Двама датски учени твърдят, че мистериозните глифове по стените и керамиката на Теотиуакан не са просто украса, а пълноценна писменост, кодираща ранен юто-ацтекски език, предшественик на ацтекските науатъл, уичол и кора. Ако хипотезата на Магнус Фарао Хансен (Magnus Pharao Hansen) и Кристоф Хелмке (Christophe Helmke) от Университета в Копенхаген, изложена в статия в списание Current Anthropology, е вярна, най-накрая ще научим какво са говорили жителите на този град и как тяхната култура е свързана с историята на Мезоамерика.
В разцвета на могъществото си, древният мезоамерикански град Теотиуакан, близо до днешния Мексико Сити, е имат над 125 000 жители. Първоначалното заселване на града започва на около 40 км североизточно от Мексико Сити около 100 г. пр.н.е. Само 350 години по-късно, Теотиуакан става истински мегаполис с множество масивни пирамиди, религиозни храмове и многофамилни жилищни сгради по улиците си.
Но въпреки всички останали физически артефакти и архитектурни останки, един въпрос отдавна озадачава учените: Какъв език са говорили жителите на Теотиуакан? Отговорът би имал важни исторически последици, тъй като учените биха могли да го използват, за да проследят връзката на населението на града с по-късните цивилизации на Мезоамерика, като маите и ацтеките.
Теотиуакан е бил важен културен център в централно Мексико до падането му около 600 г. сл.н.е. Магнус Фараон Хансен и Кристоф Хелмке правят сравнение на града с Рим, който е бил център на Римската империя. По същия начин Теотиуакан е имал голямо културно значение в древна Мезоамерика. Според тях усещането е, все едно да виждате следите от богатъата култура на Древен Рим и да не знаете какъв език са говорили римляните.
"В Мексико има много различни култури. Някои от тях могат да бъдат свързани със специфични археологически култури. Но други са по-несигурни", заявява антропологът от Университета в Копенхаген Магнус Фараон Хансен. "Теотиуакан е едно от тези места. Не знаем какъв език са говорили или с какви по-късни култури са били свързани."
Тайната на Теотиуакан: Възраждането на един език
Древните хора от Теотиуакан са оставили след себе си изобилие от знаци, главно като стенописи и украса на керамика. Години наред изследователите спорят дали тези знаци изобщо представляват истински писмен език.
Магнус Фараон Хансен и Кристоф Хелмке показват, че надписите по стените на Теотиуакан всъщност са запис на език, който е езиков предшественик на езиците на кора и уичол и на ацтекския език науатъл.
Ацтеките са друга известна култура от Мексико. Досега се смяташе, че ацтеките са мигрирали в централно Мексико след падането на Теотиуакан. Магнус Фараон Хансен и Кристоф Хелмке обаче намират езикова връзка между Теотиуакан и ацтеките, което би могло да показва, че населението, говорещо науатъл, е пристигнало в района много по-рано и че всъщност са преки потомци на жителите на Теотиуакан.
За да установят езиковите сходства между езика на Теотиуакан и други мезоамерикански езици, Хансен и Хелме трябвало да реконструират много по-ранна версия на езика науатъл.
"В противен случай би било все едно някой да се опитва да дешифрира руните върху известните датски рунически камъни, като например камъка Йелинг, използвайки съвременен датски език. Това би било анахронично. Трябва да се опитаме да прочетем текста, използвайки език, който му е по-близък във времето", обяснява Кристоф Хелмке.
Примери за логограми, които съставляват писмеността на Теотиуакан. Кредит: Christophe Helmke, University of Copenhagen
Археолозите спорят от години: писмени ли са глифовете по стенописите, керамиката и подовете или са декоративни символи? Ако са писмени, какви са – логограми (знаци за цели думи), силабограми (за срички) или нещо друго? Изтъкнати са различни хипотези: ранен науатъл, тотонаки, ото-мангеан. Липсвали са доказателства и Теотиуакан е запазил мълчание.
Как е бил разгаданият кодът на древния град. Методът на ребуса
Хансен и Хелмке подходили към проблема като детективи, комбинирайки лингвистика, археология и анализ на изображения. Те започнали, като съставили база данни с всички известни глифове от фрески, керамика и рисувани подове, като взели предвид къде и кога са се появили тези знаци, както и външния им вид. Все едно да съставяте речник, като имате само разпръснати букви и нито една пълна фраза. След това учените се обърнали към юто-ацтекското езиково семейство, което включва науатъл, уичол и кора. Използвайки сравнителна лингвистика, те реконструирали как думите в ранния ацтекски езиков клон може да са звучали преди 2000 години.
Писмият език на Теотиуакан е труден за разчитане по няколко причини. Една от причините е, че логограмите, които съставят писмеността, понякога имат пряко значение, така че изображение на койот например трябва просто да се разбира като "койот". На други места в текста знаците трябва да се четат като вид ребус, където звуците на изобразените обекти трябва да се съберат, за да образуват дума, която може да е по-концептуална и следователно трудна за написване като единична фигуративна логограма. Например знакът за "койот" може да представлява не само животно, но и сричката "кой-от" с други думи, както в ребуса "столица" за сричката "сто" в "стомана". Учените открили глифове, които функционират като звуци, образувайки думи и фрази.
Това прави изключително важно доброто познаване както на писмената система на Теотиуакан, така и на юто-ацтекския език, който според тези изследователи е записан в текстовете. Необходимо е да се знае как са звучали думите тогава, за да се решат писмените загадки на Теотиуакан.
Ето защо изследователите работят на няколко фронта. Те едновременно реконструират юто-ацтекския език, което само по себе си е трудна задача, и използват този древен език, за да дешифрират текстовете от Теотиуакан.
В крайна сметка: текстовете от Теотиуакан не са просто изображения, а писменост, кодираща юто-ацтекския език. Хансен и Хелмке предполагат, че клонът науан, прародителят на ацтекския науатълл, вече е присъствал в Централно Мексико по време на разцвета на града, опровергавайки идеите за по-късни миграции от север.
"В Теотиуакан все още може да се намери керамика с текст върху нея и знаем, че ще се появят още записи. Очевидно е, че липсата на повече текстове е ограничение за нашите изследвания. Би било чудесно, ако можехме да открием същите знаци, използвани по същия начин в много повече контексти. Това би подкрепило допълнително нашата хипотеза, но засега трябва да работим с текстовете, които имаме“, казва Хансен.
Защо това променя всичко
Ако тази хипотеза е вярна, тя ще направи революция в историята на Мезоамерика. Теотиуаканците вероятно са били езикови предци на ацтеките и тяхната култура и език са се развили на местна почва, а не са пристигнали от север, както се смяташе преди. Датирането на юто-ацтекските езици е по-дълбоко и реконструкцията на протонауатъл сега е свързана с Теотиуакан, датиращ от II до V век, като древен запис, потвърждаващ кога вашият език се е появил за първи път. Самият Теотиуакан става пълноправен член на клуба на цивилизациите с писменост, редом с маите и късните ацтеки, което ни позволява да сравним техните глифове с други системи и да разберем кой от кого се е учил.
И най-важното е, че дешифрирането им ще разкрие имената на владетели, топоними и ритуални текстове върху стенописи и керамика.
Пирамида на Луната, Теотиуакан. Кредит: Wikimedia Commons
Проблеми и следващата стъпка
"Никой преди нас не е използвал език, който да отговаря на периода от време, за да дешифрира този писмен език. Нито пък някой е успял да докаже, че определени логограми са имали фонетична стойност, която би могла да се използва в контексти, различни от основното значение на логограмата. По този начин ние създадохме метод, който може да служи като основа, върху която другите да надграждат, за да разширят разбирането си за текстовете", посочва Хансен.
Авторите откровено признават, че това не е краят на историята. Глифовете са малко на брой и са разпръснати из артефактите, така че нови разкопки биха могли да дадат повече примери – като четене на книга, в която са останали само няколко страници. Необходими са повтарящи се глифове в различен контекст, за да се потвърди значението им, но такива съвпадения все още са рядкост. Реконструкцията на древните езици е старателно и рисковано начинание, включващо фонетика, диалекти и звукови промени, които изискват проверка.
Тяхното изследване привлича вниманието сред други международни експерти. Двамата изследователи от Университета в Копенхаген биха искали да организират семинари, за да обединят интелектуалния си потенциал и да обсъдят метода допълнително с колеги.
"Ако сме прави, забележителното не е само, че сме дешифрирали писмена система. Това би могло да има значение за цялостното ни разбиране за мезоамериканските култури и, разбира се, да насочи към решение на загадката около жителите на Теотиуакан", коментира Кристоф Хелмке.
Хансен и Хелмке са направили огромна крачка напред. Те са реконструирали прото-уто-ацтекските форми и са ги свързали с глифове, демонстрирайки как биха могли да звучат знаците. Това не са просто думи, които "звучат като науатъл", а специфични звукови съответствия.
Справка: The Language of Teotihuacan Writing; Magnus Pharao Hansen and Christophe Helmke; Current Anthropology 2025
Източници:
A lost ancient language may be hiding in plain sight, Popular Science
Researchers on the verge of solving Mexican mystery, UCPH Communication, University of Copenhagen
Още по темата
Човекът
Древен град на маите с пирамиди и уникална система от канали е открит в Гватемала
Човекът
Заровен олтар, намерен в Тикал, свидетелства за конфликта на маите и Теотиуакан
Човекът
"Пирамидата на Луната" в Теотиуакан се изравнява със Слънцето по време на слънцестоене, а "Пирамидата на Слънцето" - с Луната
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Прост Човек
Ново обяснение за гигантските експлодиращи кратери в Сибир
dolivo
Климатичният скептицизъм – най-скъпата лъжа на нашето време
helper68
Използването на смартфон в тоалетната е свързано с 46% по-висок риск от хемороиди
YKoshev
Доколко съвместими са минерално-суровинният отрасъл и чистата околна среда?