Астрономи откриват "най-девствената" звезда в познатата вселена

Ваня Милева Последна промяна на 09 октомври 2025 в 11:32 169 0

Миналата орбита на J0715 − 7334 и Големия Магеланов облак в галактически координати на небето, насложени върху разпределението на всички звезди, наблюдавани от Gaia.

Кредит Alexander P. Ji et al
Кинематични свойства. Миналата орбита на J0715 − 7334 и Големия Магеланов облак в галактически координати на небето, насложени върху разпределението на всички звезди, наблюдавани от Gaia.

Не всички звезди са създадени еднакво. Астрономите смятат, че първите звезди, образували се след Големия взрив, са били съставени почти само от водород и хелий със следи от литий, тъй като по-тежките елементи са се образували по-късно чрез ядрен синтез вътре в звездите. Когато тези звезди са се превърнали в свръхнови, по-тежките елементи са се разпространили в пространството и са образували още звезди. Всяко следващо поколение е съдържало повече тежки елементи и тези елементи също са ставали все по-тежки.

Въпреки че повечето звезди все още съдържат предимно водород и хелий, те сега съдържат и много тежки елементи, особено с напредване на възрастта. Тези елементи се появяват в спектрографските данни, когато астрономите събират светлина от тези далечни звезди. Звездите се считат за "девствени", когато данните показват липса на тежки елементи – което означава, че вероятно са много редки, по-стари звезди от по-ранни поколения.

И сега група астрономи от Чикагския университет, смятат, че са открили най-девствената звезда в историята. Групата е документирала своите открития на сървъра за препринти arXiv.

Звездата, обозначена като SDSS J0715-7334, е червен гигант, за който се твърди, че има най-ниската металичност – или съдържание на по-тежки елементи от водорода и хелия – откривана някога. Детайлният спектрален и химичен анализ на екипа показва, че SDSS J0715-7334 има обща металичност "Z" по-малка от 7,8 × 10⁻⁷. Това се сравнява със следващата звезда с най-ниска металичност, известна в момента, звезда, разположена в Млечния път с обща металичност около 1,4 × 10⁻⁶.

"Тя е около два пъти по-бедна на метал от предишния рекордьор, J1029+1729 (Z < 1.4×10⁻⁶). Тя е над десет пъти по-бедна на метал от най-бедната на желязо известна звезда, SMSS J0313-6708", казват авторите на изследването.

Но не само желязото е дефицитно за тази звезда. SDSS J0715-7334 също съдържа изненадващо малко количество въглерод. Дори другите звезди, за които е документирано, че имат много ниско съдържание на желязо, все пак съдържат доста въглерод, което прави тази новооткрита звезда още по-рядка.

Според екипа химичният модел на SDSS J0715-7334 предполага, че се е образувала от газ, произхождащ от свръхнова на звезда от Популация III с маса 30 слънчеви – звездите от "Популация III" са първите звезди, образували се след Големия взрив.

"Подробните химически състави на най-бедните на метал звезди могат да бъдат свързани със свойствата на звездите от Популация III без метал чрез модели на нуклеосинтез на свръхнови. J0715−7334 е особено чиста и за Популация III, тъй като нейната далечна хало орбита напълно изключва значителното повърхностно замърсяване от междузвездната среда, а голямата ѝ конвективна обвивка премахва всякакви дифузионни ефекти на утаяване", обясняват авторите на изследването.

Изследователите са използвали кинематичен анализ, за ​​да проследят произхода на звездата до Големия Магеланов облак , използвайки данни от европейския спътник Gaia и орбитално моделиране. Анализът показва, че първоначално тя е била част от Големия Магеланов облак и по-късно е мигрирала в Млечния път.

Въпреки че това откритие предлага поглед към най-ранните звезди във Вселената и произхода на по-тежките елементи, данните за J0715−7334 също така дават някои отговори за това как звездите се охлаждат.

Екипът отбелязва, че J0715−7334 вече е втората звезда под нещо, наречено "праг на охлаждане на фината структура", което описва как някои газови облаци се охлаждат по-бързо с помощта на по-тежки елементи, освобождаващи повече енергия.

Новото изследване показва, че охлаждането с помощта на космически прах е необходимо, за да се охладят газовите облаци достатъчно, за да се образуват звезди с ниска металичност на този праг, а също така се случва и в галактики отвъд Млечния път.

Справка: Alexander P. Ji et al, A nearly pristine star from the Large Magellanic Cloud, arXiv (2025). DOI: 10.48550/arxiv.2509.21643

Източник: Astronomers discover the most 'pristine' star in the known universe, Krystal Kasal, Phys.org

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Космос

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !