Международен екип от изследователи анализира данни за раждаемостта и смъртността на повече от един милион човека по целия свят, като се започне от XVIII век до наши дни. Учените също така ги сравняват с данните за продължителността на живота на някои видове примати и установяват, че хората в последните двеста години са направили безпрецедентен скок в продължителността на живота спрамо родствени видове, но по неясни причини дамите във всички групи от популациите средно живеят по-дълго, отколкото мъжката половина от населението.
Резултатите от проучването са оповестени в прессъобщение от Университета Дюк.
Материалите на мащабното проучване включва данни за хора от страни като Швеция и Япония, родени в прединдустриалната и постиндустриална епоха, както и съвременните ловци-събирачи, което осигурява по-общо разбиране за това, доколко хората са зависими от съвременната медицина и други блага на цивилизацията.
Изследователите сравняват тази информация с подобни данни за шест вида диви примати - лемури, маймуни мирики, капуцини, бабуини, шимпанзета и горили - които са наблюдавани непрекъснато в продължение на три до пет години.
Сравнителният анализ показа, че хората в последните два века са направили огромен скок на продължителността на живота, какъвто никога не е бил наблюдаван в родословното дърво на приматите. По-специално гражданите на страните със столетници средно живеят сега 40-50 години по-дълго, отколкото в съвременните общества на ловци-събирачи в Танзания и Парагвай.
Една мярка за ефективността на здравеопазването е нивото на детската смъртност, което в развитите страни (отново, Швеция и Япония) днес възлиза на само 3 от 1000 случая. Прави впечатление, че преди два века, тази цифра е 40 пъти повече и все още остава висока сред ловците-събирачи и дивите примати.
Изследователите също така са били изненадани да открият, че мъжете по средна продължителност на живота все още изостават от жените. Например момиче, родено в Швеция в началото на 1800, може да се надява, че ще надживее своите мъжки връстници средно с три до четири години. Двеста години по-късно, въпреки че шведите са увеличили продължителността на живота си с 45 години, дистанцията между половете е почти непроменена.
Подобно различие между половете се наблюдава и при други примати, което кара някои изследователи да се замислят за спецификата на половете, криеща се гените. Те предполагат, че тъй като мъжките примати носят само едно копие на X хромозомата, в сравнение с двете копия при жените, поради тази причина може да са по-податливи на генетични проблеми.
Според Сюзън Албертс (Susan Alberts) , член на екипа от Университета Дюк, друга причина може да е, че половите различия предопределят обикновено по-рисково поведение и начин на живот на мъжете, което засяга живота им, например по време на ефективно лечение на много инфекциозни и хронични заболявания.
Изследването под заглавие "The Emergence of Longevous Populations," Fernando Colchero, et al. е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, Nov. 21, 2016. DOI: 10.1073/pnas.1612191113.


















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"