Климатичният скептицизъм – най-скъпата лъжа на нашето време

Климатека Последна промяна на 05 септември 2025 в 00:00 314 0

Кредит Unsplash (свободен лиценз)

Как съмнението в науката се превърна в инструмент за защита на икономически интереси

Акценти:
• Климатичният скептицизъм често се представя като алтернативна научна позиция, но неговата история доказва, че е резултат на организирани и целенасочени стратегии с цел да се забавят или изцяло да се провалят опитите за приемане на климатични политики и екологични регулации.
• Иницииран в края на 70-те години от големи и мощни компании в производството и търговията на изкопаемите горива, климатичният скептицизъм добива гласност и се разпространява точно в момент, когато научната общност достига до все по-убедителен консенсус за антропогенния характер на климатичните промени.
• Добре структурирано и финансирано, скептичното течение днес инвестира в организирана дейност на професионални лобисти, влияещи върху политическите решения на национално и международно ниво. Те налагат трайни негативни обществени нагласи за климатичните промени като отричат основни експертни заключения.
• Връщането на власт на Доналд Тръмп – с решението му да оттегли САЩ от ключови международни ангажименти по климата, откритата му подкрепа за петролната индустрия – резюмирана в израза „Drill, baby, drill“ – и радикалните му забрани върху работата на климатолозите – задълбочават проблема.

Климатичните промени са научен факт, но борбата за тяхното овладяване продължава да се сблъсква с организирани интереси, дезинформация и климатичен скептицизъм. Кой печели от това забавяне – и кой плаща цената?

Климатичните промени – реалност и парадокси

Рекордни жеги, суша, пожари, урагани, наводнения, топене на ледници, застрашително покачване на морското ниво – това вече са все по-честите и унищожителни екстремни природни явления. 2025 г. потвърждава, че тези катаклизми не са изключение, а трайна тенденция, която тепърва ще се задълбочава. Прогнозите, че през 2050 г. температурите в Европа ще достигат 50°C вече не звучат фантастично.

Въпреки тревожната реалност и съществуващия научен консенсус, че климатичните промени са резултат от човешката дейност, ежедневните нови предупреждения на експертите и нарастващото социално недоволство, дори и днес липсват конкретни и адекватни климатични политики на световно ниво. Климатичният скептицизъм и оспорването на основни научни заключения за климатичните промени и техните ефекти – в кратък и дългосрочен план – продължават да служат като оправдание за отлагане на амбициозни регулационни решения. Една парадоксална ситуация, която филма Don’t look up илюстрира с много хумор, но и с трагичен край. Логичният въпрос е: Защо? Защо, когато „къщата ни гори“, съпротивата срещу координирани и адекватни действия е толкова силна?

Между наука, интереси и стратегии за влияние

Кратката история на климатичния скептицизъм помага да разберем, че отричането и/или омаловажаването на климатичните промени е позиция, която не е базирана на обективни научни изследвания и заключения, а представляват изграден наратив със стратегическа цел – защита на определени икономически интереси.

Задълбочени и систематични научни изследвания на климата започват още през XIX век. През 1822 г. френският физик Жозеф Фурие описва т.нар. „парников ефект“ и подчертава ролята на атмосферата за регулирането на топлината на Земята. Няколко години по-късно, през 1859 г., ирландският физик Джон Тиндъл демонстрира, че някои газове, като въглеродния диоксид, директно влияят на температурата на планетата. През 1896 г. шведският химик Сванте Арениус за първи път представя конкретни изчисления, които показват връзката между увеличаването на концентрацията на въглеродния диоксид (CO₂) в атмосферата и увеличаването на температурата на Земята.

През 1958 г. американският учен Чарлс Кийлинг публикува събраните данни и наблюдения в обсерваторията Мауна Лоа на Хавай (която днес е заплашена от затваряне по решение на американския президент) относно концентрацията на CO₂ в атмосферата. “Кривата на Кийлинг“ показва неговото прогресивно, константно и тревожно увеличаване и окончателно потвърждава хипотезите, направени няколко години по-рано.

Фигура 1: “Кривата на Кийлинг“, показва увеличаването на концентрацията на CO₂ в атмосферата и прогнозира нейната еволюция. 

През 70-те и 80-те години на XX век са направени и първите климатични модели, които позволяват симулиране на ефекта от човешките емисии върху глобалната температура и прогнозиране на дългосрочните последствия. 

Преломен момент настъпва през 1988 г., когато климатологът Джеймс Хансен от НАСА представя пред американския Конгрес основните резултати от няколкогодишни изследвания. За първи път учен публично заявява, че глобалното затопляне вече се случва и най-вероятно се дължи на човешката дейност. 

Снимка 1: Джеймс Хансен свидетелства пред Конгреса на САЩ, 1988 г.

Заключенията на научната общност имат ефект. През 1972 г. на конференцията на ООН в Стокхолм на световно ниво се поставя въпроса за опазването на околната среда и климата. Инициирани са серии от дискусии и преговори, целящи изготвянето на пакет от регулации, директно ориентирани за овладяването на установените климатични промени. През 1988 г. ООН създава Междуправителствен панел по климатичните промени (IPCC), чиято мисия е да предоставя обективна, научно обоснована информация за климатичните промени, техните последици и възможните стратегии за смекчаване и адаптация. В началото на 90-те години на миналия век тогавашният вицепрезидент на САЩ Ал Гор се опитва да прокара амбициозни мерки за ограничаване на емисиите на парникови газове и активно се бори САЩ да ратифицира Протокола от Киото през 1997. 

Неравностоен сблъсък на интереси 

Обсъждането на климатични закони логично включва мерки за ограничаване на изкопаемите горива, посочвани като основни замърсители. Това пряко застрашава икономическия модел и интереси на големите компании от сектора – т.нар. Big Oil:

  • ExxonMobil / Chevron (САЩ) – ЕксонМобайл / Шеврон
  • Koch Industries (САЩ) – Коч Индъстри
  • Shell (Нидерландия/Великобритания) – Шел
  • British Petroleum (Великобритания) – Бритиш Петролиум
  • TotalEnergies (Франция) – Тотал Енерджи

Табела с печалбите на нефтените и газови компании във Вашингтон. Източник

През 70-те години американската компания Exxon (наследник на Standard Oil на Джон Д. Рокфелер, преименувана на ExxonMobil през 1999 г.) вече е глобален гигант с филиали по целия свят и собствен научноизследователски отдел, изцяло финансиран от нея и с възможност да наема най-добрите учени.

В началото на 2000-те ExxonMobil предава архивите си на библиотеката на Университета в Тексас. Тези документи, заедно със свидетелства на бивши служители, разкриват, че още през 70-те години компанията е знаела за връзката между емисиите на CO₂ и глобалното затопляне. Вътрешни доклади от 1977 и 1982 г. предвиждат, че затоплянето ще стане осезаемо преди края на века и че удвояването на концентрацията на CO₂ в атмосферата ще доведе до повишение на глобалната температура с 3,0 ± 1,5 °C. Последствията са определени като „катастрофални“.

Сходни заключения правят и вътрешните изследвания на Shell, BP и TotalEnergies. Всички предупреждават за потенциалните разрушителни последици както за планетата, така и за икономическите им интереси в случай на приемане на ограничителни политики. 

Снимка: Протест. Източник

Съмнението като глобална организирана стратегия

Въпреки предупрежденията на собствените си експерти, през 80-те години ръководствата на големите петролни компании финансират мащабни дезинформационни кампании, целящи да блокират климатично законодателство

Те са структурирани в 3 основни направления.

  • Създаване на илюзия за научен дебат и различни научни позиции по въпроса за климатичните промени.
  • Широки медийни кампании в подкрепа на скептицизма
  • Лобизъм и пряко участие в политическата власт.

През 80-те години те създават и финансират множество организации и мозъчни тръстове, най-известните са КАТО Институт (Cato Institute) и Хартланд Институт (Heartland Institute). Те изработват „алтернативни научни изследвания“ с подправени данни и двусмислени резултати, публикувани в по-малко престижни издания и внушаващи, че има научен дебат по въпроса, а експертите сякаш не са единодушни и сигурни за направените заключения. 

Тези стратегии не са нови. Както подробно описват Наоми Орескес и Ерик М. Коуней в “Търговци на съмнение“ (Merchants of Doubt), те взаимстват модела, прилаган от тютюневата индустрия: мащабни кампании с цел да минимизира сериозността на рисковете от тютюнопушенето.

Медиите стават основен инструмент за пропагандата на климатичния скептицизъм: редица интервюта, интензивно медийно присъствие, участия в конференции, реклами и публикации систематично отричат и омаловажават научните прогнози и поддържат съмнението, както сред общественото мнение, така и сред политическите елити. 

Множествено професионални лобисти оказват натиск върху правителства и международни институции, понякога дори участват директно в политическа власт на ключови постове. Един от примерите е Дик Чейни, вицепрезидент на САЩ (2001 – 2009 г.) по времето на президентството на Джордж Буш-син: бил е виден член на Националната група за разработване на енергийна политика (NEPDG), по-известна като Енергийна работна група, съставена от представители на енергийната индустрия.

Усилията на Биг Ойл компаниите за осуетяване на всяка координирана инициатива и приемане на конкретни климатични мерки, се оказват успешни. Както описва Натаниел Рич в Losing Earth, десетилетието 1979–1989 г. е било историческа възможност за решителни действия срещу глобалното затопляне. Но икономическите интереси и добре финансираната дезинформационна кампания на Биг Ойл я правят невъзможна.

Съвременните икономически и политически предизвикателства

Днес, 40 години по-късно, предстои 30-та Международна конференция за климатичните промени (COP), която ще се проведе през ноември 2025 г. в Белем, Бразилия. Междувременно са публикувани безброй научни доклади. Разработени са усъвършенствани методологии. Проведени са все по-прецизни и задълбочени изследвания. Всеки ден получаваме очевидни потвърждения за реалността на климатичните промени. Съществува и ясен научен консенсус. За съжаление, ситуацията не е коренно различна.

Климатичните промени отдавна са признати като най-сериозното предизвикателство пред човечеството. Въпреки това усилията за справяне с тях срещат силна съпротива и напредъкът остава ограничен. Вече не говорим само за едно загубено десетилетие. Често наблюдаваме пълен провал – както съвсем наскоро на конференцията на ООН в Женева (14–15 август), посветена на намаляването на производството на пластмаса. А когато все пак се приемат решения на международни форуми, те са със силата на препоръки, а не на задължителни ангажименти. Конкретните действия продължават да липсват.

Връщането на власт на Доналд Тръмп само задълбочава проблема. Решението му да оттегли САЩ от ключови международни ангажименти по климата, откритата му подкрепа за петролната индустрия – резюмирана във вече известния израз „Drill, baby, drill“ – и радикалните му забрани и ограничения върху работата на климатолозите не предвещават нищо добро.

Мобилизацията на енергийните лобита – все така силна и постоянна

Анализ на Transparency International EU на публичните регистри на Европейския парламент показва, че само през 2024 г. лобисти, представящи интересите на компаниите от „Биг Ойл“, са провели над 1000 срещи с евродепутати в Брюксел.

Атаките срещу експертите и научната общност продължават. Тактиките вече включват не само подправяне на научни данни и заключения, но и персонално и репутационно дискредитиране, както и преки заплахи.

Неограничените финансови ресурси на големите компании, заедно с достъпа и влиянието им върху политическите среди и медиите, позволяват пропагандирането на климатичния скептицизъм и налагането на погрешни представи – както за причините и последствията, така и за възможните политики и мерки за промяна и адаптация.

Абсурден парадокс е и криминализирането на климатичните активисти, както и появата на термини като „екотероризъм“.

Бездействието като престъпление срещу планетата

За повече от четири десетилетия климатичният скептицизъм се е превърнал в ефективен инструмент за защита на определени корпоративни и икономически интереси. Поддържан от добре развита и глобална мрежа от медии, лобисти и зависими организации, той продължава да влияе чувствително на обществения и политически дебат и така да забавя конкретните действия и политики.

Но както вече добре знаем, климатичните промени не са единствено научен, технологичен или политически въпрос. Те са въпрос на социална справедливост. Както го докуметира френската социоложка, Моник Пенсон-Шарлот в книгата си Богатите срещу планетата (Les riches contre la planète, 2025), едва 10% от най-богатите са отговорни за около 50% от емисиите, докато негативните ефекти и високата цена на техните действия се плащат от най-уязвимите и бедните. Разделителната линия не е между климатични активисти и климатоскептици, а между онези, които носят най-голяма отговорност за климатичните промени, и онези, които плащат най-високата цена за техните ефекти и последствия. 

Климатичните промени не са просто трагедия, те са и престъпление. 

На 23 юли 2025 г. Международният съд на ООН (ICJ) постанови историческо становище, според което бездействието на държавите по отношение на климатичните промени представлява нарушение на международното право. Страни, които не предприемат действия за ограничаване на емисиите на парникови газове, особено от изкопаеми горива, могат да бъдат задължени да изплатят обезщетения на нации, които са претърпели щети от климатични промени. За пореден път решението е консултативно и необвързващо, но нека се надяваме, че то поставя основата за бъдещи правни действия срещу държави и корпорации, които не спазват климатичните си задължения. Следващите години ще покажат дали това становище ще остане символ или ще се превърне в реалност

В публикацията са използвани материали от:

Източник: Климатичният скептицизъм – най-скъпата лъжа на нашето време, Климатека

Авторът Румяна Мишонова е доктор по социология и работи като старши консултант по технологичен трансфер и управление на иновационни проекти в Университета в Люксембург. Дипломирана от Университета в Нант, Франция. Румяна се интересува и занимава с въпроси, свързани с кръгова икономика, устойчиво развитие и климатични промени.

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Човекът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !