Хората имат много по-дълги и дебели пениси от другите големи човекоподобни маймуни. Дори най-големите горили, с тегло повече от на двама души имат пениси с дължина едва малко над 6 см в състояние на ерекция.
Въпреки това, тестисите на човека са относително малки. При шимпанзетата, тестисите имат тегло повече от 1/3 от това на мозъка, а при човека - едва 3%. Относителният размер на пениса и тестисите при човека е свързан със стратегиите за чифтосване и може да донесе изненадваща информация за ранната човешка култура.
Приматите проявяват всякакъв тип сексуално поведение, включително моногамия, полигиния (когато един мъжки има няколко женски партньорки) или много мъжки в контакт с много женски. Един индикатор за това кое поведение се проявява при вида е разликата в размерите на мъжките и женските. Колкото по-голям е този полов диморфизъм, толкова по-вероятно е организацията да е полигиния или много мъжки с много женски. Това се вижда при шимпанзетата и горилите, най-близките ни родственици.
Мъжките шимпанзета са много по-големи от женските и при тях системата на чифтосване е между много мъжки с много женски. На практика мъжките шимпанзета правят секс непрекъснато с която женска си поискат. Така в женската се задържа сперма от различни партньори едновременно, което поставя и самите сперматозоиди в директно съревнование. Затова шимпанзетата са еволюирали с големи тестиси, така че да произвеждат голямо количество сперма няколко пъти на ден.
Мъжките горили също са много по-големи от женските, но те имат система на полигиния, където няколко женски живеят с един мъжки. Без никакво съперничество в или извън матката на женските, горилите нямат нужда от големи тестиси, които да произвеждат повече сперма. Затова и техните тестиси са относително малки. Това прилича и на съвременните хора, чиито тестиси също са с доста скромен размер и произвеждат относително малко количество сперма. Всъщност броят на човешките сперматозоиди намалява с повече от 80% ако мъжът еякулира повече от два пъти на ден.
Шимпанзетата имат огромни тестиси за размера на тялото си. Кредит: Flickr
Човешкият пенис е голям в сравнение с тези на най-близките ни роднини - шимпанзета, горили и орангутани. Въпреки това, в своята книга "Сексуалност на приматите", приматологът Алън Диксън (Alan Dixson) смята, че ако сравним всички примати, включително и маймуните, просто ни се ще да е така.
Сравнителното измерване показва, че човешкият пенис не е изключително дълъг. Мантиестият павиан, например, обитаващ Сомалийския полуостров в Африка и Югозападните части на Арабския полуостров, има пенис с дължина около 14 см в ерекция - малко по-малко от средния размер за мъжа, но теглото им е едва около 1/3 от това на човека.
Всъщност, човешкият пенис е доста опростен, няма издутини, гънки, пръстени, извивки или други структури за възбуда, каквито имат други примати. Липсата на комплексност обикновено се наблюдава при моногамните видове примати.
Това наблюдение противоречи на факта, че мъжете са по-едри от жените. Това предполага, че в еволюционното ни минало включва значителна степен от полигиния, вместо само моногамно партньорство. Тази хипотеза е подкрепена и от антропологичните данни, показващи, че по-голямата част от популациите на съвременните хора е практикувана полигиния. Антрополозите Клилан Форд (Clellan Ford) и Франк Бийч (Frank Beach) описват в книгата си "Модели на сексуално поведение", че 84% от 185 човешки култури, за които те имат данни, практикуват полигиния.
Въпреки това, дори в тези общества повечето хора остават моногамни. Полигинните бракове обикновено са привилегия, запазена само за тези с висок статут или за заможните мъже. Обществата на ловци-събирачи по света практикуват само моногамия или серийна моногамия, което предполага, че нашите предци вероятно са използвали такава система на взаимоотношения.
На пръв поглед за мъжките изглежда разумно да се възпроизведат с колкото се може повече женски. Човешката моногамия винаги е изненадвала антрополозите и много усилия се полагат да се разбере каква е причината мъжете да го правят.
Съществуват три основни теории. Първата е необходимостта от дългосрочна родителска грижа и обучение, тъй като човешките деца имат нужда от повече време, за да съзреят. Втората е, че мъжете трябва да пазят жените си от други мъже. И третата е, че тъй като децата са уязвими за много дълъг период от време, те са в риск от нападение от други мъжки. Така че за да се подсигури достигането на децата до зрялост, мъжките остават да ги предпазват, както социално, така и физически. Това може да е и причината мъжете да са запазили относително по-големия си размер от жените.
Мантиестите павиани обикновено имат дълги пениси. Кредит: CC BY-SA 3.0
Ако разгледаме еволюцията на моногамната система при хората от гледната точка на човешкото общество, е ясно, че се изисква голямо социално усилие да се поддържа и предпазва повече от едно партньорство наведнъж. Само когато мъжете имат достъп до допълнителни ресурси и сила, тогава могат да защитят няколко женски, обикновено подсигурявайки, че други мъжки ги защитават. Така че моногамията изглежда е адаптация за предпазване на партньорката и децата на един от други мъжки. Тази моногамия се подсилва и от високата социална цена и стресът, когато това се прави за няколко партньорки и става подкрепена от социалните норми.
Така че когато живееш в сложно човешко същество, най-големият и най-важен сексуален орган се оказва мозъкът. Някъде в еволюционното ни минало интелектът и социалните ни умения са се превърнали в основният фактор при достъпа ни до сексуални партньори.
Марк Маслин (Mark Maslin), професор по палеоклиматология, Университетски колеж, Лондон
Тази статия е препубликувана от The Conversation по лиценза Creative Commons. Оригиналната статия можете да прочетете тук.
Източник IFLScience - Why Did Humans Evolve Big Penises But Small Testicles?
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12687
1
22.03 2020 в 01:26
Много неясно сте го обяснила, че и сте повторила.
Полигинията е форма на полигамията - един мъжки с много женски (другият е полиандрията - една женска с много мъжки).
А ситуацията "много мъжки с много женски" се нарича полиамория, но когато е под формата на брак е поливярност (polyfidelity). Тоест в групата всеки мъжки общува с всяка женска (потенциално някои от тях може да са и бисексуали), но никой от мъжките и женски партньори не хойка извън групата.
Последни коментари