Доколко съвместими са минерално-суровинният отрасъл и чистата околна среда?

НаукаOFFNews Последна промяна на 10 юни 2024 в 00:00 975 0

Открит рудник

Кредит Diego Delso/Earthworks (CC BY-SA 4.0)

Гигантски открит меден рудник в Чили.

Добивът на полезни изкопаеми засяга непоправими околната среда. Говори се, че минерално-суровинният отрасъл непрекъснато повишава своите екологични стандарти и се стреми към минимално влияние върху околната среда и човешкото здраве.

Но доколко това съвпада с реалността?

"Световната научна литература изобилства с примери за обратното, т.е. за всестранно отрицателно влияние върху компонентите на средата", твърдят доц. д-р Йордан Кошев и доц. д-р Катерина Димитрова.

Представяме ви анализа на двамата учени, които са прегледали предишни изследвания върху този проблем на българските учени, влязъл в документацията на държавните структури по опазване на околната среда и водите, както и световния научен опит.

Води

Замърсяване на повърхностни води

Върбанов и др. (2015) описват регистрирани еднократни превишавания над 25 пъти над пределно допустимите концентрации на мед (Cu) и манган (Mn) през 2000, 2001 и 2006 г. в р. Тополница. Информацията добива публичност от значителен брой публикации в медиите за оцветени в синьо или зеленикаво речни води и за масово измиране на риба. Според авторите, по-големи емитери в региона са: „Аурубис България“ АД в гр. Пирдоп, „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД в с. Челопеч, обогатителният комплекс „Елаците-Мед“ АД в с. Мирково. Пак според тях във времеви аспект известно подобряване на качеството на водите в изследвания район се установява след 1989 г.

Според петстепенната скала на Рамкова директива за водите и резултатите от мониторинга, който се извършва от Басейновата дирекция не се забелязва подобряване на екологично състояние на р. Тополница и р. Луда Яна, което е лошо и много лошо с лош екологичен потенциал (Състояние на водните тела съгласно ПУРБ на ИБР 2016-2021). 

 

Според изследване на Димов и Христов (1998) водите на р. Тополница показват съдържание на мед повече от 26,5 пъти над ПДК (Пределно допустима концентрация) и манган - 3,5 пъти над ПДК (Янчева и др. 2011). В дънните утайки и във водата на яз. Тополница съдържанието на арсен и мед е твърде високо с варираща концентрация на арсен от 0,5 до 1,5 mg/l, което е значително над допустимите хигиенни норми за напояване (Колчаков и др. 1994, Янчева и др. 2011). Същевременно водите на р. Тополница напояват Пазарджишкото поле, в което има силно развито земеделие. По данни на Върлев и др. (1998) в поливните площи под яз. Тополница има установено замърсяване с тежки метали. Количеството на арсен е надхвърляло над 4 пъти ПДК в оризищата северно на гр. Пазарджик. Поради особено високото замърсяване на водите в яз. Тополница с тежки метали е било забранено ползването на водите за поливни цели през 1990 г.

            През 2010 г. е установено аварийно залпово замърсяване с метални йони (мед, манган и желязо) на р. Банска Луда Яна в района на с. Баня, общ. Панагюрище от „Асарел Медет”АД (Теохаров и др. 2016).

            За основен, но едва ли единствен замърсител се смята затворената мина „Медет“, която функционира до 1992г. За справянето с проблемите с мината е ангажирано държавното дружество Еко Антрацит“ ЕАД, което всяка година получава средства от държавния за справяне с изоставени и опасни мини чрез тexничecкa ликвидaция и конcepвaция, тexничecкa и биoлoгичнa peкултивaция, пpeчиcтвaнe нa вoди и мoнитopинг. 

Стопкадър: btvnovinite.bg

Замърсяване на подземните води

През 2003г. в района на мините в Кремиковския район в подземните води (до 8.25м дълбочина) е установената концентрация на манган, която надвишава допустимата норма според БДС 2823-83 (Кирова и др. 2003).

 

Почви

Почвите са едни от най-мощните адсорбенти на тежки метали, които след това се предават на растителността или се отмиват във водните тела. В България са проведени многократни изследвания на замърсяването на почви в райони с минна дейност или преработка на руди. 

Българско почвоведско дружество и Институтът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров“ през 2016г. издават монография с обем от 176 страници със заглавие „Геохимични и агроекологични проблеми на Златишко – Пирдопското поле и околността“ посветена почти изцяло върху замърсяването на почвите с тежки метали в резултат от функционирането на мините и преработвателните предприятия в района Златица и Пирдоп.

Hou et al. (2023) проучват 77 научни статии от 24 държави от 2001 г. до 2022 г. по отношение на 10 потенциално токсични елементи (As, Cd, Cr, Co, Cu, Hg, Mn, Ni, Pb и Zn) в почви в близост до разработвани златни находища. Резултатите показват, че средните нива на всичките 10 елемента са отчетени като по-високи от глобалните фонови стойности. Конкретно нивата на арсен (As), кадмий (Cd) и живак (Hg) са показали високо ниво на замърсяване в почвите и сериозни екологични рискове. Отчитането на тежки метали извън допустимия диапазон води до сериозни здравни рискове за населението, селскостопанските и дивите животни (Hou et al. 2023). Авторите заключават, че добивът на злато е най-важният антропогенен източник на емисии от тежки метали в околната среда.

Замърсяването на почвите, води до замърсяване и компонентите по хранителната верига. Mladenova et al. 2010 установяват замърсяване в околностите на златната мина в Чипровци, която функционира активно в периода 1950-1999г. Хвостохранилището Голям Буковец е засегнало всички елементи на околната среда. Наблюдават се повишени концентрации на арсен и тежки метали в горните слоеве на почвата и в тревата. Овчето мляко е с повишено съдържание на Zn и Cu. Въпреки, че хвостохранилището е почти рекултивирано и замърсяването с прах е приключило, замърсените почви в околностите съдържат арсен и тежки метали и продължават да ги пренасят по хранителната верига. Почвеният слой върху хвостохранилището е недостатъчен и корените на растенията достигат до хвоста, като по този начин извличат отново металните елементи. 

Според чл. 10 на Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) „Замърсените... земеделски земи се връщат на собствениците, като държавата поема разходите за възстановяването им. Средствата за възстановяване на продуктивните качества на тези земи, включително и за блокиране на опасните замърсители, се осигуряват от бюджета“. Следователно почистването на замърсените земи в околностите на мините и рудо-преработвателните предприятия е грижа на държавата. 

Въздух

Jordanova et al. (2021) изследват 117 проби от пътен прах за техните магнитни характеристики в района на Златица-Пирдоп. Резултатите показват, че праховите емисии от промишлените съоръжения вероятно представляват значителна вреда за здравето опасност за възрастни и деца, причинена до голяма степен от замърсяване с арсен (As) в „горещите точки“ в района на Златица и Пирдоп.

Отпадъци

Наред с изложеното до тук, минните дейности генерират големи количества отпадъци, в които се пренасят тежките метали и се освобождават в последствие по неконтролиран начин. Това е причина за широкото замърсяване на екосистемите. Въпреки че някои тежки метали от групата на основните са важни за нормалните физиологични процеси, те при концентрации над пределните нива имат вредни ефекти върху човешкото здраве и биотата. В световен мащаб се работи за получаване на потенциални инструменти за биоремедиация на места, замърсени с тежки метали – като например бактерии, способни да издържат на високи концентрации на тези тежки метали. Разработването на такива механизми за противодействие на ефекта от тези тежки метали е бавен и несигурен подход с недостатъчно доказан потенциал към момента (Fashola et al. 2016).

 

Факторите „пазар“ и „време“

Когато се коментира отварянето и експлоатацията на нови мини за добив на полезни изкопаеми, трябва да се има предвид, че тази промишленост силно се влияе от временните конюнктури на пазара. При ниски цени на металите, дейността ще бъде нерентабилна и мините да бъдат затворени, често без да се вземат екологични мерки. От друга страна след приключване на добива, фирмите извършващи дейността имат отговорност към съоръженията за определен период от време. След това поддръжката (пречиствателни станции, отводнителни съоръжения, утайници, диги и др.) на хвостохранилищата, котлованите и др. остава отговорност на държавата

Като цяло в България с малки и редки изключения липсват съвременни независими научни изследвания на влиянието на минната индустрия върху околната среда и човешкото здраве. Напоследък проучванията са финансирани от компании от минерално-суровинния отрасъл, а изпълнители са близки до тях университети и научни институти. Резултатите се представят на „конференции“ наречени „екологични“ спонсорирани от същите компании. По този начин се поставя под въпрос безпристрастността и обективността на изнесените данни и затова подобни публикации не са използвани в настоящия анализ. 

Заключение

Минерално-суровинният отрасъл полага усилия да бъде по-екологичен, но примери за замърсяване и остатъчни ефекти от него не липсват. 

На територията на България има много райони замърсени както от затворени мини, така и на действащи минни и/или преработвателни предприятия. Замърсяване с тежки метали има в подземни и надземни води, почвите и свързаната с тях хранителна верига. 

Когато се отчитат финансовите аспекти на минерално-суровинния отрасъл не трябва да се забравя, че финансовите разходи по пречистване на замърсените почви и рекултивация, ликвидация и поддръжка на стари мини ще е за сметка на държавния бюджет, т.е. на всички нас. 

Настоящата статия няма претенции да изчерпа всички гледни точки и взаимозависимости на проблема, а по-скоро да покаже колко сложен е той. Подобни анализи са необходими при вземане на научно-обосновани решения при откриване на нови мини за добив на метални полезни изкопаеми в България.  

Автори:

доц. д-р Йордан Кошев e магистър по биология, доктор по зоология и доцент по екология и опазване на екосистемите в Секция „Биомониторинг и екологичен риск” на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. 24 години работи в сферата на консервационната биология. Й. Кошев е член на Консултативния съвет на Гражданско сдружение „Заедно за Божурище“.
доц. д-р Катерина Димитрова е доцент по „Патология на животните“, ръководител секция „Патология“ в Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН. 

Справка:

1. Върбанов М., К. Гърциянова, Г. Методиева. 2015. Антропогенно въздействие върху качеството на речните води в западната част на пазарджишко-пловдивското поле. Проблеми на географията, 3-4. 65-72. https://www.researchgate.net/publication/374914681_ANTROPOGENNO_VZDEJSTVIE_VRHU_KACESTVOTO_NA_RECNITE_VODI_V_ZAPADNATA_CAST_NA_PAZARDZISKO-PLOVDIVSKOTO_POLE 

2. Yancheva V., S. Petrova, I. Velcheva, E. Georgieva. 2011. Eкологично състояние на поречието на река Tополница и язовир Tополница.. Сборник доклади от 50-та юбилейна конференция „Биологични науки за по-добро бъдеще”, ПУ „Паисий Хилендарски”: 267-280; https://www.researchgate.net/publication/236208279_A_review_of_ecological_status_of_Topolnitsa_River_catchment_area_and_Topolnitsa_Dam

3. Mladenova V., T. Kotsev, Z. Cholakova, R.-T. Schmitt, I. Ivanova, D. Dimitrova. 2010. Pollution with arsenic and heavy metals of soils and some components of the food chain in the environment of Goliam Bukovets mine tailings impoundment, Chiprovtsi mining area, NW Bulgaria. Scientific Annals, School of Geology, Aristotle University of Thessaloniki Proceedings of the XIX CBGA Congress, Thessaloniki, Greece, 100: 105-1011

4. Българско почвоведско дружество, ИПАЗР „Н. Пушкаров“ и Научно-технически съюз на специалистите от земеделието. 2016. Геохимични и агроекологични проблеми на Златишко – Пирдопското поле и околността. БПД, София, 175стр. ISBN 987-619-90414-1-3; https://www.bsss.bg/Archive/Zlatiza_Pirdop_book.pdf

5. Kирова Ю., П. Нинов, С. Блъскова , В. Райнова. 2003. Аспекти на антропогенната дейност върху качеството на подземните води. Годишник на Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски”, том 46, свитък I, Геология и геофизика: 263-266. https://mgu.bg/wp-content/uploads/2021/10/jk_pn_sb_vr.pdf

6. Hou Y., Y. Zhao, J. Lu, Q. Wei, L. Zang, X. Zhao. 2023. Environmental contamination and health risk assessment of potentially toxic trace metal elements in soils near gold mines - A global meta-analysis. Environmental Pollution; 330: 121803. https://doi.org/10.1016/j.envpol.2023.121803 .

7. Jordanova N., D. Jordanova, E. Tcherkezova, B. Georgieva, D. Ishlyamski. 2021. Advanced mineral magnetic and geochemical investigations of road dusts for assessment of pollution in urban areas near the largest copper smelter in SE Europe. - Science of the Total Environment, 792: 148402, https://doi.org/10.1016/j.scitotenv.2021.148402

8. Fashola M.O., V.M. Ngole-Jeme, O.O. Babalola. 2013. Heavy metal pollution from Gold Mines: Environmental effects and bacterial strategies for resistance. - International Journal of Environmental Research and Public Health,13(11): 1047. https://doi.org/10.3390%2Fijerph13111047.

Изразеното лично мнение на авторите не ангажира по никакъв начин ИБЕИ, ИЕМПАМ и БАН, както и на НаукаOFFNews

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !