При бозайниците женските обикновено живеят по-дълго – например при бабуините и горилите женските често надживяват мъжките. И все пак този модел не е универсален: при много птици, насекоми и влечуги мъжките са по-дълголетният пол.
Едно генетично обяснение, хипотезата за хетерогаметния пол, сочи към разлики в половите хромозоми. При бозайниците женските имат две X хромозоми, докато мъжките имат само една X и една Y, което ги прави хетерогаметен пол. Някои изследвания показват, че наличието на две X хромозоми може да предпази женските от вредни мутации, което дава предимство за оцеляване. При птиците обаче системата е обратна: женските са хетерогаметният пол.
Разликите между половете в продължителността на живота при бозайниците и птиците се определят предимно от половите хромозоми. Зоолозите са стигнали до това заключение, след като анализират данни за 528 вида бозайници и 648 вида птици от повече от 1300 зоологически градини по целия свят. Оказа се, че и в двете групи членовете на хетерогаметния пол – мъжки бозайници и женски птици – обикновено живеят по-кратко от членовете на хомозиготния пол. Има обаче редица изключения от тази закономерност, тъй като продължителността на живота се влияе и от фактори като полов подбор и инвестиции в родителските грижи. Резултатите са публикувани в списание Science Advances.
Жените живеят по-дълго от мъжете. Този модел е характерен за повечето човешки популации, независимо от историческия и културния контекст. Освен това, при други видове бозайници, женските също обикновено надживяват мъжките. При много птици, земноводни и насекоми обаче женските умират по-рано от мъжките. Съществуват няколко взаимноизключващи се хипотези, които обясняват разликите в продължителността на живота между половете при хората и нечовекоподобните животни. Според една от най-популярните, членовете на хетерогаметния пол – например мъжките бозайници и женските птици – живеят по-кратък живот, защото здравето им е негативно повлияно от наличието на две различни полови хромозоми.
Екип зоолози, ръководен от Йохана Щерк (Johanna Staerk) от Института за еволюционна антропология "Макс Планк", решава да тества тази идея. Изследователите събират данни за продължителността на живота на 528 вида бозайници и 648 вида птици от повече от 1300 зоологически градини и аквариуми по целия свят. За 110 от тези видове – 69 бозайници и 41 птици – са включени и данни за продължителността на живота в дивата природа.
Изчисленията показват, че женските бозайници в зоологическите градини живеят средно с 12% по-дълго от мъжките. Междувременно, сред птиците, отглеждани в плен, мъжките надживяват женските средно с пет процента. Сред изследваните бозайници в зоологическите градини, женските надживяват мъжките при 72% от видовете (това е надеждно установено за 39% от видовете), докато мъжките надживяват женските при 5,3% от видовете. Сред птиците в зоологическите градини мъжките надживяват мъжките при 68% от видовете (надеждно установено за 19% от видовете), докато обратното е вярно за 4% от видовете. В сравнение със зоологическите градини в дивата природа, разликите в продължителността на живота между половете са един и половина пъти по-големи при бозайниците и пет пъти по-големи при птиците. Освен това, дори в дивата природа има бозайници, при които мъжките надживяват женските (авторите са изброили пет такива вида), и птици, при които женските надживяват мъжките (един вид).
Резултатите като цяло подкрепят идеята, че представителите на хетерогаметния пол при бозайниците и птиците имат по-кратък живот от представителите на хомогаметния пол. Тази закономерност обаче далеч не винаги е вярна. В много случаи представителите на хетерогаметния пол живеят толкова дълго, колкото представителите на хомогаметния пол, или дори по-дълго. По този начин, междуполовите разлики в продължителността на живота не могат да бъдат обяснени единствено с влиянието на половите хромозоми. Това кара Щерк и нейните колеги да тестват още две хипотези. Според първата, продължителността на живота при единия пол се намалява, ако представителите му са подложени на силен полов подбор – тоест, са принудени да изразходват значителни ресурси за привличане на партньори или за конкуренция за тях с конкурентите. Според втората, производството на потомство и грижите за него могат да имат подобен отрицателен ефект.
Анализът потвърждава първата хипотеза: според авторите при немоногамните видове с мъжки полов диморфизъм по отношение на размера, женските живеят средно по-дълго от мъжките. Например при немоногамните бозайници, продължителността на живота на женските е с 15% по-дълга от тази на мъжките. За сравнение, при моногамните бозайници разликата в продължителността на живота между половете обикновено е незначителна. От друга страна, при немоногамните птици, мъжките и женските живеят приблизително еднакво дълго време, а при моногамните птици, мъжките живеят по-дълго от женските. Втората хипотеза не беше подкрепена. Напротив, оказа се, че сред бозайниците и птиците, при които само женските се грижат за потомството си, женските живеят по-дълго от мъжките. Това нелогично заключение може да се обясни с факта, че такива видове обикновено са немоногамни - което означава, че техните мъжки са негативно повлияни от половия подбор. От друга страна, естественият подбор може да е в полза на пола, чиито представители се грижат за потомството си.
Женските обикновени шимпанзета (Pan troglodytes) също надживяват мъжките. Кредит: Pexels / Public Domain Certification
Според Щерк и нейните колеги, половите хромозоми изглежда играят фундаментална роля в междуполовите различия в продължителността на живота. Представителите на хетерогаметния пол – мъжки бозайници и женски птици – наистина живеят средно по-кратък живот от представителите на хомогаметния пол. Влиянието на половия подбор обаче може да смекчи този ефект или дори да го обърне. Например, при птиците мъжките са подложени на полов подбор, което се отразява негативно на продължителността на живота им. Поради това предимството им пред женските по този показател е по-малко от това на женските бозайници пред мъжките. Друг важен фактор е приносът на единия родител в грижата за потомството.
В заключение авторите отбелязват, че техните открития помагат да се обясни защо жените живеят по-дълго от мъжете. Съдейки по факта, че женските обикновени шимпанзета (Pan troglodytes) и горилите (Gorilla) също надживяват мъжките, нашият вид вероятно е наследил тази черта от общия прародител на всички африкански човекоподобни маймуни. При последните тя е възникнала чрез мъжка хетерогаметия и полов подбор. Интересното е, че половият подбор оказва много по-силно влияние върху мъжките шимпанзета и горили, отколкото върху мъжете. Това обяснява защо разликата в продължителността на живота между мъжките и женските е по-изразена при тези примати, отколкото при хората.
Справка: Johanna Staerk et al. ,Sexual selection drives sex difference in adult life expectancy across mammals and birds. Sci. Adv. 11, eady8433(2025). DOI: 10.1126/sciadv.ady8433
Източник: Why women live longer than men, Max Planck Institute for Evolutionary Anthropology, Leipzig
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Ново обяснение за гигантските експлодиращи кратери в Сибир
dolivo
Климатичният скептицизъм – най-скъпата лъжа на нашето време
helper68
Използването на смартфон в тоалетната е свързано с 46% по-висок риск от хемороиди
YKoshev
Доколко съвместими са минерално-суровинният отрасъл и чистата околна среда?