Доц. д-р Георги Милошев е ръководител на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология на БАН. Доц. Милошев има над 30 години стаж в лаборатории по молекулярна генетика, автор е на над 50 статии в реферирани научни списания в чужбина и у нас. Работил е като гост-учен в лаборатории във Великобритания и САЩ. Понастоящем е хоноруван преподавател по Клетъчна и Молекулярна биология в Биологическия факултет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски“, гост-лектор в Медицинкси Университет - София и Медицински Университет - Пловдив.
Как ще коментирате тазгодишната Нобелова награда по физиология и медицина? Смятате ли, че процесът на автофагията заслужи Нобеловата награда в по-голяма степен от други открития в същата сфера?
Даването на Нобелова награда винаги е било сложен процес, в който се взимат мненията на повече от 10 000 души по света. В конкретния случай те са биолози и медици с различи специалности. Що се отнася до автофагията, това е много важен и интересен вътрешноклетъчен процес, свързан с възобновяването на структурите в цитоплазмата. Действително откритието му доведе до разработки в тази сфера, които в бъдеще могат да се използват за лечението на онкологични и метаболитни заболявания, но разбира се, цялостният процес на възобновяване на клетките включва и тяхното стареене.
Една интересна алтернатива беше проектът за редактиране на човешкия геном CRISPR/Cas9, но там се появиха проблеми с патента. Освен това нещата този проект е свързан по-скоро с бизнеса, отколкото с фундаменталната наука.
Друг важен момент са откритията и разработките в областта на епигенетиката - метилирането на ДНК, по-конкретно.
А знаете ли колко още нови неща се откриват постоянно? Дори човекът, занимаващ се с биомедицина, не може да е специалист навсякъде!
Със сигурност ще има мои колеги, които ще кажат “да де, ама онова е по-важно от това”. Все пак науката не е олимпийски спорт с точно зададени разстояния, които като ги минеш, и ставаш олимпийски шампион. Оценката е сложна и вероятно не всяка от нобеловите награди е напълно заслужена. Обикновено се изчакват доста години след правенето на дадено откритие, за да му се даде награда. А автофагията “натрупа” години.
По какъв начин това откритие би могло да допринесе според вас за лечението на онкологични и невродегенеративни заболявания?
Процесът протича по различен начин при раковите клетки. Но все още не е ясен точният механизъм. За Алцхаймер е известно, че се натрупват отпадни протеини, които иначе би трябвало да бъдат ликвидирани, и явно там самата автофагия не се справя. Следователно процесът трябва да се усили по някакъв начин.
В хода на развитието на Паркинсон автофагията се преплита на много места с апоптозата (клетъчната смърт).
Доц. Милошев има научни изяви с доклади и постери в над 30 международни и национални научни конференции, симпозиуми и уъркшопове.. Снимка: Лаборатория по Молекулярна Генетика
В последните десетилетия наблюдаваме все по-ускорен прогрес във всичките сфери на медицината и науката като цяло. Близо ли сме до деня, в който болестите на стареенето ще изчезнат?
Проучванията за средната продължителност на живота на хората в Европа и Северна Америка показват нещо много интересно. През 1910 г. тя е била между 37 и 40 години. В момента, близо 100 години по-късно, средната продължителност на живот възлиза на 80 години.
Всичко това се дължи на медицината и по-доброто хранене. Колкото и да плюем промишленото хранене, все пак в сравнение с това, с което са се хранили хората през 1900 г., и недоимъка, в който масово са живели, днес имаме много повече.
Никой няма да каже, че медицината е безгрешна, има много грешки в нея. Но нарасналата двойно продължителност на живота е неоспорим факт.
Като медицински проблем продължителността и начинът на живот ще търпят постепенно подобрение, но в случая това, което е важно, е, че има други проблеми, и те са социални.
Какво може да кажем за проблемите пред науката?
Превръщането на науката в бизнес е голям проблем и я унищожава определено. Кара я да лъже, да измисля, да преувеличава неща, да спира научни открития, защото не са интересни. Това се случва и изглежда неизбежно. В това отношение съм черен прогностик.
Струва ми се, че препращате към репликативната криза, за която се говори напоследък в научните среди по света?
Проблем тук според мен е все по-голямото организиране на науката на бизнес начала. В момента ние се превръщаме в едни писатели на промишлени бизнес проекти. Като разбира се, не говоря за работещите по принцип в определени организации, а за редовия, обикновения учен.
Както изглежда, всички наши колеги вече трябва да минават през бизнес училища. Искат се познания по бизнес, и то за научен проект! При това положение нереализирането на печалба или неуспех се третират като фалит, а при науката няма такова нещо. Когато един експеримент не стане или се получи обратен резултат, се прави друг експеримент, който да реши проблема. Науката не е бизнес начинание, но така се прави, защото е по-лесно за администраторите. В крайна сметка превръщането на науката в бизнес кара хората да лъжат и да си измислят резултати. Защото от друга страна, заплатите им зависят от това да получат правилните резултати. Което е пълна безсмислица. Но е реалността. По-скоро бих го наричал социален проблем, отколкото научен проблем.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари