Международен екип от изследователи анализира данни за раждаемостта и смъртността на повече от един милион човека по целия свят, като се започне от XVIII век до наши дни. Учените също така ги сравняват с данните за продължителността на живота на някои видове примати и установяват, че хората в последните двеста години са направили безпрецедентен скок в продължителността на живота спрамо родствени видове, но по неясни причини дамите във всички групи от популациите средно живеят по-дълго, отколкото мъжката половина от населението.
Резултатите от проучването са оповестени в прессъобщение от Университета Дюк.
Материалите на мащабното проучване включва данни за хора от страни като Швеция и Япония, родени в прединдустриалната и постиндустриална епоха, както и съвременните ловци-събирачи, което осигурява по-общо разбиране за това, доколко хората са зависими от съвременната медицина и други блага на цивилизацията.
Изследователите сравняват тази информация с подобни данни за шест вида диви примати - лемури, маймуни мирики, капуцини, бабуини, шимпанзета и горили - които са наблюдавани непрекъснато в продължение на три до пет години.
Сравнителният анализ показа, че хората в последните два века са направили огромен скок на продължителността на живота, какъвто никога не е бил наблюдаван в родословното дърво на приматите. По-специално гражданите на страните със столетници средно живеят сега 40-50 години по-дълго, отколкото в съвременните общества на ловци-събирачи в Танзания и Парагвай.
Една мярка за ефективността на здравеопазването е нивото на детската смъртност, което в развитите страни (отново, Швеция и Япония) днес възлиза на само 3 от 1000 случая. Прави впечатление, че преди два века, тази цифра е 40 пъти повече и все още остава висока сред ловците-събирачи и дивите примати.
Изследователите също така са били изненадани да открият, че мъжете по средна продължителност на живота все още изостават от жените. Например момиче, родено в Швеция в началото на 1800, може да се надява, че ще надживее своите мъжки връстници средно с три до четири години. Двеста години по-късно, въпреки че шведите са увеличили продължителността на живота си с 45 години, дистанцията между половете е почти непроменена.
Подобно различие между половете се наблюдава и при други примати, което кара някои изследователи да се замислят за спецификата на половете, криеща се гените. Те предполагат, че тъй като мъжките примати носят само едно копие на X хромозомата, в сравнение с двете копия при жените, поради тази причина може да са по-податливи на генетични проблеми.
Според Сюзън Албертс (Susan Alberts) , член на екипа от Университета Дюк, друга причина може да е, че половите различия предопределят обикновено по-рисково поведение и начин на живот на мъжете, което засяга живота им, например по време на ефективно лечение на много инфекциозни и хронични заболявания.
Изследването под заглавие "The Emergence of Longevous Populations," Fernando Colchero, et al. е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, Nov. 21, 2016. DOI: 10.1073/pnas.1612191113.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари