Ако съществуват малки първични черни дупки, сега учените знаят как да ги открият (видео)

НаукаOFFNews Последна промяна на 23 ноември 2026 в 00:00 61 0

Какво би се случило, ако древна черна дупка - остатък от ранните дни на Вселената

Кредит Massachusetts Institute of Technology

Какво би се случило, ако древна черна дупка - остатък от ранните дни на Вселената - да е уловена от съвременна звезда, подобна на Слънцето? Драматичната съдба на звездата, която впоследствие би експлодирала, би предизвикала проблясък от синя и ултравиолетова светлина, достатъчно ярка, за да бъде наблюдавана със съвременните телескопи. Вляво е увеличен изглед на акреционния диск, обграждащ черната дупка. Вдясно, при допълнително намаляване, се вижда излъчването на струйно течение от черната дупка - събитието, което в крайна сметка кара звездата да експлодира.

Астрономите предполагат, че малки черни дупки може да са се образували за части от секундата след Големия взрив, създадени в малки, плътни области, които са се свили (колапсирали) под въздействието на собствената си гравитация. Ако тези първични черни дупки някога бъдат открити, те биха могли да съставляват значителна част от тъмната материя - невидимото вещество, което съставлява по-голямата част от материята във Вселената. Физици от MIT и други вече са разработили метод, който би позволил на астрономите да открият такава първична черна дупка. Екипът е извършил теоретични изчисления и триизмерни симулации, за да покаже какво се случва, когато останала първична черна дупка бъде уловена от звезда, подобна на нашето Слънце.

В проучване, публикувано в Astrophysical Journal, са описани симулациите на екипа, които показват драматична прогресия: когато първична черна дупка - с размерите на атом, но с масата на астероид - навлезе в гравитационното поле на звезда, подобна на Слънцето, тя бързо ще потъне към ядрото на тази звезда. След това ще започне да поглъща звездата отвътре. Освен това, ако звездата се върти достатъчно бързо, симулациите показват, че се образува диск от звездна материя, който обикаля около черната дупка, докато го засмуква.

Тази симулация изобразява какво се случва, след като първична черна дупка бъде уловена от звезда. След като черната дупка падне в центъра на звездата, тя създава вихрушка от диск от материя (оранжева). В рамките на секунди, взаимодействията между черната дупка и въртящия се диск би трябвало да изстрелят мощни струи материя, които в крайна сметка пробиват звездата, карайки я да експлодира. Кредит: Massachusetts Institute of Technology

"Веднага щом се образува дискът, това на практика е смъртна присъда за звездата", разказва водещият автор Оре Готлиб (Ore Gottlieb), доцент по физика в MIT. В рамките на секунди взаимодействията между черната дупка и въртящия се диск би трябвало да генерират мощни струи материя, които в крайна сметка биха проникнали директно през звездата и биха довели до нейната експлозия.

Според изчисленията на изследователите, тази драматична съдба би предизвикала проблясък от синя и ултравиолетова светлина, придружен от гама и рентгенови лъчи. Този проблясък би трябвало да е достатъчно ярък, за да бъде открит със съвременните телескопи.

"Има надежда, че можем да изследваме първичните черни дупки чрез взаимодействието им със звездите", отбелязва Готлиб. "Очакваме това да е видимо и е нещо, което трябва да изучаваме допълнително."

Квантова плячка

Смята се, че най-малките и най-леки първични черни дупки вече са се изпарили поради радиацията на Хокинг - квантов ефект, предложен от физика Стивън Хокинг, за да опише как черните дупки могат да излъчват енергия и в космически мащаби да се свиват много бавно.

По-големи и по-тежки първични черни дупки обаче все още би трябвало да съществуват; те просто не са имали достатъчно време да изчезнат. Тези останки би трябвало да са с размерите на атом, но биха имали маса, сравнима с тази на астероид (или около една милионна част от масата на Земята). Готлиб и колегите му си задават въпроса: ако първични черни дупки с масата на астероид наистина съществуват, как биха могли да взаимодействат със звездите днес? И още по-важно: може ли това взаимодействие да бъде начин за откриване на първични черни дупки и потвърждаване на тяхното съществуване?

В новото си изследване учените извършват аналитични изчисления и числени симулации, базирани на уравнения от Общата теория на относителността, хидродинамиката, звездната еволюция и физиката на елементарните частици. С тях изследват как първична черна дупка с масата на астероид може да бъде уловена от звезда и какво може да се случи след това. Те откриват, че гравитацията на една звезда не е достатъчна, за да улови преминаваща първична черна дупка. Изследователите обаче установяват, че гравитационното взаимодействие със спътник - като втора звезда или планета - може да гарантира, че първичната черна дупка ще бъде ефективно уловена.

В тази конфигурация от три небесни тела, екипът изчислява триенето, което черната дупка би изпитвала, движейки се през звездния материал. Те откриват, че многократните преминавания могат постепенно да стеснят орбитата на черната дупка. В рамките на хиляди до милиони години - което е практически мигновено в космически мащаб - черната дупка в крайна сметка би паднала към центъра на звездата.

Първичната черна дупка (в тъмнолилаво) е миниатюрен, хипотетичен обект, който може да се е образувал за части от секундата след Големия взрив. Ако такава черна дупка бъде погълната от звезда (в оранжево), тя би могла да я погълне отвътре, което да доведе до наблюдаема експлозия - както се вижда на тези изображени Първичната черна дупка (в тъмнолилаво) е миниатюрен, хипотетичен обект, който може да се е образувал за части от секундата след Големия взрив. Ако такава черна дупка бъде погълната от звезда (в оранжево), тя би могла да я погълне отвътре, което да доведе до наблюдаема експлозия - както се вижда на тези изображения. Кредит: Massachusetts Institute of Technology

Решаващо гравитационно привличане

Екипът е създал модел на еволюцията на черна дупка вътре в звезда. Колко бързо расте черната дупка зависи от количеството енергия, което тя освобождава обратно към околната звезда - тази енергия нагрява газа и забавя по-нататъшния приток на материя.

Авторите откриват, че по-голямата част от енергията се озовава в черната дупка, което ѝ позволява да расте по-бързо, отколкото се предполагаше досега. В рамките на няколко милиона години черната дупка би погълнала около 1 процент от масата на звездата. Ако звездата се върти достатъчно бързо в тази критична точка, газът вече не може да пада директно в черната дупка. Вместо това, той се натрупва във въртящ се диск от материя, обграждащ черна дупка - която е с размер само няколко метра - в сърцето на звездата.

"Вътре в звездата има черна дупка с диск около нея", посочва Готлиб. "Самата черна дупка също се върти и по този начин изкривява пространството и времето."

Докато черната дупка продължава да поглъща материя от въртящия се диск, тя се усуква и привлича магнитното поле на този диск.

"Това усукано магнитно поле ще задвижва много мощни електромагнитни снопове лъчи (джетове), които се изстрелват от полюсите на черната дупка", обяснява Готлиб. "Тези снопове карат звездата да експлодира за секунди. Това се случва светкавично бързо. Веднага щом се образува диск от материя, съдбата на звездата е предопределена."

Накрая екипът е направил оценка на цвета и интензитета на светлината, която подобна експлозия би могла да произведе - от началото до края, в целия електромагнитен спектър.

"Първоначално бихме наблюдавали рентгенови и гама лъчи, последвани от оптично и инфрачервено лъчение, а на по-късен етап и радиолъчение", разказва Готлиб. "Това е нещо, което теоретично бихме могли да засечем, стига да не се случва твърде далеч от нас. Може да се случва на много галактики разстояние, не само в нашия собствен космически заден двор."

Той посочва, че други астрофизични явления също могат да причинят подобна светкавица. Ако астрономите наблюдават такъв изблик на светлина, те ще трябва да комбинират сигнала с други улики, за да потвърдят, че източникът наистина е първична черна дупка.

"Да предположим например, че една звезда има маса, при която експлозия всъщност не би трябвало да е възможна - тогава трябва да има нещо, което да е задействало звездния взрив - някакъв паразит - който поглъща звездата отвътре", обяснява Готлиб. "Поне сега можем, въз основа на наблюдения, да поставим ограничения върху съществуването на първични черни дупки и техния потенциален принос към тъмната материя."

Справка: Ore Gottlieb et al., The Life and Death of Stars that Capture Primordial Black Holes, The Astrophysical Journal (2026). DOI: 10.3847/1538-4357/aeb7e1

Източник: If tiny 'primordial' black holes exist, here's how we might find them, Jennifer Chu, Massachusetts Institute of Technology

    Най-важното
    Всички новини