквато не се наблюдава при нито един жив вид големи човекоподобни маймуни, те също така се различават един от друг в това отношение повече, отколкото съвременните видове маймуни. Това подсказва, че върху тези два близкородствени вида са действали различни еволюционни сили.

Изследването също така подкрепя теорията, че половият подбор и конкуренцията между мъжките, както и метаболитните нужди на женските (свързани с бременност и кърмене), са оказвали значително влияние върху еволюцията на ранните хоминини.

Как е проведено изследването

Данните за вкаменелости често са фрагментарни и определянето на пола на древните индивиди е почти невъзможно. За да заобиколи това, Гордън използва метод на геометрична средна стойност, който позволява оценка на размера от множество скелетни елементи – включително раменната кост, бедрената кост, пищяла и други. След това той прилага техники за повторно вземане на проби, за да симулира хиляди сравнения между вкаменелости на хоминини и съвременни примати, гарантирайки, че статистическите модели отразяват непълния и неравномерен характер на реалните вкаменелости.

За изграждане на сравнителна рамка са използвани данни от съвременни горили, шимпанзета и хора с известен пол и пълни скелети.

За разлика от предишни проучвания, които понякога интерпретират слаби или неубедителни статистически резултати като доказателство за сходство, методите на Гордън разкриват ясни и значителни разлики дори при използване на относително малки проби от вкаменелости.

За да изключи възможността промените в размера на тялото при A. afarensis да отразяват еволюционни тенденции, а не полови различия, Гордън също така тества хронологични тенденции в рамките на 300 000-годишен период от вкаменелости от формацията Хадар в Етиопия.

Неговият анализ не открива значително увеличение или намаляване на размера с течение на времето, което показва, че наблюдаваната вариация се обяснява най-добре с разликите между мъжките и женските, а не с еволюционен дрейф или дългосрочно увеличение на средния размер.

Луси и Кадануумуу са частично вкаменени скелети на женски и мъжки екземпляр Australopithecus afarensis. Те имат поразителни разлики в размера на тялото, особено в сравнение с разликата между женския и мъжкия Homo sapiens. Кредит: Timothy S. Y. Lam Museum of Anthropology

Защо половият диморфизъм е важен

Разликата в размера между мъжките и женските индивиди (полов диморфизъм) не е просто физическа характеристика - той дава ценна информация за социалната структура и еволюционната стратегия на вида. В съвременните примати силният полов диморфизъм обикновено се свързва със силна конкуренция между мъжките и полигамни системи, при които доминиращи мъжки си осигуряват достъп до множество женски.

При хората полов диморфизъм е умерен - мъжете са средно по-едри, но има значително припокриване в размерите между половете. Също така, според предишни изследвания на Гордън, екстремният диморфизъм при някои видове примати може да е свързана и с недостиг на ресурси - по-дребните женски оцеляват и се възпроизвеждат по-успешно при недостиг на храна.

Откритият силен полов диморфизъм при Australopithecus подсказва, че мъжките са водили активна конкуренция, подобна на тази при шимпанзетата или горилите. Разликите между двата вида може да се дължат както на различна сила на половия подбор, така и на различна степен на стрес от околната среда — например продължителност на сухите сезони и недостига на плодове.

Има хипотеза, че половият диморфизъм може да покаже дали даден вид живее по двойки. Например приматите, живеещи по двойки, обикновено имат сходни размери на тялото и сходни зъби, докато тези, които живеят поотделно или в група, нямат. Няма обаче живи видове с полов диморфизъм като този на A. afarensis. Фосилите показват, че мъжките и женските са имали много различни размери на тялото, но почти нямат разлики в зъбите си.

Нов поглед към историята

Заключенията имат значение за разбирането на човешката еволюция. Australopithecus afarensis, живял между 3.9 и 2.9 милиона години преди нас, се смята за пряк предшественик или близък роднина на съвременните хора. Но значителният полов диморфизъм сочи, че ранните хоминини вероятно са живели в по-йерархични и конкурентни социални системи, отколкото се е предполагало досега.

От своя страна, A. africanus, който съществува от около 3.3 до 2.1 милиона години, показва по-нисък диморфизъм. Това може да означава, че представлява различен еволюционен клон или преход към по-човешкоподобно социално поведение.

Според Гордън, макар двата вида често да се обединяват в групата на така наречените "грацилни австралопитеци", различната степен на диморфизъм показва, че те са били подложени на различни еволюционни натиски. Това подчертава колко разнообразен е бил начинът, по който нашите предци са се адаптирали към света.

Справка: Adam D. Gordon, Sexual Size Dimorphism in Australopithecus: Postcranial Dimorphism Differs Significantly Among Australopithecusafarensis, A. africanus, and Modern Humans Despite Low‐Power Resampling Analyses, American Journal of Biological Anthropology (2025). DOI: 10.1002/ajpa.70093

Източник: New Study Finds Males Much Larger than Females in Early Human Ancestors, University at Albany

Още по темата

20/03/2020

Животът

Защо човекът е еволюирал с голям пенис, но малки тестиси?

10/02/2020

Животът

Мъжете еволюционно са приспособени за битки

22/02/2018

Животът

Еволюцията на половете пречи на еволюцията на видовете

13/02/2015

Животът

Екстремен полов диморфизъм